Определение № 1423 от 08.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1423 гр. Пловдив, 08.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20225300501272 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, образувано по частна жалба с вх.№ 12180/10.05.2022 год. по входящия регистър на Окръжен съд – Пловдив подадена от „Стенор“ ООД, чрез адв. М. С. против Определение № 2251/01.03.2022 год., постановено по частно гражданско дело № 19502/2021 год. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10478/10.12.2021 г. издадена по частното гражданско дело. Твърди се, че определението е неправилно и незаконосъобразно и се иска отмяната му. Сочи се, че първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе относно една от претендираните със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК суми, а именно тази за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

По допустимостта на производството, съдът намира следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок от легитимирано лице, както и е срещу подлежащ на обжалване акт, поради което съдът я намира за процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Производството пред ПРС е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, депозирано от „Стенор“ ООД срещу "ПГИ" ЕООД. Въз основа на същото е издадена Заповед за изпълнение № 10478/10.12.2021 г., с която е разпоредено "ПГИ" ЕООД да заплати на „Стенор“ ООД сумата от 3855,70 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 1

09.12.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 77,14 лева, представляваща заплатена държавна такса.

В срока по чл. 412, т. 8 ГПК е постъпило възражение от длъжника на основание чл. 414а ал. 1 ГПК, включващо възражение, че не дължи разноските, за които е издадена заповед, тъй като не е дал повод и не е станал причина за завеждане на заповедното производство. С него са представени доказателства за извършено плащане.

На основание чл. 414а, ал. 3 ГПК молбата заедно с приложеното доказателство за изплащане на задължението са изпратени на заявителя за становище в тридневен срок. В предоставения срок е постъпило становище от заявителя, в което се сочи, че е изплатена част от дължимата сума, като остават дължими направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Твърди се, че ответното дружество е станало повод за предявяване на вземането, поради което дължи разноски, в тази връзка се иска издаване на изпълнителен лист за сумата от 400 лева.

С Определение № 761/21.01.2022 год. постановено по частно гражданско дело № 19502/2021 год., първоинстанционният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение, като не се е произнесъл относно искането за разноски, обективирано в подаденото заявление, както и в становището по чл.414а, ал.3 от ГПК от „Стенор“ ООД.

В срокът за обжалване на определение № 761/21.01.2022 год. дружеството- заявител е подало молба с вх. № 6847/27.01.2022 г. с искане за произнасяне относно претендираната с подаденото заявление сума от 400 лв.

– разноски за изплатено адвокатско възнаграждение.

С атакуваното определение ПРС е оставил без уважение искането за допълване на издаване на заповед на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10478/10.12.2021 г., като се произнесе по искането за присъждане в полза на заявителя на сумата от 400 лв. разноски за изплатено адвокатско възнаграждение.

Съгласно т.7 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК пропускът на заповедния съд да се произнесе по искането за разноски подлежи на отстраняване по реда на чл.248 от ГПК, а в случай на погрешно произнасяне – приложим е инстанционният контрол на основание чл.413, ал.1 от ГПК. В случая въобще липсва произнасяне по отговорността за разноски, поради което е налице непълнота, която подлежи на отстраняване по чл.248 от ГПК. Искането за разноски е направено своевременно със заявлението, като съдът не се е произнесъл по това искане в издадената заповед.

Съдът дължи произнасяне по искането, въпреки обезсилването на заповедта за изпълнение, като едва след произнасянето си следва да съобрази и приложението на чл.414а ГПК предвид постъпилото възражение.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на Пловдивския районен съд, който следва да се произнесе по 2 молбата по чл.248 ал.1 от ГПК.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2251/01.03.2022 год., постановено по частно гражданско дело № 19502/2021 год. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив, за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3