Решение № 150 от 05.05.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Пазарджик, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Катя Т. Кентова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20215200100795 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.260 ал.1 от ЗОВСРБ.

Настоящото дело е образувано по искова молба предявена от МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА с адрес гр.София ул.“Дякон Игнатий“№3 – представлявана от министъра на отбраната Д. В. З., срещу А. В. Д., с ЕГН **********, с адрес обл.П., с.В., ул.„" №25, със съдебен адрес гр.С., ул. „И. в.” № ет., адв.М.И. Н., в която са изложени обстоятелства, че на 11.08.2012г. на основание чл.142, ал.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) бил сключен договор за военна служба №1-25-36/577/11.08.2012г. между ответника А.Д. и началника на НВУ „Васил Левски“ - упълномощено от министъра на отбраната длъжностно лице.Сочи се, че в раздел I, т.2 от договора е определен срока за изпълнение на военната служба след завършване на обучението, а именно срокът на военната служба е 10 години изпълнение на военна служба като професия след завършване на обучението.От Министерска заповед №КВ 317/25.07.2017г. относно зачисляване във Випуск 2017 - „Васил Левски”, присвояване на първо офицерско звание „лейтенант” и назначаване на длъжности на випускниците от НВУ „Васил Левски” било видно, че изпълнението на военната служба за ответника започвала, считано от 27.07.2017г., като задължението му за изпълнението й изтичало на 27.07.2027 г.

Сочи се, че от министерска заповед №КВ-125/18.05.2021 г., изменена с министерска заповед №КВ - 157/09.06.2021г. договорът за военна служба на старши лейтенант А. В. Д. бил прекратен на основание чл.163 от ЗОВСРБ /с предизвестие от военнослужещия до министъра на отбраната, изразено с рапорт рег.№30-2240/24.03.2021г./. Съгласно заповед №ЛС-47/25.06.2021г., на командира на 24-та Авиационна база бригаден генерал Д. И., ответникът А. В. Д. е бил отчислен от списъчния състав на в.ф.32040 - К., считано от 25.06.2021г., а съгласно т.2 от същата 1 заповед, неизпълненият първоначален срок на договора за военна служба от А.Д., съгласно чл.142, ал.5 от ЗОВСРБ бил в размер на 6 години 1 месец и 2 дни.

Ищецът твърди, че съгласно разпоредбата на чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл.163 от ЗОВСРБ, преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл.142, ал.5 от същия закон, дължали възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, пропорционално на срока на неизпълнението. Редът и начинът за изчисляване на тези разходи, съобразно разпоредбата на чл.260, ал.4 от ЗОВСРБ, се определяли от министъра на отбраната. В изпълнение на посочената разпоредба била издадена Наредба №Н-11/29.10.2020г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия /Наредбата/.

Било видно от финансова справка рег.№1852/15.04.2021г., на началникът на НВУ „Васил Левски”, че е определен размера на подлежащите на възстановяване разходи по чл.260, ал.2 от ЗОВСРБ от А.Д., който се е обучавал във военното училище по специалност посочена в чл.3 т.1 от договора за военна служба на същият, за периода от 2012г. до 2017г., като сумата изчислена по реда на Наредба №Н-11/29.10.2020г. за лична издръжка и обучение за специалността „Организация и управление на военните формирования на тактическо ниво“, която бил завършил А.Д. била в размер на 54 693.53 лева.

Сочи се също, че от справка с рег.№3-2623/08.06.2021г. било видно, че сумата пропорционална на неизпълнения първоначален срок на военна служба, която е дължима от А. В. Д. е в размер на 33 300, 54 лева.

Ищецът твърди, че на основание чл.260, ал.5 от ЗОВСРБ и в изпълнение на заповед №ЛС-47/25.06.2021г. на командира на 24-та Авиационна база били удържани о т ответника дължимите му обезщетения и вземания, които се дължал на Д. при прекратяване на договора му за военна служба. След направеното прихващане, сумата пропорционално на срока на неизпълнение на договора за военна служба, подлежаща на възстановяване от А.Д. била в размер на 27 302, 31 лева.

Сочи се, че с покана за доброволно плащане peг. №3-2840/24.06.2021г., която А.Д. е получил лично на 25.06.2021година, бил поканен в едномесечен срок да заплати дължимата сума. До изтичане на този срок - 25.07.2021г. дължимите разходи не били възстановени, от която дата ответникът бил в забава и дължал мораторна лихва.Поради което за Министерство на отбраната бил налице правен интерес от предявения иск.

Във връзка с изложеното, се моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника А. В. Д., да заплати на МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА, сумата о т 27 302, 31 лева, представляваща разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация за времето на обучението му в НВУ „Васил Левски“, изчислени по реда на Наредба №Н-11/29.10.2020г. относно реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите в Министерството на отбраната и Българската армия, пропорционално на срока на неизпълнението на договор за военна служба, както и мораторна лихва върху главницата, за периода от изпадането на ответника в забава - 25.07.2021 г. до датата на завеждането на исковата молба – 23.11.2021 година в 2 размер на 925.31 лева/размера е уточнен с молба с вх.№1099/17.02.2022г./, законната лихва от датата на завеждането на исковата молба -23.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника по делото А.Д. е постъпил писмен отговор, в който са изложени следните обстоятелства: че е постъпил на кадрова военна служба по силата на договор между него и началника на НВУ бриг. ген. Ц. Х., като упълномощен от министъра на отбраната, като в договора липсвала заповедта на МО с която е упълномощен.Сочи се, че договорът бил със срок от 5г. за обучение в НВУ „Васил Левски“ и 10г. изпълнение на кадрова военна служба след завършването му.

Договорът бил прекратен със Заповед №КВ-125 от 18.05.2021г. на основание чл.146 т.2, чл.161, т.1 и чл.163 от ЗОВСРБ.

Със Заповед №ЛС-47, ответникът А. В. Д. бил отчислен от състава на военното формирование.

Съгласно изготвена финансова справка с p e г. №1852/15.04.2021 г. от НВУ „Васил Левски", ответникът дължал възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация в размер на 33 300,54лв.

На основание чл.227, ал.1 и чл.234 от ЗОВСРБ и справка с рег.№ 3 2622/08.06.2021 г. ответникът А. В. Д. имал право на еднократно парично обезщетение в размер на три брутни заплати на стойност 5 579.04 лв. Сумата била приспадната от така определената за възстановяване сума.

Изложени са правни аргументи, че на 12.05.2009г. е приет ЗОВСРБ. С него съгласно §3 ал.2 от ПРЗ договорните отношения се премахвали и се заменяли със служебни правоотношения. В новият ЗОВСРБ не съществувал текст, който да задължава военнослужещите да възстановяват разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация.На 26.02.2010г. /ДВ. бр.16 от 26.02.2010г./ с промяна в ЗОВСРБ, отново било въведено договорното начало /чл.134а/, като с ПЗР бил установен тримесечен срок за сключване на договори за военна служба между военнослужещите и МО.

С допълнение на ЗОВСРБ чл.260 ал.4 /ДВ, бр.23 от 2011г. в сила от 22.03.2011г./, било въведено задължение на Министъра на отбраната с нормативен акт да определи реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация.

На основание това допълнение на ЗОВСРБ на 06.10.2011г. Министерство на Отбраната издало заповед №ОХ - 766/06.10.2011г. Същата предствлявала административен акт, но не била обнародвана в ДВ, съгласно изискванията на чл.37 от ЗНА.

Впоследствие, констатирайки този пропуск МО издава Наредба №Н-1 от 14.01.2013г., която обнародвала в ДВ бр.8/2013г. Същата повтаряла текста на заповед №ОХ - 766/06.10.2011г.

В отговора се сочи, че Наредба № Н-1 от 14.01.2013г., обнародвана в ДВ бр.8/2013г. била приета отново в нарушение на ЗНА - чл.26, без да е извършено обществено обсъждане на наредбата. Проекта на същата не бил публикуван на страницата на МО заедно с мотивите, съответно доклада и предварителната оценка на въздействието, съществен порок на Наредбата, който не можел да се санира с последващи актове. Същата била отменена с решение №17460/19.12.2019г. на ВАС.

Наредба №Н-11/29.10.2020г. била приета след отмяна на Наредба №Н-1 от 14.01.2013г. и била в сила от 10.11.2020г. /ДВ бр.№96 от 10.11.2020г./ Сочи се, че доколкото изрично не било придадено обратно действие във времето на този подзаконов нормативен акт, той можел да се прилага при разрешаването на 3 материално-правни спорове за възстановяване на разходи по чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ, извършени след влизането му в сила на 10.11.2020г.

Като елемент от предвидимостта на правния ред и гаранция за правната сигурност, общото правило е, че правните норми действат занапред. Адресатите на новоприетите норми, следвало да преразгледат поведението си на база моделите на поведение, които правните норми установявали. В условията на въвеждане на норми със санкционен характер с обратна сила, то това било невъзможно.

Сочи се от ответника, че процесната Наредба №Н-11 била лишена от правно основание за определяне и налагане на санкции - разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация - спрямо ответника.

Правните субекти можели и били длъжни да съобразят поведението си само с действащия към момента Закон, но не и с бъдещия такъв.

Както в практиката, така и в доктрината, нямало противоречиво разбиране, относно това - кои видове гражданско-правни норми имали винаги обратно действие, а именно: тълкувателните, защото разкриват точното съдържание на тълкуваната норма от момента на приемането й, и на второ място - гражданско процесуалните, защото се прилагат незабавно и спрямо всички висящи спорове.

В българското право забраната за обратно действие на законите бил принцип, който можел да се изведе от понятието за правовата държава, уредено в Преамбюла и чл.4, ал.1 от Конституцията. Този принцип бил прогласен в чл.5, ал.3 от Основния закон.Този конституционален принцип намирал своето продължение и в чл.14, ал.3 от ЗНА, а именно: (3) „Не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените.“

Сочи се, доколкото изрично не било придадено обратно действие във времето на този подзаконов нормативен акт, съдът бил длъжен да го прилага при разрешаването на материалноправни спорове за възстановяване на разходи по чл.260, ал. 1 ЗОВСРБ, след влизането му в сила на 02.02.2013 г., т.е. - когато предсрочното освобождаване от военна служба на посочените в същата разпоредба основания е настъпило на и след тази дата……./сочи се съдебна практика решение № 58/18.02.2010 г. по гр. дело № 53/2009 г. на ІІІ гр. отд. на ВКС, /по тълкуването и приложението на чл.300 ЗОВСРБ от 1995 г. отм., аналогичен на чл. 260 ЗОВСРБ от 2009 г./.

Ответника счита, че санкционните разпоредби на Наредба № Н-11/29.10.2020 г., които са в сила от 10.11.2020г. /ДВ, брой 96 от 10.11.2020г./ - послужила за основание за предявяване на исковите претенции, следвало да породят правно действие след тази дата.Допълнително към това съгл. чл.260 ал.6 от ЗОВСРБ, когато сумата за разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация не можела да се събере по реда на чл.260 ал.5, вземането се събирало по реда на ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги или документ, установяващ размера на вземането, издаден по реда на чл.260 ал.4.

Твърди се, че исковата претенция не намирала опора в нормите, които черпят правно основание от отменен акт и така формираната претенция била неоснователна и недоказана.

Прави се искане за косвен съдебен контрол на основание чл.17 ГПК относно Наредба №Н-11/29.10.2020г. в сила от 10.11.2020г. /Държавен вестник, брой 96 от 10.11.2020г./ на МО, същата била влязла в сила, но не била оспорена от ответника,поради което на основание чл. 17, като неучаствала в производството по издаване и обжалване на административния акт страна ответника имал право на оспорване.Сочи се, че е незаконосъобразна, следователно всички последващи