Определение № 21530 от 10.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21530 гр. София, 10.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 183 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИАНА Д. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА Д. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20251110153528 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 154410/15.05.2026г. на Н. М. чрез адв. Г. за изменение на решението по делото в частта за разноските. В молбата се излагат съображения, че неправилно на молителя не са били присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение с оглед приетото от съда, че не са представени доказателства за заплащане на последното. Отправя се искане решението да бъде изменено в частта за разноските, като такива бъдат присъдени на молителя.

От страна на ответника е постъпило становище за неоснователност на искането.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая искането е направено от процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК, при наличието на представен от страната списък на разноски по чл.80 ГПК /който се явява предпоставка за допустимост на искането по арг. от т.9 на ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото се иска изменение на решението в частта относно претендираните от молителя, а не възложените в негова тежест такива/, поради което същото е процесуално допустимо.

С решение от 22.04.2026 г. е издадена заповед за защита в полза на молителя, с оглед на което същият има право на разноски. От страна на последния се претендира заплащането на адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 27.11.2025 г. /на гърба на л.2 от делото/. Видно от същия, е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1000 лв. Не е посочен начин на плащане. До приключване на устните състезания пред първата инстанция не са представени доказателства за плащане на възнаграждението по банков път, нито пък в договора е посочено, че е платено в брой, в който случай договорът би имал 1 характера на разписка за платената сума. Доказателства за плащане – разписка са представени едва с молбата по чл.248 ГПК, след приключване на устните състезания в първата инстанция. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.1 на ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл.78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Съгласно дадените задължителни разяснения по т.11 от ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС претенцията за присъждане на разноски не само следва да бъде заявена до приключване на устните състезания в съответната инстанция, но в този срок трябва да бъдат представени и доказателства за плащането им, както и списък на разноските по чл. 80 ГПК /определение № 85 от 15.06.2018 г. по гр. д. № 3255/2017 г. на ВКС, II ГО/. След това страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили – не могат да въвеждат нови искания, не могат да ангажират и нови доказателства, включително и във връзка със своевременно направени искания /определение № 39 от 27.02.2020 г. по ч. гр. д. № 3666/2019 г. на ВКС, I ГО/. В случая молителят своевременно е заявил искане за присъждане на разноски, но не е представил доказателства за извършването им до приключване на устните състезания пред СРС, с оглед на което разноски на молителя не следва да се присъждат, в какъвто смисъл са и изложените в решението мотиви. Изводи в различен смисъл не се налагат от обстоятелството, че в договора за правна защита в поле „платена сума“ е посочена сумата 1000 лв., доколкото изрично не е посочен начин на плащане. Същевременно, представянето на разписка за платено адвокатско възнаграждение с молбата по чл.248 ГПК не е от естество да санира пропуска своевременно да бъдат представени доказателства за плащането. По изложените съображения не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските. Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 154410/15.05.2026г. на Н. М. чрез адв. Г. по реда на чл. 248 ГПК, за изменение на постановеното по делото Решение № 7456/22.04.2026 г. по гр.д. № 53528/2025 г. по описа на СРС, 183-ти състав, в частта относно разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок 2 от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3