Определение № 14 от 25.02.2022, Районен съд - Асеновград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14 гр. Асеновград, 25.02.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Частно наказателно дело № 20215310200763 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.

Постъпила е жалба от ИВ. СЛ. СЛ. срещу Постановление от 09.12.2021 г. на РП-Пловдив, ТО-Асеновград, с което наказателното производството по ДП № 65/2021 г. по описа на РУ–Асеновград, водено за престъпление по чл.

323 ал.1 от НК е било прекратено, на основание чл. 243 ал.1 т.1, вр. с чл. 24 ал.1 т.1 от НПК.

Недоволен от това, жалбоподателят твърди, че постановлението за прекратяване на РП-Асеновград е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приемане и обсъждане на доказателствата по делото, довело до непълно установена фактическа обстановка и съответно до неправилни изводи от материално-правна страна относно липсата на съставомерно деяние. В жалбата и допълнението към нея не се съдържа конкретен петитум обективиращ искане за отмяна на постановлението и връщане на делото на РП-Асеновград. Сочат се доводи срещу дейността на кмета на с. Боянци, които са неотносими към предмета на прекратеното досъдебно производство.

Жалбата е допустима, подадена е от надлежно легитимиран процесуален субект и в законоустановения срок и форма. Разгледана по същество същата e неоснователна.

В рамките на проверката по чл. 243 ал.4 от НПК съдът, след като провери изцяло законосъобразността и обосноваността на атакуваното 1 постановление намери за установено следното от фактическа и правна страна:

В прекратителното постановление, установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка е правилно изложена по отношение на съществените й елементи и се извлича адекватно от доказателствения материал, като приетите за установени от прокурора фактически положения са достатъчни, за да обосноват правния извод, отразен в постановлението за прекратяване, че е налице маловажен случай съгласно критериите, фиксирани в легалната дефиниция по чл. 93 т.9 от НК, определящи маловажността на случая и съответно водещи към дисквалифициране на деянието като престъплението по чл. 323 ал.1 от НК. Правилна и съобразена с материалния закон е и последващата преценка на прокурора да прекрати наказателното производство, тъй като не е налице съставомерно деяние.

В атакуваното постановление прокурорът е приел, че не е осъществен състава на престъплението по чл.323 ал.1 от НК, тъй като липсва обективния признак от състава на престъплението, а именно случаят да не е маловажен.

Прокурорът не изложил съображения в тази насока, обуславящи маловажността на случая. Независимо от това, при служебната проверка и при детайлния анализ на доказателствата, съдът намери, че са налице данни, които на отделно основание водят до извода, че не е реализиран състава на престъплението по чл. 323 ал.1 от НК. За прецизност следва да се каже, че в конкретния случай при излагането на фактическата обстановка не са отразени правилно характерни детайли, очертаващи цялостния и контекст. От гласните доказателства се установява, че към момента на възникване на конфликта, който е функция на съществуващия спор между страните - жалбоподателя И.С. и неговия баща- С. С. всъщност са поставяли ограда от колове и мрежа в спорния парцел, като са измествали оградата на друго претендирано от тях място, което според тях е било на около 1,5 метра извън придобития от И.А. имот. Още преди завършване на преместването на оградата и окончателното наново ограждане на имота, се е стигнало до конфликта, при което тя е била премахната от А. и неговите роднини. Т.е. при тази динамика на ситуацията не е налице установено от преди фактическо положение, чрез едностранната промяна, на което да се реализира спорното право. Нещо повече, при този анализ на доказателствата е невъзможно да се установи от наказателноправна гледна точка, кое е спорното право и кое всъщност Л. извършва самоуправните действия, не по установения от закона ред, тъй като е явно, че 2 с изграждането в момента на оградата на практика С.и също са извършвали промяна в съществуващо фактическо положение, който процес не е бил завършен. При това положение и предвид характера на конфликта, явно са налице всички предпоставки за да се квалифицира същият като маловажен случай. Аргумент в тази посока е ниската степен на обществена опасност на деянието, обусловена от наличието на насрещни деяния, всяко от които в определен аспект може да се квалифицира като самоуправни действия. За коректност трябва да се допълни и, че в случая липсват категорични доказателства за нанесена вреда на пострадалите, тъй като твърденията им, че коловете са били изпочупени, а мрежата скъсана се опровергават от всички останали свидетелски показания /извън тези на Иван и С. С.и/. Липсата на доказана остойностена вреда е достатъчна, за да се приеме незначителност на вредните последици, който е основния критерий на легалната дефиниция по чл. 93 т.9 от НК за маловажност на случая. Дори и хипотетично да приемем, че е причинена вреда на стойност 218 лева, както се сочи в заключението на СОЕ-за, което обаче не е мотивирано по никакъв начин отново не се опровергава извода за маловажност на случая. Деянието по чл.323 ал.1 от НК касае онова противоправно поведение на лицето, което в разрез със закона, самоволно реализира оспорвано му от другиго действително или предполагаемо право, с което се заобикаля законовия път за реализирането му - било чрез съдебната му защита, било по административен ред.

Престъплението е резултатно, като обективно изискване за съставомерността му е същото да не съставлява маловажен случай. В тази връзка и с оглед предпоставките по чл. 93 т. 9 НК , решаващ критерий в съдебната практика за преценката дали самоуправството представлява немаловажен случай, е вредата от него да е на стойност над три минимални работни заплати /Решение № 81 от 20.02.2009 г. на ВКС по н.д. № 47/2009 г., І н.о./.

По отношение на престъплението по чл. 216 ал.1 от НК, касаещо счупване на 15 бр. бетонни колове и смачкване на 15-20 метра мрежа,както се каза по-горе твърдения се съдържат единствено в показанията на двамата заинтересовани свидетели И.С. и С. С.. Останалите заинтересовани лица обаче – свидетелите А. А., А.Д., А.Д., Д.Д., както и на полицейските служители Д. и П., които не са заинтересовани и които съдът кредитира, заявяват, че коловете са били извадени, а мрежата демонтирана, без да им се нанасят повреди, която теза е по-достоверна и от житейска гледна точка, тъй 3 като се твърди, че сред коловете е имало и метални, които няма как да бъдат счупени, а металната мрежа обективно няма как да бъде скъсана и унищожена с голи ръце , до степен, че да не може да се ползва по предназначение. Ето защо при наличните доказателства липсват такива, които да доведат до несъмнен извод, че изобщо са били повредени или унищожени вещи и които съответно да обусловят от субективна и обективна страна състав на престъпление по чл. 216 ал.1 от НК.

С оглед на изложеното, съдът намира, че прокурорският извод за наличието на прекратително основание, вследствие на който е прекратил наказателното производство е правилен и обоснован с оглед наличните доказателства, поради което следва постановлението за прекратяване да бъде потвърдено.

Поради горните съображения и на основание чл.243 ал.5 т.1,съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 09.12.2021 г. на РП-Пловдив, ТОАсеновград, с което наказателното производството по ДП № 65/2021 г. по описа на РУ–Асеновград, водено за престъпление по чл. 323 ал.1 от НК е прекратено, на основание чл. 243 ал.1 т.1, вр. с чл. 24 ал.1 т.1 от НПК.

Препис от определението да се изпрати на РП-Пловдив, ТО-Асеновград и на жалбоподателя ИВ. СЛ. СЛ., на посочения в жалбата адрес.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски окръжен съд в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4