Решение № 425 от 05.04.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Варна, 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20213100502804 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба депозирана от Х.

МЮМЮН. Й. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ***, ап.

1, чрез адв. Зв.С., насочена против решение № 262363/23.07.2021г. по гр.д. № 17399/2019г. на 26-ти състав на ВРС, с което е дадено разрешение, заместващо съгласието му да бъде издаден по реда на ЗБЛД, по искане на майката Анжела Т., ЕГН ********** задграничен паспорт на детето Моника Х.Й., ЕГН ***, както и заместващо съгласието му, детето Моника Х.Й., ЕГН *** да напуска пределите на Република България и да пътува до всички държави-членки на Европейския съюз, до Кралство Норвегия и съседните на Република България държави-Румъния, Сърбия, Северна Македония, Гърция и Турция за срок от 5 години, считано от влезане в сила на решението в сила, на осн. Чл. 127а, ал. 2 от СК. На първо място намира производството за недопустимо, поради некомпетентност на българския съд, съобразно чл. 8, ал. 1 и чл. 9 от регламент /ЕО/ № 23201/2003г. По съществото на спора намира, че ВРС е постановил едно неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, при съществени нарушения на процесуалните правила. Самото решение не е в интерес на детето. Моли се да бъде отменено обжалваното решени и постановено друго, с което молбата бъде отхвърлена изцяло, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

В писмен отговор Анжела Т., ЕГН ********** , със съдебен адрес гр. Варна, ул.

“Хр.Смирненски”, № 81, е. 2, ап. 7, чрез адв. Д.С. оспорва жалбата, като неоснователна.

Детето Моника е български гражданин и желае да посещава България, където е родено и създало връзки и контакти, както и съседните на България държави. Като гражданин на Европа, следва да може да пътува в държавите-членки и има свободно придвижване. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира и присъждане на сторените разноски.

1

ДСП-Варна не вземат становище по въззивната жалба.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

В исковата си молба Анжела Т., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, бул.

„Хр.Смирненски“, бл. 81, ет. 2, ап. 7, чрез адв. Д.С. излага, че с ответника Х. МЮМЮН. Й.

ЕГН ********** от с. Мъдрево, Общ. Кубрат, община Разград, *** са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод с решение по гр.д. № 16747/2018г. на ВРС и са родители на детето Моника Х.Й. ЕГН **********. Към момента тя и детето живеят на територията на Кралство Норвегия.

На 11.06.2019г. срокът на паспорта на детето Моника е изтекъл и детето Моника е без документ за самоличност. При разговор с бащата да съдейства за издаването на нов паспорт, той отказал.

Сочи, че Моника има много приятели, както в Норвегия, така и в България. Тя иска да може да пътува многократно до България и обратно до Норвегия, до всички държави от ЕС и до съседните на България държави-Република Сърбия, Република Северна Македония и Република Турция. Иска да прекарва летните ваканции в България и да пътува с майка си, към която е силно привързана, както и да се посещава роднините си, но баща й безпричинно отказва да даде съгласие. Правото й на свободно придвижване, гарантирано от чл. 35, ал. 1 от КРБ и чл. 10, ал. 2 от Конвенцията за правата на детето е нарушено. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Хартата на основните права на ЕС.

Моли се за постановяване на решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата за снабдяване на детето Моника Х.Й. с паспорт , както и разрешение, заместващо съгласието на бащата детето Моника да напуска пределите на Република България, като пътува до всички държави-членки на ЕС, до Кралство Норвегия и държавите, съседни на Република България- Република Сърбия, Република Северна Македония и Република Турция. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Х. МЮМЮН. Й. ЕГН ********** от с.

Мъдрево, Община Кубрат, обл. Разград, ***, чрез адв. Зв.С. заявява становище, че искът е недопустим, като неподсъден на българския съд. Налице е специалната подсъдност по местоживеенето на детето, което е в Кралство Норвегия. Освен това липсва решение, по силата на което родителските права да са предоставени на майката, за да се явява тя процесуално легитимирана да предявява иск. Няма спор, че детето Моника има обичайно местопребиваване на територията на Кралство Норвегия от м.май 2018г. и от тогава не се е връщала в Република България. Там учи, там е интегрирана в социална и семейна среда. Смята, че претенцията освен това е изцяло неоснователна. Неверни и клеветнически са всички изложени от ищцата твърдения, за негово виновно поведение в отношенията с детето. Той е лишен от всякакви контакти с него от 2018г. Невярно е твърдението й, че майката има намерение да пътува с детето до България. Тя няма никакви роднини там. Отдала е еднолично под наем съсобственото им жилище в гр. Варна и получава наема. Единствено майка му и баба на детето по бащина линия живее в България, но майката няма да заведе детето при нея, защото двете са във влошени отношения. Неясно е защо детето ще пътува в останалите държави от ЕС и съседните на българия държави и поради това не е в негов интерес. Не е в негов интерес и да бъде извеждано от страната неограничен брой пъти и до навършване на 18 години, при положение, че в момента е на 12 години.

С допълнителни молби Анжела Т. сочи, че с решение от 26.02.2021г. на Районен съд за Аскер и Беру, гр. Сандвика, Кралство Норвегия по дело № 19-008512ТVI-AHER, родителските права по отношение на детето Моника, р. 10.04.2008г. са предоставени еднолично на нея. От 2019г. детето Моника е без документ за самоличност и се налага непрекъснато да бъде придружавано от нея, с изключение на времето, когато е на училище.

Детето тренира гимнастика и се налага да пътува извън училище и липсата на документ за самоличност го лишава от възможността да се явява на международни състезания, което й причинява допълнително стрес.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

2

Видно от удостоверение за раждане на детето Моника Х.Й., р. 10.04.2008г., същото е български гражданин и негови родители са Анжела Т.-Й. ЕГН ********** и Х. МЮМЮН.

Й. ЕГН **********.

Съгласно решение № 3931/26.09.2019г. по гр.д. № 16747/2018г. на ВРС бракът между родителите Анжела Т.-Й. и Х. МЮМЮН. Й. е прекратен с развод. С определение № 4739/10.04.2019г. по същото гр.д. № 16747/2018г. на ВРС е прекратено производството в частта за упражняването на родителските права по отношение на детето Моника, р.

10.04.2008г. и неговото местоживеене, режим на родителя, който не отглежда детето и месечна издръжка.

С решение от 26.02.2021г. по гр.д. № 19- 008512ТVI-AHER на Районен съд за Аскер и Берум, Санздвика, Кралство Норвегия е решено, че Анжела Т.-Й. ще упражнтява еднолични родителски права върху Моника Х.Й., р. 10.04.2008г. Х. МЮМЮН. Й. няма право на лични контакти с Моника Х.Й., р. 10.04.2008г.

Представена е справка от Община Берум, Служба за закрила на детето от 27.12.2018г., според която майката и детето Моника са напуснали съвместно обитавания с бащата дом и са се установили в Берум, поради наличието на конфликти между майката и бащата и възможно домашно насилие. Детето Моника ходи на училище. Майката работи като медицинска сестра. По време на нощните й смени за детето се грижат по-големия й доведен брат и баба й по майчина линия, която понастоящем живее с тях. Детето ходи на ритмична гимнастика. Бащата не знае къде живеят детето и майка му, какъв е адреса им и в кое училище учи Моника. Детето има нужда от спокойствие и стабилност. Майката е предприела напускане на съвместно обитаваното с бащата жилище, за да осигури спокойствие на детето си. То се нуждае от проследяване на психичното здраве от общопрактикуващия лекар и медицинската сестра в училището. Майката задоволява основните нужди на детето, а когато е необходимо търси помощ.

От служебна бележка от 27.02.2019г. е видно, че Моника Х.Й. ходи на училище в Норвегия. Развива се и се чувства добре и получава добри оценки. Има приятели в училище.

Чувства се щастлива и уверена. Състоянието й се следи от училищния общопрактикуващ лекар и медицинската сестра.

Обитаваното от семейството до отпътуване за Норвегия жилище, находящо се в гр.

Варна ,***, вх. Б, ет. 4 е отдадено под наем от Анжела Т.-Й. за срок до 10.06.2020г. и месечна наемна цена от 700.00лв.

От потвърждание относно жилищните условия от Община Берум, Служба закрила на детето от 16.06.2020г., се установява, че детето Моника живее с майка си от 2018г. Бащата не е имал контакт с детето поради обстоятелството, че родителите на Моника не са в състояние да си сътрудничат. Детско-юношеската психиатрична поликлиника счита, че е от голямо значение Моника да бъде изолирана от баща си за определен период от време, а Службата за закрила на детето счита, че правосъдната система е взела предвид това и е отложила за неопределено време въпроса за режима на лични отношения.

3

Представено е становище до Службата за закрила на детето в Мит-Бускеруд относно Моника Х.Й.. Установява ,че де детето Моника се лекува от юни 2020г. с диагноза „Посттравматично стресово разстройство и Трихотиломания“.

Пред ВРС е изслушан Х. МЮМЮН. Й., на осн. чл. 59, ал. 6 от ГПК. Заявява пред съда ,че не желае да даде съгласие за издаване на паспорт на детето, защото се страхува, че повече няма да го види. Бившата му съпруга се интересува само от издаването на паспорт.

Тя в България няма да доведе детето. Няма роднини тук. Той три години не е виждал дъщеря си. Тя е настроена против него от майка си. И той и майката и детето живеят в Норвегия.

Пред ВРС е изслушана и майката на ответника Е. Х. Х., чиито показания се ценят от съда с приложение на разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Тя е посещавала Норвегия след раздялата на сина й и бившата му съпруга през 2018г., но не видяла детето. Синът й не дава съгласие за издаването на паспорт на детето, защото не го вижда. Плаща редовно издръжка.

Съдът прави следните правни изводи:

Постъпилата искова молба е по иск с правно основание чл. 127а от СК, вр. чл. 45, ал.

1 и чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/. Съгласно посочената правна норма въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, като при разногласие между родителите, спорът се рашава от съда по реда на чл. 127а от СК, т.е. съдът може да замести липсващо съгласие на един от тях, като изхожда от интереса на детето.

Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗБЛД изисква заявлението за издаване на паспорт на малолетно дете, да бъде подадено от родителите, а липсата на съгласие на единия от родителите прави невъзможно издаването на документа. Текстът на разпоредбата на чл. 76, ал. 1 т. 9 от ЗБЛД гласи, че може да не се разреши напускане на страната от малолетно дете, което няма нотариално заверено съгласие да пътува в чужбина от своите родители.

Настоящото специфично производство по спорна съдебна администрация, се развива по направеното от Анжела Т. искане за разрешение на съда, заместващо съгласието на бащата Х. М. Й., на детето Моника Х.Й. да бъде издаден паспорт и да бъде издадено разрешение, заместващо съгласието на бащата детето Моника Х.Й. да напуска пределите на РБългария. Съгласие за това на детето Моника да бъде издаден паспорт и да пътува в чужбина от страна на бащата Х. МЮМЮН. Й. липсва. Той е заявил по първоинстанционното производство, че не желае да даде съгласие за издаване на паспорт, понеже не се вижда с детето и то е настроено от майка си против него, а даде ли съгласие или ако съдът даде заместващо съгласие, той няма да види никога повече детето си. Освен това смята, че майката не се интересува от разрешение детето да напуска България, поненеже изобщо няма намерение да го води в България. Там нито тя, нито детето имат роднини или близки, при които майката би завела детето.