Решение № 378 от 21.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Пловдив, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20215300900573 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „РОБЕРТЕТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК 202756258, с.Долно Сахране, обл.Стара Загора, представлявано от Ж. П. М., чрез пълномощник адв.Н. Ш., съдебен адрес гр.****, твърди, че с ответника са в трайни търговски отношения по продажба на селскостопанска продукция. В рамките на тези отношения на 11.09.2017 г. е бил сключен договор за продажба на розов цвят, реколта 2018 г. Уговорени са авансови плащания от страна на ищеца-купувач, като окончателната цена следва да бъде определена при доставките. Ищецът твърди, че в периода от 13.09.2017 г. до 11.06.2018 г. е заплатил авансово сумата от общо 2 820 000 лв., като за всяко авансово плащане от страна на ответника е издавана фактура. Твърди, че от страна на последния е доставен розов цвят реколта 2018 г., чиято стойност покрива само частично извършените авансови плащания, като не е доставено количество розов цвят за авансово платената сума от 869 781,60 лв. Тъй като кампанията 2018 г. вече е преключила, тази сума е следвало да му бъде върната от продавача. Вместо това на 17.10.2018 г. между страните е сключено споразумение, с което ответникът е признал задължението за връщане на горната сума и страните са се съгласили същата да бъде задържана от него като аванс по предстояща доставка на продукция през кампания 2019 г. Договорена е възнаградителна лихва в размер 4,5 % върху сумата без ДДС – 724 818 лв., считано от 01.07.2018 г. Твърди се, че през 2019 г. ответникът не е доставил розов цвят на ищеца. След проведени преговори на 02.01.2020 г. страните са подписали 1 анекс №1 към горното споразумение, с който ответникът е признал, че към датата на анекса дължи на ищеца сумата 869 781,60 лв. – главница, и сумата 48 655,23 лв. – договорна лихва за периода до 31.12.2019 г. Предоговорен е размерът на лихвата от 4,5 % на 3,5 %, считано от 01.01.2020 г. С анекса задължението на ответника е било разсрочено на 7 равни вноски с краен срок за погасяване 30.06.2026 г. съгласно погасителен план. Първата вноска в размер 164 884, 97 лв., от която 103 545, 43 лв. – главница, 48 655, 23 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 31.12.2019 г., и 12 684, 32 лв. – възнаградителна лихва за периода от 02.01.2020 г. до 30.06.2020 г., е следвало да бъде платена от ответника в срок до края на м.юли 2020 г. Ответникът не изпълнил тази част на споразумението, като не платил първата вноска в уговорения срок. Твърди се още, че след подписване на горния анекс ищецът наредил на ответника аванс за розов цвят кампания 2020 г. в размер 6 000 лв., за което ответникът издал фактура, но не доставил никакво количество розов цвят на ищеца през същата година, за това авансът следвало да бъде възстановен. Въпреки отправените за това покани до ответника, сумата не била върната на ищеца. Въз основа на изложените обстоятелства, в петитумната част на исковата молба е формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата 164 884, 97 лв. – падежирала първа вноска по анекс №1 към споразумение от 17.10.2018 г., от която 103 545, 43 лв. – главница, 48 655, 23 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 31.12.2019 г., и 12 684, 32 лв. – възнаградителна лихва за периода от 02.01.2020 г. до 30.06.2020 г.; сумата 10 441, 67 лв. – обезщетение за забава в плащането на главницата от 103 545, 43 лв. за периода от 01.08.2020 г. до датата на исковата молба; както и сумата 6 000 лв. – платен аванс за доставка на розов цвят кампания 2020 г., който подлежи на връщане, ведно със законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Претендират се деловодни разноски.

В отговора на исковата молба ответникът „СИНАН 3“ЕООД, ЕИК 115933469, гр.Карлово, обл.Пловдив, представлявано от И. Т. Д.-К., оспорва исковете. Възразява, че не е налице неизпълнение от негова страна по цитираните от ищеца договор, споразумение и анекс, чието сключване признава. Възразява, че е доставил на ищеца всички заявени от него количества розов цвят през 2018 г., като доставките са преустановени поради липса на заявени количества. Предвид липсата на направени заявки от купувача страните са уговорили преведените аванси да бъдат задържани от ответника за предстоящи заявки през 2019 г., които ищецът ще направи. С анекса от 02.01.2020 г. страните са уговорили авансово платените суми да бъдат използвани за доставка на розов цвят и цвят от лавандула от реколки 2018 – 2026 г., като доставянето им се прави съобразно направени от купувача заявки. Уговорено е още правата и задълженията на страните да са приложими и в случаите, когато розовият/лавандулов цвят или друга земеделска продукция се доставя от трето лице „КИС-2004“ЕООД, ЕИК 115835007. Възразява се, че ответникът е изпълнявал всички договорености съобразно заявените от купувача количества. Твърди се, че доставки са осъществявани през 2019 и през 2020 г. от страна на ответника и посоченото в анекса трето лице. Възразява се, че претендираните от ищеца суми не са изискуеми, тъй като представляват авансови плащания за бъдещи доставки от реколти до 2026 г. Възразява се 2 също, че не се дължи връщане на сумата 6 000 лв., тъй като ответникът е доставил цялото заявено количество розов цвят за реколта 2020 г. на ищеца, за което са съставени съответни фактури. През 2020 г. са извършвани доставки на лавандулов цвят в полза на ищеца и от страна на третото лице. По изложените съображения се поддържа, че главните претенции са неоснователни, а с оглед на това неоснователни са и акцесорните такива за лихви.

Претендира се за отхвърляне на исковете с присъждане на съдебни разноски.

В допълнителната искова молба се поддържа, че е налице неизпълнение на споразумението от 17.10.2018 г. и в тази насока е изричното признание на ответника в анекс №1 към него. Със същия ответникът е признал изцяло задълженията си към ищеца и е поел задължение да ги погаси според приложения погасителен план. Страните са уговорили възможност за прихващане с доставен розов или лавандулов цвят, но под условие, че е налице изрично съгласие за това, обективирано в протокол. Уточнява се, че през 2019 г. от страна на ответника се доставени някакви количества розов цвят, които са били заплатени от ищеца и с тях не е погасявана каквато и да е част от дължимата сума по споразумението от 17.10.2018 г. По същия начин са заплатени от ищеца и фактурите от 2020 г. – една част от тях чрез приспадане на платени аванси по други фактури, издадени през 2020 г., а друга част – чрез заплащане на остатъка с преводно нареждане.

В отговора на допълнителната искова молба се поддържа, че ответникът е изпълнявал качествено, в срок всичкото заявено количество от страна на ищцовото дружество.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор и се установява, че на 11.09.2017 г. между страните по делото, ищецът – като купувач, и ответника – като продавач, е сключен договор за продажба на селскостопанска продукция, с който е уговорено продавачът да доставя само на купувача розов цвят от маслодайна роза Дамасцена по време на кампания 2018 г. Уговорено е, че купувачът ще заплати авансово сумата 240 000 лв., а при достигане на доставени количества, равни на стойността на дадения аванс, ще бъдат правени последващи аванси, като крайната покупна цена ще бъде уточнена след приключване на кампанията.

От приетите по делото фактури за авансови плащания по горния договор, издадени от ответника в периода от 18.09.2017 г. до 13.06.2018 г., както и от приетите извлечения от сметка на ищцовото дружество, се установява, че ищецът е заплатил на ответника авансово сумата 2 760 000 лв. по горния договор. На 17.10.2018 г. между страните е сключено споразумение, с което същите са се съгласили, че по четири от издадените от ответника фактури за авансови плащания, а именно – ф-ра №37/22.05.2018 г. на стойност с ДДС 209 781,60 лв.; ф-ра №38/30.05.2018 г. на стойност 240 000 лв.; ф-ра №39/07.06.2018 г. на стойност 240 000 лв. и ф-ра №40/13.06.2018 г. на стойност 180 000 лв., всички на обща стойност 869 781,60 лв., продавачът не е доставил съответните количества розов цвят реколта 2018 г. Уговорено е заплатените през 2018 г. аванси по горните фактури да бъдат задържани от продавача като аванси за предстоящи заявки през 2019 г., които купувачът ще 3 направи по сключения рамков договор за продажба на розов цвят. Уговорено е, че върху задържаната авансова сума ще бъде удържана годишна лихва в размер 4,5%, която продавачът ще дължи на купувача, считано от 01.07.2018 г. до момента на извършване на доставката на розов цвят, като лихвата ще се начислява върху сумата 724 818 лв., представляваща сбора от платените аванси без ДДС. Купувачът може да прихваща вземането си за лихва със свои насрещни задължения по договора за доставка на розов цвят и по други договори между същите страни.

На 02.01.2020 г. е сключен анекс към горното споразумение, с който страните са се съгласили, че е налице пълно неизпълнение на продавача – ответник на задълженията по горното споразумение (да доставя срещу получения аванс розов цвят реколта 2019 г.), както и, че последният дължи на купувача сумата 869 781,60 лв., възнаградителна лихва в размер 48 655,23 лв. за периода до 31.12.2019 г., както и възнаградителна лихва в размер 3,5 % годишно за периода от 01.01.2020 г. до 30.06.2026 г. Уговорен е погасителен план, неразделна част от анекса, за заплащане на горните суми чрез годишни погасителни вноски, според който погасителен план първата вноска е в общ размер 164 884,97 лв., в т.ч. част от главницата в размер 103 545,43 лв., лихвата за периода до 31.12.2019 г. в размер 48 655,23 лв. и лихва за периода от 01.01.2020 г. до 30.06.2020 г. в размер 12 684,32 лв. Съгласно чл.4 от договора всяка годишна вноска следва да бъде заплатена в срок до края на месец юли на същата година по банкова сметка на купувача. Уговорено е, че сумата, дължима от продавача, може да бъде намалена с цената за доставен розов или лавандулов цвят или друга селскостопанска продукция през календарните години от 2020 до 2026 г., при изрично съгласие на страните, обективирано чрез съставяне на протокол за прихващане. Уговорена е възможност за намаляване на задължението по анекса при същите условия и когато трето лице „КИС-2004“ЕООД, ЕИК 115835007, достави селскостопанска продукция на „РОБЕРТЕТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД.

Установява се, че ответникът е издател на ф-ра №63/24.01.2020 г. с получател ищцовото дружество и предмет „аванс за розов цвят реколта 2020 г. по договор“ на стойност 6 000 лв.

Установява се още, че ответникът е издал и фактури с номера 72/22.07.2020 г. и 73/12.07.2020 г. с получател ищеца и предмет „доставка и транспорт на лавандулов цвят реколта 2020 г.“ на обща стойност 6 593,28 лв. От представените от ищцовата страна платежни документи се установява, че общата стойност по двете фактури е заплатена от ищеца на ответника на 10.08.2020 г. и 14.08.2020 г.

Установява се, че ответникът е издател и на фактурите, както следва, отново с получател ищцовото дружество: ф-ра №55/30.06.2019 г.; ф-ра №56/30.06.2019 г.; ф-ра №58/30.06.2019 г.; ф-ра №60/15.08.2019 г.; ф-ра №61/09.10.2019 г.; и ф-ра №62/05.11.2019 г.

Видно от представените от ищеца платежни документи стойността на посочените фактури е изцяло заплатена на ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

4

От приетите по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, се установява по несъмнен начин, че между страните е възникнало правоотношение по договор за продажба на селскостопанска продукция (розов и лавандулов цвят), по което ищецът е купувач, а ответникът – продавач. Установява се, че от ищцовата страна са извършвани авансови плащания по договора, както и, че е сключено споразумението от 17.10.2018 г., имащо характер на спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД, с което страните са се споразумели, че по част от заплатените аванси не са извършени доставки от страна на продавача.