Решение № 74 от 13.05.2024, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. В. 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело № 20241300500126 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Апелативен съд-С. с определение №968/16.04.2024г., постановено по ч.гр.д. №987/2024г. по описа на Апелативен съд-С. е изпратил жалбата на М.

К. М. от гр.М. срещу постановление от 13.12.2023г. по изп. д. № 1-23/2023г. на държавен съдебен изпълнител – гр.М. за разглеждане на Окръжен съд-В.

Съдът е сезиран с жалба вх.№409/23.01.2024г. /по регистратурата на СИС при Районен съд- М./ от М. К. М. с ЕГН **********, с адрес : гр.М. – взискател по изп. д. № 1-23/2023 г.по описа на СИС при Районен съд- М. против Постановление от 13.12.2023 г. на ДСИ по изп. д. № 1-23/2023 по описа на СИС при Районен съд- М.

С обжалваното постановление ДСИ е постановил:

Отбелязване за изп.дело в деловодната програма на СИС-М., като прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Вдигане на наложените обезпечителни мерки по изп.дело на основание чл. 433 ал. 3 от ГПК.

Отказал е изплащане на постъпилите по ИД № 1-23/2023 г. по описа на 1

СИС-М. прекратено поради обезсилване на изп.лист с Постановление на ДСИ от 26.04.2023 г., влязло в законна сила на 05.12.2023 г. с Решение № 176/05.12.2023 г. постановено по гр.дело № 20231300500374 по описа на Окръжен съд В. за 2023 година, суми в размер на 9 490.00 лева /девет хиляди четиристотин и деветдесет лева / на жалбоподателката М. К. М.- П. от град М., поради изложените мотиви.

Разпоредил е постъпилите суми от наложен запор по ИД № 1-23/2023г. по описа на СИС - М.в размер на 9490.00 лева /девет хиляди четиристотин и деветдесет лева /, да се върнат на длъжника С. Б. П. , след влизане в законна сила на постановлението.

Жалбоподателката твърди, че обжалваното постановление е неправилно. Изразява несъгласие с отказа на ДСИ да изплати постъпилите суми по ИД № 1-23/2023г. на СИС - М. от наложен по делото запор. Сочи, че считано от 02.08.2023 г. върху постъпилите суми е бил наложен запор с вх.№ 3886 по ИД № 2-178/2023 г.от ДСИ Л.Г. Този запор бил след датата на Постановлението за прекратяване на делото - 26.04.2023 г., но преди влизането му в законна сила - 05.12.2023 г. и бил посочен/избран/ от нея за удовлетворяване на вземането за издръжка на сина ѝ.

Излага още, че със запорно съобщение с изх.№ 7428/02.08.2023г. на ДСИ Л. Г. получено от ДСИ при MPC по ИД № 1-23/2023 г. на 03.08.2023г. е наложен запор на длъжника върху вземането му по ИД № 1-23/2023 г. В едноседмичен срок от получаване на запорното съобщение, считано от 02.08.2023г., ДСИ не е постановил отказ за превод на сумата, дължима по ИД № 2-178/2023г., а по-късно с обжалваното постановление ДСИ се произнася, че не признава вземането и отказва изплащане на изискуемата сума, съгласно запорното съобщение.

Посочва, че съдебният изпълнител по ИД № 2-178/2023г. бил приложил посочения от нея изпълнителен способ върху секвестируемо имущество на длъжника, който бил уведомен за наложения запор не бил възразил, нито обжалвал действието на ДСИ Л. Г. по ИД № 2-178/2023г. по налагане на запора по реда на чл.435 от ГПК.

Излага, че длъжникът бил уведомен за образуваното изпълнително дело № 2- 178/2023г., чрез връчена ПДИ, както и за наложения запор на 02.08.2023 г. на вземането му по ИД № 1-23/- /2023 г.

Твърди, че по частна жалба на длъжника с вх.№ 101/11.01.2024 г. по описа на Окръжен съд-В. съдът се произнесъл с Определение № 22/15.01.2024г.,постановено по вчгд № 12/2024 г. С този акт Окръжен съд-В. приел,че исковото производство по гр.д.№ 231/2022г. на Районен съд-Л било брачно, и в тази хипотеза следва да се различава от хипотезата на предявен иск за издръжка, съгласно чл.143 СК,в която правото да предяви иск за издръжка е предоставено на детето, представлявано или подпомагано от единия родител.

Счита, че съдебният изпълнител по ИД № 1-23/2023 г. е бил длъжен да 2 се съобрази с разпоредбата на чл.442 от ГПК, според която взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника.

Излага, че посочения изпълнителен способ бил единствения начин за удовлетворяване по ИД № 2-178/2023 г. След като ДСИ по ИД № 1-23/2023г. отказал да извърши изплащане на притежаваното от длъжника вземане по ИД 1-23/2023г. нямало друг начин за погасяване на задължението му по ИД № 2178/2023г.-задължение за издръжка от 24.02.2022г.

Твърди, че не било установено Постановлението за прекратяване по ИД № 1-23/- /2023 г. към датата на налагане на запора - 02.08.2023 г. да е било влязло в сила и друг възможен изпълнителен способ за удовлетворяване вземането за издръжка на сина ѝ.

Излага, че по настоящото изп.дело нямало данни за извършено изпълнително действие – запор върху вземане на длъжника, след влизането в законна сила на 05.12.2023 г. на Постановлението за прекратяване на изп.дело.

Моли съда да отмени отказа на ДСИ да изплати постъпилите по ИД № 1-23/2023г.по описа на СИС при РС-М, обективиран в Постановление от 13.12.2023г. по същото дело.

Прилага

Определение

№

22/15.01.2024г.,постановено по вчгд № 12/2024 г. Иска присъждане на разноски за настоящото производство.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК длъжникът С Б П е депозирал становище по жалбата, като оспорва същата, като неоснователна.

Посочва, че обжалваното постановление от 13.12.2023 г. на ДСИ е постановено след обжалване и влизане в сила на Постановлението от 26.04.2023 г. за прекратяване на изп.дело на ДСИ на основание чл.433. ал.1 т.3 от ГПК на 05.12.2023 г. с Решение 176/ 05.12.2023 г. по гр.дело № 374/23 г. по описа на ОС-В и е в изпълнение на посоченото решение.

Твърди, че доводите на жалбоподателката били неоснователни и ирелевантни, доколкото ИД №2-178 /2023 г. по описа на СИС при РС М е приключило с постановено Разпореждане на основание чл.433, ал.2 от ГПК по писмено искане на взискателя, поради осъществено принудително изпълнение и удовлетворяване на взискателя. Сочи, че по това изп.дело ДСИ Л.Г при РС-М е снела всички обезпечителни марки, в това число и запора към ИД №1- 23/2023 г. на който взискателката се позовава, поради което доводите на жалбоподателката се явявали напълно неоснователни.

Отправя искане съдът да остави жалбата без уважение и да се потвърди обжалваното постановление за прекратяване на изп.производство. Представя доказателства: Разпореждане на ДСИ по ИД №2-178/23 г. на СИС при РС-М. и Съобщение от 15.02.2024 г. за приключване на производството по същото изп.дело на основание чл.433, ал.2 от ГПК.

Постъпили са писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК от 3 държавен съдебен изпълнител при Районен съд - М., с които е заявено становище за допустимост, но неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения.

ДСИ посочва, че изпълнителното производство по изпълнителното дело е прекратено с влязло в сила на 05.12.2023 г. Постановление от 26.04.2023 г. по чл. 433, ал.1, т.3 ГПК - поради обезсилване на изпълнителния лист от 10.01.2023г., издаден по гр.д. № 20221620100231/2022 по описа на PC-Л по който е било образувано изпълнителното дело. Взискателят М. К. М. - П не е титуляр на изпълняемото право, респективно и на правото на принудителното изпълнение. Събраните от длъжника суми по изп.дело са вследствие нищожни изпълнителни действия, поради което подлежат на връщане на същия. Към 21.02.2024 г. – датата на изготвяне на мотивите наложения Запор по ИД № 2-178/ 2023 година е вдигнат от ДСИ Г и посоченото дело е прекратено.

Видинският окръжен съд, като прецени становищата и доводите на страните и доказателствата по делото, на основание чл. 437 от ГПК, приема за установено следното:

По делото не е спорно, че изпълнителното дело е образувано от жалбоподателката по изпълнителен лист №3 издаден на 10.01.2023 г. въз основа на Решение №367/06.12.2022 г. по гр. дело №20221620100231/2022 г. по описа на РС – Л за присъдени издръжки на сина на страните по делото.

По молба на жалбоподателката /взискателя/ е наложен запор върху вземания на длъжника от Националното бюро за правна помощ – гр.С/л.7/ и запор на банкова сметка на длъжника в банка „У.К Б“АД /л.19/, вследствие на което и в течение на производството принудително е събрана сумата от 9490.00 лева.

С Определение № 178/19.04.2023 г. на Окръжен съд М. по в.ч.гр.д № 20231600500115 по описа за 2023 г./л.29/ съдът е отменил Разпореждане № 41/ 09.01.2023 г. по гр.д № 231/2022г. на Районен съд-Л и е обезсилил издадения изпълнителен лист № 3 от 10.01.2023 г по гр.дело № 231/2022 г. на Районен съд-Л ъз основа на който е образувано изпълнителното дело между страните.

С Постановлението от 26.04.2023 г., постановено по изп. д. № 1-23/2023 по описа на СИС при РС-М ДСИ е прекратил изпълнителното производство по същото дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК, поради обезсилване на изпълнителния лист. Със същото постановление ДСИ се е произнесъл и по наложените обезпечителни мерки в производството, като е разпоредил след влизане в сила на постановлението да се вдигнат наложените обезпечителни мерки запори и възбрани и се върнат на длъжника преведените суми по делото от запори. Постановлението за прекратяване е обжалвано от настоящата жалбоподателка.

Видно от приложеното по изп.дело Решение № 176/05.12.2023 г., 4 постановено по гр.д. № 374/2023 г. на ОС-В, съдът е оставил без уважение жалбата на М. М. срещу постановление от 26.04.2023 г. за прекратяване на изпълнителното производство и същото е влязло в законна сила от датата на решението - 05.12.2023 г.

Със запорно съобщение от 02.08.2023г. от ДСИ при РС-М по ИД№178/2023г. е наложен запор върху вземанията на длъжника П. по настоящото ИД № 1-23/2023г. на СИС при РС-М.

На 13.12.2023г. ДСИ се е произнесъл с обжалваното постановление, като е отказал изплащане на постъпилите по изп.дело суми в размер на 9490 лева на М. М. - настоящата жалбоподателка и е разпоредил сумата да бъде върната на длъжника С П, след влизане в сила на постановлението.

С приложеното по изп.дело съобщение /л.102 отИД/, издадено от ДСИ по ИД № 2-178/ 2023 г. уведомява ДСИ по ИД№1-23/2023г. по описа на СИС при МРС, че вдига наложения на 02.08.2023г. запора върху вземането на длъжника С. Б. П. по ИД № 2-178/ 2023 г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител съгласно чл.435, ал.1, т.3 ГПК, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата на М. К. М. е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл.433, ал.3 ГПК във всички случаи при прекратяване на изпълнителното производство по ал.1 и ал.2 на посочената норма, съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила.

В мотивите към т.10 от постановеното тълкувателно решение по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право с обратна сила.

В случая обезсилването на изпълнителния лист означава, че взискателят М. М не е титуляр на изпълняемото право и на правото на принудително изпълнение и че извършените изпълнителни действия са нищожни. С обезсилването на изп.лист за жалбоподателката е отпаднало качеството на страна –взискател по изп.дело, поради което е недопустимо ДСИ да разпореди изплащане на каквато и да е сума в нейна полза.

Изпълнителното производство по делото е прекратено с Постановление на ДСИ от 26.04.2023 г., влязло в сила на 05.12.2023 г. с Решение № 176/05.12.2023 г. по гр.д. № 374/2023 г. на Окръжен съд – В. Следователно 5 събраните суми от длъжника са вследствие на нищожни изпълнителни действия – наложените запори на вземания на банковата сметка и вземания от НБПП, поради което подлежат на връщане на длъжника С П.