Решение № 139 от 12.05.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ № 113

№ 139 гр. С., 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20241870101357 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Д. П. К. - Б. от гр. С. е предявила срещу „С. -К.“ АД, гр. Ш. главен иск за обявяване на нищожността на сключен между тях договор за потребителски кредит № 86****/18.08.2022 г. на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) поради противоречието му с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК или евентуално на основание чл. 26, ал. 1 и 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във връзка с чл. 22, във връзка с чл. 11 и чл. 19 от ЗПК и евентуален иск за обявяване на нищожността на уговорката в чл. 27 от същия договор на основание чл.

26, ал. 1, предл. второ от ЗЗД поради противоречието й с добрите нрави, поради заобикаляне на закона или на основание чл. 146 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) поради нейната неравноправност – в случай, че искът за обявяване на цялостната нищожност на договора бъде отхвърлен.

Твърди се в исковата молба, че в чл. 17 от договора страните са уговорили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията, посочени в Общите условия или с банкова гаранция в полза на ответника. В чл. 27 от договора страните уговорили, че при неизпълнение на задължението й да предостави обезпечението в определения в договора срок ищцата дължи на ответника неустойка в размер 0,9 % от стойността на усвоения кредит, като страните се съгласили, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери, а неустойката била платима от ищцата – заемател разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Ищцата не представила в срок надлежно обезпечение по чл. 17 от договора, поради което й била начислена неустойка в размер 420 лв.

Ищцата твърди, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК поради липса на форма по чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и поради несъответствие на съдържанието му с императивно изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Изтъква, 1 че в договора годишният процент на разходите (ГПР) е посочен единствено като процент, без изрично да са описани и основните данни, послужили за неговото изчисляване. Наред с това счита, че ГПР е посочен погрешно в договора и излага подробни съображения в тази насока, че в действителния размер на ГПР е следвало да се включи, а не е включена и дължимата неустойка по чл. 27 от договора, която по своята същност представлява според ищцата надбавка към главницата и поради това – печалба за кредитора, която не е включена и в процента на възнаградителната лихва по договора, както и че при включването в ГПР и на тази неустойка размерът му значително надвишава императивната максимална граница по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Излага доводи, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. Освен това посочва, че размерът на възнаградителната лихва, в който твърди да се включва и неустойката по чл. 27 от договора, е изключително висок и противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми и това води до нищожност на целия договор по аргумент от чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Наред с това ищцата твърди и излага съображения, че обезпеченото с неустойката по чл. 27 от договора нейно задължение да осигури обезпечение съгласно чл. 17 от договора в тридневен срок от сключването му, е изначално невъзможно за изпълнение и че при сключването му нито една от страните по договора не е имала намерение това задължение да бъде изпълнено, поради което договорът е с невъзможен предмет и е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД. Отделно от това ищцата изтъква, че неустойката по чл. 27 от договора накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено неоснователно обогатяване; заобикаля закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава; представлява недопустимо кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва и е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, която не е индивидуално уговорена.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е оспорил исковете със становище за тяхната неоснователност. Излага подробни съображения и твърдения, че страните са сключили процесния договор при спазване на разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на уговорката за неустойка по чл. 27 от договора и счита, че тя е валидна и отговаря на всички изисквания по действащото законодателство, независимо че ответното дружество не е начислявало и събирало такава неустойка в отношенията си с ищцата. Изтъква, че уговорката за неустойка представлява самостоятелно по правната си природа съглашение между страните, инкорпорирано в сключения между тях договор; че неустойката е уговорена за неизпълнение на непарично задължение на заемателя за предоставяне на обезпечение и е нормално при неизпълнението на това задължение общия размер на задълженията на длъжника да бъде увеличен, но че от това не може да се направи извод, че уговорката за неустойка е недействителна, тъй като така уговорената неустойка има присъщите за нея обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Оспорва твърдението, че неустоечната клауза противоречи на добрите нрави поради нейния размер, като твърди, че конкретната величина на неустойката е обусловена от бездействието на длъжника и че съответствието с добрите нрави следва да се преценява към момента на сключване на договора, а не въз основа на размера, получаващ се като резултат от неизпълнението. Сочи, че евентуално намаляване на неустойката поради прекомерност няма за цел да установи пълна еквивалентност между неустойката и действително понесените вреди предвид нейния 2 обезпечителен и санкционен характер, а и възможността за намаляване на неустойката поради прекомерност не прави изначално нищожна уговорката за неустойка. Излага доводи, че по правило неустойката представлява предварително определено обезщетение и поради това е нормално нейният размер да е предварително уговорен между страните и включен като част от погасителните вноски, но подчертава, че в случая това се извършва само в хипотезата на чл. 20 от договора – в случай, че заемателят не предостави обезпечение. Излага съображения, по които оспорва твърдението на ищцата, че невъзможността за изпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение била изначална. Изтъква също, че моментът на предоставяне на обезпечение не е определен в закона.

В молба, постъпила по делото на 21.03.2025 г., т. е. преди провеждане на насроченото открито съдебно заседание адв. Д. М. – пълномощник на ищцата заявява, че поддържа исковата молба и по същество заявява, че от доказателствата по делото се установява, че процесният договор е нищожен.

В молба, постъпила по делото на 24.03.2025 г. преди започване на насроченото за тази дата открито съдебно заседание адв. Х. Н. – пълномощник на ответника изразява становище за неоснователност на исковете и моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

С оглед твърденията в исковата молба съдът приема, че е сезиран с предявени в условията на евентуалност обективно съединени искове – главен иск за установяване на нищожност на сключения между страните договор в цялост на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД поради противоречието му с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК, евентуално поради накърняване на добрите нрави и поради невъзможност на предмета на договора и евентуален иск за установяване на нищожността на уговорката в чл. 27 от същия договор на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави или поради заобикаляне на закона или на основание чл. 146 от ЗЗП поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал.

2, т. 5 от ЗЗП.

Исковете са допустими. Допустимо е и тяхното обективно съединяване в посочената от ищцата евентуалност.

Главният иск е основателен.

На 18.08.2022 г. между ищцата и ответника е сключен договор № 86**** за потребителски кредит предоставен от разстояние. Договорът е представен и от двете страни на хартиен носител с идентично съдържание. Така при съобразяване с разпоредбите на чл. 2 и чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПК и чл. 184 от ГПК съдът приема, че установената в чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма на договора е спазена.

С договора страните са се съгласили ответникът да предостави на ищцата потребителски кредит под формата на паричен заем в размер 1050 лв., а тя да му върне сумата 1480,54 лв., включваща главницата по предоставения кредит и лихва, определена при годишен лихвен процент 28,8 % в срок 24 месеца до 18.08.2024 г. на 24 месечни вноски съгласно погасителен план – неразделна част от договора. Сумата по кредита е преведена на ищцата по банкова сметка в деня на сключване на кредита – 18.08.2022 г.

Посочено е в чл. 1. 4) от договора, че годишният процент на разходите по заема е в размер 32,92 %.

С чл. 1. 9) от договора страните са уговорили, че кредитът се предоставя при 3 обезпечение – поръчител или банкова гаранция. С оглед тази уговорка страните са се съгласили в чл. 17. 1) от договора, че ищцата следва, в срок до 3 дни от сключване на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на ответника, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на ищцата по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо задължение на банката да заплати на ответника всички задължения на ищцата по договора, включващи главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от ответника за изпълнение на тези задължения.

Посочено е също така, че срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл. 17. 2) от договора поръчителят и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията, посочени в общите условия и се одобряват от ответника единствено по негова преценка.

В чл. 27. 1) от договора страните са уговорили, че при неизпълнение от страна на ищцата на задължението й да осигури обезпечение тя дължи на ответника неустойка в размер 0,9 % от стойността на усвоения кредит за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение като това неизпълнение причинява на ответника вреди в размер на уговорената неустойка доколкото оценката на кредитоспособността на ответника и одобрението на кредита са базирани на предположението, че ищцата ще предостави договореното обезпечение. Съгласно чл.

27. 2) от договора в случай на настъпване на дължимост на тази неустойка, ищцата ще заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска, а според чл. 27. 3) от договора неустойката се дължи само за периода, през който ищцата не е осигурила договореното обезпечение, включително и за периода, в който действието на предоставено обезпечение бъде прекратено независимо по какви причини.