Решение № 1193 от 09.10.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1193 гр. Пазарджик, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Ненова при участието на секретаря С.ка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело № 20255220104881 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 108 от ЗС и чл. 26, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл.

167, ал. 3 от ЗЗД.

Ищците С. П. С., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „***** и Г. П.

А., ЕГН ********** от с. С., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. „***** чрез пълномощника си адвокат В. Г. П. от Адвокатска колегия – Пазарджик твърдят, че с Решение № 2Б099/14.05.1998 г. на Поземлена комисия – Пазарджик на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ на наследниците на Г. Д. У., бивш жител на с. Сбор, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, било възстановено правото на собственост върху следния недвижим имот: пасище, мера от 1.000 дка, представляващ имот № 114009 по плана за земеразделяне на с. Сбор, общ.

Пазарджик, ЕКНМ 65468, местност „Сакарджа“, пета категория, при граници и съседи: № 114007 пасище, мера наследници на И. А. Е.; № 000196 полски път на Общината; № 114010 пасище, мера наследници на Л. Т. Д.; № 114008 пасище, мера наследници на П. Д. Ш..

Сред наследниците на Г. Д. У. бил и техният баща и наследодател П. Г.

У.. С договор за доброволна делба от 27.06.2000 г., вписан с акт № 126, том 3/2000 г., вх. peг. № 23111/27.06.2000 г., дв.вх.рег. № 1573/27.06.2000 г., имотът бил възложен в негов дял. След неговата смърт, настъпила на 28.01.2006 г., ищците придобили правото на собственост върху имота при квоти по ½ идеална част за всяка от тях.

Твърдят, че от възстановяването му през 1998 г. до 2020 г. по никакъв начин не са изгубили собствеността върху имота, посещавали го всяка година, 1 като се снабдявали от него с различни видове полска растителност, а на техни близки възложили да го използват за паша на селскостопански животни и да ги информират за нередности в имота.

В един момент установили, че имотът им бил изоран, а след проверка разбрали, че за него бил съставен Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давност № 131, том I, peг. № 2547, дело № 126/2020 г. по описа на нотариус М. М., рег. № 571, район на действие Районен съд – Пазарджик, вписан в Службата по вписвания – Пазарджик с вх.peг. № 8327/15.12.2020 г., дв.вх.peг. № 8309/15.12.2020 г., акт № 178, том 29, дело № 5106/2020 г., с който „Риал Стейтс“ ЕООД, ЕИК 112633304, седалище и адрес на управление: гр. София, ***, ет. 7, ап. 73А, представляван от управителя Г. Н. В., бил признат за собственик по силата на давностно владение на имота, описан като поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-122/30.06.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Сбор, общ.

Пазарджик, обл. Пазарджик, местност „Сакарджа“, с площ 1 000 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята: пета, номер по предходен план: 114009, при съседи: ***; ***; ***; ***.

Също така с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 44, том I, peг. № 624, дело № 42/2023 г. по описа на нотариус М. М., рег. № 571, район на действие Районен съд – Пазарджик, вписан в Служба по вписванията – Пазарджик с вх.peг. № 1183/22.02.2023 г., дв.вх.peг. № 1191/22.02.2023 г. акт № 36, том І, дело № 642/2023 г., върху имота била учредена договорна ипотека в полза на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ***, представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Ш., от „Риал Стейтс“ ЕООД – кредитополучател и ипотекиран длъжник, като имотът бил описан като част от окрупнен имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-122/30.06.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления имот: с.

Сбор, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, местност „Сакарджа“, с площ 440 419 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за електроенергийното производство, предишен идентификатор:

***, парцел УПИ II-112.20 – за производство на ел. енергия от ВЕИ (фотоволтаични панели), номер по предходен план: 114002, 114003, 114004, 114005, 114006, 114007, 114008, 114009, 114010, 114011, 114012, 000196, от 113001 до 113022, от 113033 до 113037, 113025, 113026, 113027, 113028, 113029, 113030,113031, 113032,000197, 000195, 113024, 109008, 109012,

112004, 112006, 112011, 112002,112007, 112005, 112003, парцел 112009 – за производство на ел. енергия от ВЕИ (фотоволтаични панели), 000144, 109001, 109002, 109003, 109004, 109005, 109006, 109007, 000142, 109011, 109009,

107002, при съседи: ***; ***; ***; ***;

2

***; ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***.

Оспорват действията на ответника „Риал Стейтс“ ЕООД по снабдяване с констативен нотариален акт за собственост върху техния имот и ипотекирането на същия, като твърдят, че същият не е придобил по давностно владение собствеността върху имота, а те от своя страна не са изгубвали нито владението върху имота, нито собствеността му. Поддържат, че ответникът „Риал Стейтс“ ЕООД никога не е държал или владял имота, не е демонстрирал воля да завладее същия, да отблъсне владението на ищците и да не ги допуска до него.

Поради това предявяват против ответника „Риал Стейтс“ ЕООД иск за признаване за установено, че са собственици на процесния недвижим имот, подробно описан по-горе, който понастоящем е включен в границите на друг по-голям поземлен имот, който неправилно е отразен в КККР като собственост на ответника „Риал Стейтс“ ЕООД, и за осъждане на този ответник да им предаде владението на имота и като последица от уважаване на иска – да бъде отменена т. 29 от нотариалния акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давност, с който се е снабдил ответникът „Риал Стейтс“ ЕООД, а против двамата ответници „Риал Стейт“ ЕООД и „Юробанк България“ АД – иск за прогласяване на договорната ипотека, касаеща процесния имот, обективирана в подробно описания по-горе нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, за нищожна поради противоречие със закона, тъй като ипотекираният имот не е собственост на ипотекарния длъжник, а като последица от уважаване на този иск – да се постанови заличаването на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека по отношение на процесния имот.

Претендират ответниците да бъдат осъдени да им заплатят солидарно разноските по делото.

Ангажират доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Риал Стейтс“ ЕООД чрез управителя си Г. Н. В. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва твърдението на ищците за ползване на процесния имот, като твърди, че имотът не е бил годен за обработка и върху него са се самозалесили храсти и дървета. Твърди, че след възстановяването му имотът никога не е бил посещаван от собствениците. Поддържа, че изобщо не може да се определи къде се намира имотът, тъй като няма никакви мери между имотите, нито някакви означения за граници. Оспорва твърденията на ищците, че са брали растителност от имота, тъй като там нямало вода, а посочените растения били водолюбиви. Намира за невярно твърдението на ищците, че били възложили на съседи да използват имота за паша, тъй като същият бил напълно негоден за паша.

Поддържа, че е собственик на процесния имот на основание давностно 3 владение, считано от 2010 г. Заявява, че има инвестиционни намерения в землището на с. Сбор от 2008 г. и за тази цел изкупува имоти, които се стопанисват и подготвят за реализиране на инвестициите, като се извършват действия по почистване, подравняване, дискуване, опазване от пожари и други. Въз основа на тези дейности бил съставен и констативният нотариален акт за собственост.

Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и присъждане на разноските по делото.

Не ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК вторият ответник „Юробанк България“ АД чрез пълномощника си адвокат П. Д. В. от Софийска адвокатска колегия е подал отговор на исковата молба, с който намира за недопустим иска за заличаване на вписването на договорна ипотека, тъй като на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК подлежат единствено констативни нотариални актове, но не и тези, удостоверяващи сделки. Счита, че производството по този иск следва да бъде прекратено като недопустимо.

По отношение на иска за прогласяване на нищожността на договорната ипотека излага съобраЖ.я за неговата допустимост, но неоснователност по същество. Поддържа, че банката е трето лице по отношение на спора между ищците и първия ответник за правото на собственост върху процесния имот и дори твърденията на ищците да бъдат установени по делото, това не би ангажирало отговорността на банката в качеството й на ипотекарен кредитор, нито би могло да засегне валидно възникналите и надлежно вписани права на банката. Твърди, че при встъпване в правоотношението по учредяване на договорна ипотека с първия ответник е действала въз основа на данните, вписани в публичните регистри, и не е имала нито задълЖ.е, нито възможност да изследва други невписани или спорни твърдения за собственост.

Счита, че дори по делото да се установи, че ищците са собственици на процесния имот, това не обуславяло недействителност на учредената договорна ипотека, нито непротивопоставимост на ипотечното право спрямо банката, доколкото към момента на учредяването й първият ответник се бил легитимирал като собственик на имота въз основа на официален документ, ползващ се с доказателствена сила съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК, а именно надлежно съставен по установения ред и форма след извършване на обстоятелствена проверка констативен нотариален акт за собственост, който бил валидно вписан в имотния регистър. Изтъква, че към този момент не са били вписани искови молби, възбрани или други актове, които да поставят под съмнение правото на собственост на ипотекарния длъжник, с оглед на което банката е действала изцяло добросъвестно, като е изпълнила в пълен обем своите законови и професионални задълЖ.я при проверка на обезпечението.

Поддържа, че учредената в полза на банката договорна ипотека не е нищожна поради противоречие със закона, тъй като е била учредена от лице, 4 което към онзи момент се е легитимирало като собственик на имота въз основа на надлежно вписан нотариален акт, а евентуалната липса на право на собственост у ипотекарни длъжник не би могла да заличи с обратно действие правата на кредитора, възникнали при доверие в публичен регистър, нито да засегне валидно възникналото ипотечно право.

Намира, че приемането на противната теза би довело да неприемливи последици за правната сигурност и стабилността на гражданския оборот, тъй като би означавало всяка ипотека да бъде поставена под условия от бъдещи и непредвидими спорове за собственост и обезсмислило регистърния режим.

Доколкото банката не е страна по спора за собственост на процесния имот, счита, че не може и не следва да понесе неблагоприятните правни последици от евентуални вътрешни пороци в правото на собственост на ипотекарния длъжник.

В случай, че искът за заличаване на вписването на договорната ипотека бъде приет за допустим, оспорва същия като неоснователен и моли да бъде отхвърлен изцяло. Излага съобраЖ.я, че уважаването на такъв иск предполага наличие на порок във вписването като юридически факт – вписване на несъществуващо, нищожно или унищожаемо право, извършено при липса на законовите предпоставки или при съществено нарушение на формалните изисквания на закона, а в случая подобни пороци липсват, тъй като вписването на ипотеката е извършено въз основа на валиден, редовен от външна страна и неоспорен към онзи момент титул за собственост, а банката е действала добросъвестно, като се е доверила на вписванията в достоверни публични регистри.

Моли да бъдат отхвърлени като неоснователни предявените против него искови претенции, а по отношение на иска по чл. 537, ал. 2 от ГПК производството по делото да бъде прекратено като недопустимо.