Решение № 3230 от 25.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3230 гр. Пловдив, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330101443 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД с ЕИК 115016602 със седалище и адрес *****************************, чрез чрез юрисконсулт С. П. против К. И. П. с ЕГН ********** и адрес ********, Бул.

********** № *****, ап. *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 982,67 лева, включваща главница в размер на 930,70 лв. представляваща стойност на топлинна енергия, доставена на адрес **************** за потребление и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер от 51,97 лв. за периода 02.12.2021г. – 18.10.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2022г до окончателното погасяване. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищеца е енергийно предприятие и притежава лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. *******. Продажбата на топлинна енергия на клиенти се осъществява при публично известни общи условия. Дружеството е доставило до сградата, в която се твърди че ответникът притежава недвижим имот адрес

1

***************************** № **********, топлинна енергия.

Стойността на потребената такава за БГВ е 177,78 лв., за отопление-570,69 лв. и за сградна инсталация-152,69 лв-. начислена е такса разпределение-29,40 лв.

Налице е договор за дялово разпределение на ТЕ сключен между потребителите и „Бруната“ ООД. Липсва плащане на задължението в срок от 30 дни от изтичане на периода, за който се отнасят задълженията. За събиране на вземането е подадено заявление по чл. 410 ГПК-ч. г. д. 14946/22г. на ПРС.

Заповедта е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.

В предоставения срок за отговор особения представител на ответника адв. В. оспорва иска. Оспорва качеството на потребител на ответника на доставяните услуги и получаването на същите. Оспорва факта, че ответника е собственика на имота и съответното облигационното правоотношение между страните. Отрича дължимостта на услугата за дялово разпределние.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от постъпилата декларация по чл. 14 от ЗМДТ подадена на 29.03.1998 г. от В.Т.П. ответника е собственик на идеална част от недвижимия имот.

От представените писмени доказателства-препис извлечение от сметка и справка за доставена ТЕ (лист 5-6 от делото) е видно, че за периода 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г. ищеца е определил на ответника задължение в размер от 930,70 лева, от което 570,69 лв. за отопление, 177,78 лв. -за БГВ, 152,83 лв. за сградна инсталация и 29,40 лв. за услуга разпределение.

Начислена е и лихва за периода от 02.12.2021г. – 18.10.2022 г. в размер от 51,97 лв.

От приложените фактури и справки към тях (лист 62-69 от делото) е видно, че за процесния период задължението на абоната е определено чрез разпределяне от топлинния счетоводител Бруната ООД на отчетените количества за общо потребена ТЕ за отопление, БГВ и сградна инсталация, от свързаните към абонатната станция в съответната секция домакинства.

От приложеното ч. гр. д. 14946/22 г. на ПРС е видно, че за притендираното задължение ищеца е подал заявлението по чл. 410 от ГПК на 19.10.2022 г. Заповед за изпълнение е била издадена на 26.10.2022 г. Същата е 2 връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

С оглед начина на връчване на длъжника на издадената заповед за изпълнени по ч. гр. д. 14946/22 г. на ПРС, съда намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.

Уважаването на предявената притенция предполага установяване на качеството на потребител на ответника на заявената ТЕ в периода като количество и стойност, при липса на установени данни за извършване на плащания.

С оглед ангажираните писмени доказателства, частен свидетелстващ документ-декларация на съсобственик, подадена пред данъчна администрация, необорен от ответната страна и без ангажирани доказателства за настъпили промени в обстоятелствата съдът намира за доказан факта на притежание на право на собственост от ответника върху идеална част от процесния имот-обект на спорната доставка към 1998 г. и към момента.

Съобразно с този извод са излага и становище, че ответника е потребител на доставяни в имота услуги от ищцовото дружество.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. По делото се установява, че начисленото задължение на ответника е формирано от потребена ТЕ за отопление, сградна инсталация и БГВ и извършена услуга за дялово разпределение.

Съобразно чл 18. (1), чл. 22, чл. 24; чл. 25 от ОУ на ищцовото енергийно предприятие, измерванет о и отчитането на продаденото на купувача количество топлинна енергия се извършва по ред определен от продавача чрез средство за търговско измерване - топломер, монтиран в абонатната станция на границата на собственост. Дяловото разпределение на потребената ТЕ в 3 сгради етажна собственост се извършва от трети лица-търговци, избрани от собственици или титуляри на вещно право на ползване на самостоятелните обекти в ЕС, които са съобщени на продавача. Разпределението се извършва чрез отчитане на средства да дялово потребление или при неосигуряване на достъп от потребителя при условията предвидени в ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване. Количеството топлинна енергия за отопление и за общите части в СЕС се разпределя пропорционално на пълния отопляем обем на имотите по проект. Изложените от ищеца твърдения и ангажирани доказателства сочат, възприемане от същия на извършено разпределение от третото лице Бруната ООД на ТЕ, чиято цена е дължима от ответника, но при направеното оспорване от негова страна на размера на определеното задължение не се ангажираха доказателства установяващи, на какво основание се възприемат тези данни, в частност-налице ли е нотариално заверен протокол от общо събрание на ЕС на сградата избиращо посочения търговец за разпределител на ТЕ в процесния период, има ли монтирани в имота отоплителни тела и уреди за измерване на потреблението, документирани ли са неосигурени достъпи за проверка на същите, какъв е проектния отопляем обем на имота. Всички тези данни имат отношение не само към преценка наличието на основание за доставката, доколкото чл. 62 от ЗЗП забранява доставката на централно отопление при липса на отправено искане затова, каквото по делото не се установява да има, но и към компетентността на топлинния счетоводител да предоставя информация на доставчика за размера на задължението на потребителя и достоверността на същата.

Предвид изложеното съдът намира, че притендираните от ищеца вземания от ответника за главница формирана от цена на доставена ТЕ, въпреки указаната доказателствена тежест останаха неустановени по основание и размер, което е пречка за уважаване на иска за тях. Липсата на породено задължение за заплащане на главното вземане сочи неоснователност и на притенцията по отношение на начисленото обезщетение за забава.

Ето защо предявения иск се явява следва да се отхвърли изцяло.

С оглед изхода на делото на ищеца не се дължат разноски, а на ответника н е следва да се присъждат поради липса на отправено искане, прдставен списък и доказателства за сторени такива.

4

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД с ЕИК 115016602 със седалище и адрес *****************************, чрез юрисконсулт П. против К. И. П. с ЕГН ********** и адрес *****************************, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 982,67 лева, включваща главница в размер на 930,70 лв. представляваща стойност на топлинна енергия, доставена на адрес ************************* за потребление и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер о т 51,97 лв. за периода 02.12.2021г. – 18.10.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2022г до окончателното погасяване, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 14946/22 г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5