Решение № 1517 от 03.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1517 гр. Пловдив, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20245330101425 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД.

Ищцата А. Р. Д. твърди, че е сключила на ***г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за потребителски кредит за сумата 400 лв. Допълнително и на същата дата бил подписан договор за поръчителство с ответника „Файненшъл България“ ЕООД по който било уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 265,76 лв., която се разпределяла за плащане с отделните погасителни вноски. Твърди се, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие със закона и добрите нрави. Това било така, защото възнаграждението дължимо по договора за поръчителство не било включено в ГПР, въпреки че представлявало част от общите разходи. Самото поръчителство било предоставено по нищожна договорна клауза, относно което се излагат подробни доводи. С оглед това се претендира, че договорът за поръчителство е недействителен, а платената по него сума от 265,76 лв. – дадена при начална липса на основание. Искането е да бъде осъден ответника да върне сумата.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД твърди, че предоставянето на обезпечения е негова дейност по занятие. Предвид това му се дължало възнаграждение по всяка сделка, която сключва. С оглед изпълнението на задължението на ищеца към другия ответник по договора за паричен заем, същият е сключил договора за поръчителство, поради което последният не бил лишен от основание. Същият не противоречал на закона и добрите нрави, като бил уговорен съобразно принципа за 1 свобода на договарянето между частноправните субекти. Счита иска за неоснователен.

Съдът намери за установено следното:

На ***г. между ищцата Д. и "Изи Асет Мениджмънт" АД бил сключен договор за паричен заем № *** за предоставяне на сумата 400 лв. за срок от 8 месеца.

Определен бил фиксиран лихвен процент от 35% и годишен процент на разходите 41,48%. Общия размер на всички плащания бил определен на 454,24 лв. / лист 5/ . В чл.4, ал.1 от договора било предвидено задължение на заемателя в срок от три дни, считано от датата на сключване да предостави на заемодателя някое от следните три вида обезпечения: 1. поръчителство от две физически лица, които да отговарят на следните изисквания: удостоверен със служебна бележка от работодател нетен осигурителен доход над 1000 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за заем с „Изи Асет Менижмънт“ АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови или финансови институции; или ако имат – кредитната им история в Централния кредитен регистър при БНБ за една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; 2. банкова гаранция с бенифициер заемодателя за цялото задължение на заемателя, валидна тридесет дни, след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; 3. договор с одобрено от заемодателя дружество- гарант, което предоставя гаранционни сделки .

В деня на сключване на договора за кредит, бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство № *** между „Файненшъл България“ ЕООД и А. Р.. В него било посочено, че ищецът е одобрен да сключи с "Изи Асет Мениджмънт" АД договор за паричен заем. Във връзка с това „Фанейшъл България“ ЕООД поело спрямо ищеца задължение да издаде гаранция за плащане на паричните задължения по договора за заем. Съгласно чл.1, ал.2 гаранцията се издавала и влизала в сила в срок от три дни от подписване на договора и в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл.4 т.1 и 2 от договора за паричен заем за предоставяне на поръчителство от две физически лица или банкова гаранция / лист 44 / . В чл.4 от договора било уговорено, че гарантът е длъжен при поискване от страна на кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД да плати всички изискуеми задължения на потребителя, след което да уведоми потребителя за плащането. Срещу поетото от гаранта задължение потребителят следвало да заплати възнаграждение в размер на 265,76 лв., което се дължало разсрочено на вноски от по 135,47лв. всяка, на дати изрично посочени в чл.3, ал.1 от договора. Според чл.3, ал.3 от договора за гаранция "Изи Асет Мениджмънт" АД било овластено за приема вместо дружеството гарант „Файненшъл България“ ЕООД всички плащания произтичащи от договора за гаранция.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза при извършената проверка не се установява наличие на отразени плащания извършени от ищцата по 2 договора за заем, както и по договора за гаранция. Според експерта в годишния процент на разходите по договора за заем са включени само разходите за договорна лихва. Ако към тези разходи бъдат прибавени и тези за възнаграждение по договора за гаранция размерът на ГПР би възлязъл на 541,63 пункта / лист 42/.

От ищцата не се представят по делото доказателства за заплащане на сумата по договора за гаранция.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Безспорно е, че между ищцата и "Изи Асет Мениджмънт" АД е възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Безспорно е също така сключването на договор за предоставяне на поръчителство между „Файненшъл България“ ЕООД и А. Д., който макар и съставляващ отделно правоотношение е свързан с договора за кредит, тъй като предоставянето на гаранция чрез посочен от кредитора поръчител, съставлява част от условията по договора за кредит, доколкото е единият от видовете обезпечение, които кредитополучателят задължително следва да предостави. Следва да се има предвид, че предоставянето на видовете обезпечения по т.1 и 2 би представлявало затруднение за кредитополучателя. Това е така защото поръчителите трябва да отговарят на редица условия и относно тях да се представят в кратък срок документи, с които потребителят не би могъл да разполага, а сключването на банкова гаранция с физическо лице, за сумата дължима по кредита е съмнително. По този начин, уговорките относно обезпечаване са съставени така, че нуждаещият се от финансови средства потребител, да предпочете третия тип обезпечение – като избере гаранта, посочен от кредитора. Следователно така дефинираната в договора клауза във връзка с предоставяне на обезпечение поставя потребителя в по-неблагоприятно положение от кредитора. Съществуващата за него възможност да се откаже от сключването на договора, не може да компенсира това положение, защото в случая отказът от сключване на договора от потребителя има съществено по-висока степен на влияние върху неговата имуществена сфера, отколкото върху тази на търговеца, предоставящ кредити по занятие. Този извод се подкрепя и от установимия чрез справка в търговския регистър факт, че дружеството кредитор "Изи Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на дружеството „Файненшъл България“ ЕООД, посочено като лице с което потребителят може да сключи договор за поръчителство за което да му дължи възнаграждение. Връзката между двата договора се потвърждава и от обстоятелството, че възнаграждението по договора за поръчителство, което също се дължи разсрочено е възложено за събиране на дружеството кредитор.

С оглед установената връзка между двата договора и дружествата кредитор и гарант, следва да се приеме, че сумата дължима като възнаграждение по договора за гаранция е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите към договора 3 за кредит. Това е така, защото възнаграждението спада към тези които са предвидени в чл.19, ал.1 ЗПК, съгласно който годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разходите по свързания договор за гаранция не са сред изключенията упоменати в чл.19, ал.3 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. При включване на възнаграждението дължимо на гаранта, което по размер надвишава главницата по кредита, би се стигнало до превишаване на нормативно установената горна граница на ГПР. В конкретния случай изискването за включване на разходите по договора за поръчителство в годишния процент на разходите не изпълнено, което е в противоречие с изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Когато договорът за кредит е сключен в нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, той е недействителен съобразно чл.22 от ЗПК. От това следва, че недействителен се явява и договорът за предоставяне на гаранция между ищеца и втория ответник. Той е сключен в нарушение на изискването на чл.143 ЗЗП, тъй като уговорката свързана със сключването му е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между неговите правата и задълженията на търговеца и потребителя. Сключването на този договор е в нарушение на изискванията на добросъвестността, тъй като в тежест на потребителя се възлагат допълнителни разноски, свързани с отпускане на кредита и повишаващи в противоречие със законовото ограничение /чл.19, ал.4 ЗПК/ размера на дължимите разходи по кредита. Предвид това договорът за поръчителство също е недействителен.

По настоящото дело обаче не се установява заплащането на сумата за възнаграждение от ищцата. По иск за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже даването на нещо / в случая плащане/, а на ответника да докаже наличието на основание за получаването. Ищцата не представя доказателства за заплащане на претендираната от нея сума. От друга страна заплащане нито се признава от ответника, нито се установява от заключението на изслушаната до делото експертиза.

Предвид това независимо от установените твърдения на ищцата относно действителността на сключените от нея свързани договор за кредит и договор за поръчителство искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

По разноските:

Ответникът претендира деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че предвид ниската степен на правна и фактическа сложност на делото, 4 броя на проведените съдебни заседания и извършените от представителя на ответника процесуални действия следва да се определи размер на разноските за юрисконсулт от 80 лв.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на А. Р. Д. ЕГН ********** с адрес *** против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.

Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру №28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46 за заплащане, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, на сумата 265,76 лв. като дадена без основание, във връзка с недействителния договор за поръчителство № *** от ***г.

ОСЪЖДА А. Р. Д. ЕГН ********** да заплати на „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 сумата 80 лв. /осемдесет лева/ представляваща деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5