Решение № 330 от 28.07.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 650/2026
- Вид
- Решение № 330
- Подписан
- 28.07.2026
- В сила
- 18.08.2026
- Състав
- Ралица Йорданова Русева
Цитирани разпоредби
- чл.60 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10 ал. 1 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 330 гр. Русе, 28.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ралица Й. Русева при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно наказателно дело № 20264520200650 по описа за 2026 година Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Т. К. К. от гр.Русе, против Наказателно постановление № 26- 1882- 000076 от 02.04.2026 г. на Началник РУ в ОДМВР, РУ 01, с което за административно нарушение по чл.140 ал.І от ЗДвП, на основание чл.175 ал.ІІІ пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 255.65 евро /500.01 лв./ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.Жалбоподателят К. чрез пълномощника си моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради недоказаност на вмененото нарушение.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.
Русенска районна прокуратура не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:
Жалбоподателят Т. К. е правоспособен водач на МПС. На 16.03.2026 г., около 23:38 часа, в гр.Русе, по ул.“Александровка“ № 3, К. бил установен от служители на РУ 01 при ОДМВР Русе като водач на лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ****, собственост на трето лице- Е. Т. Д..От направени справки се констатирало, че същото превозно средство е с прекратена регистрация от 30.12.2025 г. по искане на Гаранционния фонд, на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП- липса на задължителен застрахователен договор „Гражданска отговорност“.След извършена прокурорска проверка по случая, с 1 постановление от 27.03.2026 г. прокурор от РП- Русе отказал да образува досъдебно наказателно производство за деяние по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК.Прокурорът приел, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер, като се позовал на липса на субективна страна у водача К., тъй като безспорно било установено, че същият не е знаел за прекратяването на регистрацията на управляваното от него, собствено на трето лице, превозно средство.Със същото постановление прокурорът изпратил преписката на ОДМВР Русе, РУ 01, за преценка относно реализирането на административнонаказателната отговорност на лицето, в следствие на което е издадено и обжалваното наказателно постановление с наложените административни наказания- глоба в размер на 255.65 евро /500.01 лева/ и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца.
От страна на жалбоподателя се твърди, че е налице необоснованост на издаденото НП, доколкото няма доказателства вмененото нарушение да е осъществено от субективна страна.
Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- справки, постановление на РПРусе, ведно с преписка, справки от ОДМВР Русе, показанията на св.Е. Д., които следва да се кредитират изцяло, доколкото в пълна степен кореспондират с писмените доказателства и доказателствени средства.
Анализът на доказателствата налага следните правни изводи:
Жалбата е допустима, а по същество- основателна.
Обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно поради недоказаност на вмененото административно нарушение.
Разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП сочи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата .
Конкретно установените фактически обстоятелства сочат, че жалбоподателят Т. К. към момента на извършената му проверка е управлявал МПС, което е било собственост на трето лице- свидетелката Е. Д..В настоящото производство няма нито едно доказателство, обосноваващо извод, че жалбоподателят е знаел или предполагал, че този автомобил е дерегистриран, както и причините за тази дерегистрация. Относно това фактическо обстоятелство не е била уведомена и собственичката на автомобила.
Както е прието в ТП 2/2023 г. на ВАС, уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика 2 за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС. Конкретно отговорността на жалбоподателя би се реализирала ако в производството се докаже, че той в качеството на лице, владеещо и ползващо автомобила, е знаел за прекратената му регистрация.Няма доказателства това да е сторено нито от компетентните органи, нито чрез собственика на леката кола- съответното физическо лице, предоставило въпросното МПС на жалб.К..
При така изложеното, съдът намира, че обжалваното постановление следва да се отмени като необосновано и незаконосъобразно.
В настоящото производство от страна на жалбоподателя са претендирани разноски- 300 евро за адвокатски хонорар.Същевременно е направено и възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно.Като отчита сложността на делото според предмета му, продължителността на същото, както и изготвените книжа и участието на повереника, съдът намира, че следва да уважи искането за разноски до сумата от 150 евро, като в останалата си част- до 300 евро, претенцията се явява неоснователна.
Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26- 1882- 000076 от 02.04.2026 г. на Началник РУ в ОДМВР Русе, РУ 01, с което на Т. К. К. с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“***, за административно нарушение по чл.140 ал.І от ЗДвП, на основание чл.175 ал.ІІІ пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 255.65 евро /500.01 лв./ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Русе да заплати на Т. К. К. с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“***, сумата от 150 /сто и петдесет/ евро за направени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 3