Решение № 57 от 17.03.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Велико Търново , 16.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело № 20204001000234 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №124 от 19.02.2020г., постановено по т.д. №37/2019г., Окръжен съд-Велико Търново е осъдил Евроинс АД-гр.София да заплати на Р. П. С., с ЕГН **********, от гр.Павликени, сумата от 180 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й Г. С. С., настъпила в пряка причинно следствена връзка от ПТП на 13.09.2018г., заедно със законната лихва върху тази сума от 18.01.2019г. до окончателното й изплащане. Отхвърлил е иска, предявен от Р.

П. С. против Евроинс АД-гр.София в останалата му част, за разликата над 180 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева, неимуществени вреди т.е. за 20 000 лева, като неоснователен и недоказан. Осъдил е Евроинс АД-гр.София да заплати на Р. П. С. сумата от 880,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие смъртта на сина й Г. С. С., настъпила в пряка причинно следствена връзка от ПТП на 13.09.2018г., заедно със законната лихва върху тази сума от 18.01.2019г. до 1 окончателното й изплащане. Със същото решение Великотърновският окръжен съд е осъдил Евроинс АД-гр.София да заплати на Т. С. Д., с ЕГН **********, от гр.Павликени, сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на брат й Г. С. С., настъпила в пряка причинно следствена връзка от ПТП на 13.09.2018г., заедно със законната лихва върху тази сума от 18.01.2019г. до окончателното й изплащане. Отхвърлил е иска, предявен от Т. С. Д. против Евроинс АД-гр.София в останалата му част, за разликата над 80 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева, неимуществени вреди т.е. за 20 000 лева, като неоснователен и недоказан. Окръжен съд-Велико Търново е осъдил Евроинс АД-гр.София да заплати на Р. П. С. сумата 1 071 лева, направени разноски по делото, по съразмерност с уважения иск. Великотърновският окръжен съд е осъдил Евроинс АД-гр.София да заплати на Т. С. Д. сумата 40 лева, направени разноски по делото, съразмерно с уважения иск. Осъдил е Евроинс АД-гр.София да заплати държавна такса по сметката на Великотърновския окръжен съд в размер на сумата 10 300 лева, върху уважените искове. Осъдил е Евроинс АД-гр.София да заплати на адвокат Н.А. М., от САК, сумата от 5 430 лева адвокатско възнаграждение, за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата Р.С.. Осъдил е Евроинс АД-гр.София да заплати на адвокат Н.А. М., от САК, сумата от 2 930 лева, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата Т.Д..

Окръжен съд-Велико Търново е осъдил Р. П. С. да заплати на Евроинс АДгр.София сумата от 27,50 лева, направени разноски по делото и сумата 40 лева, юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска. С решението си Великотърновският окръжен съд е осъдил Т. С. Д. да заплати на Евроинс АД-гр.София сумата 55 лева, представляваща направени разноски по делото и сумата 80 лева, юрисконсултско възнаграждение, по съразмерност с отхвърлената част от иска. Изрично в диспозитива на първоинстанционното решение е записано, че същото е постановено при участието на третото лице помагач Застрахователна компания Лев инс АДгр.София.

Против решението са постъпили две въззивни жалби, съответно от ищците Р.С. и Т.Д., чрез адвокат Н.М. и от ответника Застрахователно дружество Евроинс АД-гр.София, чрез юрисконсулт С. М..

2

Жалбоподателката ищца С. моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение на Окръжен съд-Велико Търново в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над присъдените 180 000 лева до сумата 200 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й Г. С., настъпила при ПТП на 13.09.2018г., заедно с лихвата за забава. и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи предявения иск за неимуществени вреди, с посочения произход, в пълния му размер за сумата 200 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2019г. до окончателното й изплащане.

Претендира за присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА съобразно уважен изцяло иск.

Жалбоподателката Д. моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение на Окръжен съд-Велико Търново в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над присъдените 80 000 лева до сумата 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на брат й Г. С., настъпила при ПТП на 13.09.2018г., заедно с лихвата за забава. и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи предявения иск за неимуществени вреди, с посочения произход, в пълния му размер за сумата 100 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2019г. до окончателното й изплащане.

Претендира за присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА съобразно уважен изцяло иск.

Правят оплакване, че не бил приложен правилно критерият за справедливост, въведен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Окръжният съд не бил съобразил многото и тежки болки и страдания, които преживяват във връзка със загубата съответно на сина и на брат си. В тази връзка не било оценено правилно заключението на съдебно психологичната експертиза. Не били преценени правилно и в тяхната взаимна връзка, както и поотделно, събраните по делото доказателства във връзка с техните страдания и влошаването на здравословното им състояние.

3

Въззивникът ответник Застрахователно дружество Евроинс АДгр.София, чрез юрисконсулт С. М., обжалва първоинстанционното решение на Окръжен съд-Велико Търново в частта му, с която предявеният иск на ищцата С. е уважен за разликата над 100 000 лева до 180 000 лева,, обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на сина й при ПТП-то от 13.09.2018г, със законната лихва и в частта, с която предявеният иск на ищцата Д. е уважен за сумата 80 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на брат й при ПТП-то от 13.09.2018г, със законната лихва. Застрахователното дружество обжалва първоинстанционното решение и в частта за присъдените разноски.

Моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение в обжалваните му части и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора и относно разноските, съобразно становището му.

Претендира за присъждане на направените разноски в двете инстанции изцяло.

Определените от Окръжния съд обезщетения за неимуществени вреди не отговаряли на принципа за справедливост. Били прекомерни. Не били съобразени с обществено-икономическите условия на живот в страната.

Обезщетенията трябвало да отговарят на стандарта на живот. Съобразени с минималната работна заплата същите били прекомерни. Освен това по отношение на втората ищца не следвало да се присъжда обезщетение, тъй като тя не отговаряла на критерия, въведен с Тълкувателно решение №1/2018г. на ОСНГТК на Върховния касационен съд, в смисъл че не била доказана по делото изключителна по своя характер, дълбока и трайна емоционална връзка брат-сестра. При условия на евентуалност прави възражение, че съгласно §96 от ЗИДКЗ можело да й се присъди обезщетение най-много в размер на сумата 5 000 лева, какъвто е законодателно установеният максимум за такива случаи. Счита, че вина за ПТП-то има и водачът на товарния автомобил Скания, тъй като същият се движел с превишена скорост от 86 км/ч, при разрешена с пътен знак 60 км/ч, поради което следвало да бъде ангажирана отговорността и на неговия застраховател ЗК Лев инс АД-гр.София, привлечен като трето лице помагач по делото.

4

Въззивниците ищци оспорват изцяло въззивната жалба на ответника.

Въззивникът ответник оспорва изцяло въззивните жалби на ищците.

Като разгледа направените във въззивните жалби оплаквания, съобрази становищата на страните , прецени събраните по делото доказателства, и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за установено следното:

Ищците Р. П. С. и Т. С. Д., двете от гр.Павликени, твърдят в исковата молба и по делото, че на 13.09.2018г., около 00,02 часа, на кръстовището на магистралата Плевен-Русе и главния път Свищов-Павликени настъпило ПТП между лек автомобил БМВ с рег.№ ЕН 25****, управляван от И. И. А. и товарен автомобил Скания с водач Т. К. Т.. В ходи на досъдебното производство, водено за случая, било установено че водачът на лекия автомобил не спрял на пътен знак Б2-Стоп, вследствие на което настъпил удар между него и товарния автомобил, който се движел по пътя с предимство, при който починал Г. С. С., съответно син и брат на ищците.

Същият пътувал на лява задна седалка, зад водача на лекия автомобил.

Получил тежки телесни травми, несъвместими с живота, поради което след час настъпила смъртта му. Твърдят, че между ПТП-то и смъртта на С. съществува причинно следствена връзка. Търпели са и търпят изключително тежки неимуществени вреди – душевни и психически болки и страдания.

Според първата ищца животът й изгубил смисъл, непрекъснато изпитвала мъка, отчаяние и печал. Втората ищца твърди, че между нея и брат й имало изградена много силна емоционална връзка. Тежко понася загубата му.

Изпаднала в депресия. Двете ищци приемали сънотворни и успокоителни. За погребението първата ищца заплатила сумата 880 лева. Виновният за ПТП-то водач на лекия автомобил е в кръга на лицата, чиято отговорност за причинените вреди при ПТП-то се покрива от застраховка Гражданска отговорност, тъй като има застрахователна полица. Предявили претенция пред застрахователя-ответник по делото, но същият не им предложил и не им изплатил обезщетение.

Предвид изложеното и на основание чл.432 от Кодекса за застраховането и чл.86 от Закона за задълженията и договорите ищците молят 5 съдът да постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да заплати на първата ищца Р.С. сумата 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й Г. С. на 13.09.2018г., настъпила в резултат на ПТП-то, сумата 880 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и ответното застрахователно дружество да заплати на втората ищца сумата 100 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на брат й Г. С., настъпила на 13.09.2018г. вследствие на ПТП; заедно със законната лихва върху тези главници, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.02.2019г., до окончателното им изплащане.

Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Застрахователна компания Евроинс АД-гр.София, в писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК и по делото, оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер. Оспорва механизма на ПТП-то, в смисъл че същото не е настъпило по вина на застрахования при него водач на лекия автомобил. Вината била изцяло на водача на товарния автомобил, поради това че не бил спазил ограничението да се движи с 60 км/ч – движел се с превишена скорост от 90 км/ч. Освен това предприел спиране едва след настъпване на удара. Евентуално твърди, че е налице независимо съизвършителство от страна и на двамата водачи. Прави възражение за съпричиняване от страна на загиналия, тъй като бил без поставен обезопасителен колан. Счита, че не дължи законна лихва, тъй като ищците не му били посочили банкова сметка, по която да преведат обезщетение, поради което не бил в забава. Оспорва началния момент, от който се дължи законната лихва. Счита исковите претенции за прекомерно завишени от гледна точка принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, трайната съдебна практика, социално икономическите условия на живот и стандарта на живот в страната.