Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 155 от 10.05.2026, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Гражданско дело 1405/2025
Вид
Решение № 155
Подписан
10.05.2026
В сила
26.08.2026
Състав
Асима Костова Вангелова-Петрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. К., 10.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320101405 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединените искове са по чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от КЗ, във вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът – И. И. М. твърди, че е на 18 години и в резултат на ПТП му били причинени телесни увреждания. На 14.04.2024г., около 20:35 ч., в с. П., обл. П., ул. *** е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил марка и модел „***“ с peг. № ***, А. И. Ч., нарушил правилата за движение по пътищата, като изгубил контрол над управляваното от него МПС, излязъл извън пътното платно и се преобърнал. Вследствие на ПТП му били нанесени телесни увреждания, който бил пътник в лек автомобил „***“. Във връзка с настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. На водача А. Ч. бил съставен АУАН, за нарушение на правилата за движение по пътищата, в следствие на което е настъпило ПТП. Причина за настъпване на ПТП били допуснатите от водача Ч. нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата.

За увреждащият лек автомобил марка и модел „***“, с peг. № ***, имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника, полица BG/06/123003105065, със срок на валидност една година от 12.10.2023г. до 11.10.2024г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие.

По силата на този договор, застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв., която сума представлявала минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по 1 задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В конкретния случай, пострадалият предявил претенциите си за изплащане на обезщетение и е представил всички документи, с които разполага пред „ДЗИОбщо застраховане“ АД, гр. София, която била получена от застрахователя на 21.05.2024г. По случая била заведена щета № 43072952400135. С оглед на изложеното, в случая намира, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на „ДЗИ-Общо застраховане“ АД - София за причинените имуществени и неимуществени вреди.

При процесното ПТП е получил следните травматични увреждания: контузия на ляво коляно; травма на други интраабдоминални органи; множество наранявания по глава, лице, тяло и крайници, психически стрес и др. След процесното ПТП бил приет за лечение УМБАЛ „***“ ЕАД, гр. П., втора хирургична клиника, с оплаквания от болки в дясна гръдна половина и дясно рамо. Извършени са му прегледи, изследвания, КТ и консултации със специалисти. След извършените прегледи и изследвания била назначена терапия с лекарствени средства. Лекуван е консервативно. На 23.04.2024г. бил изписана с дадени указания за ХДР.

Преди инцидента бил активен мъж, в добро здравословно състояние, без оплаквания. В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП обаче търпял силни болки и много страдания. Получил е множество травми и наранявания, които ще бъдат уточнени с изготвянето на СМЕ по делото.

Лечението му в болничните заведения е продължило дълго време. След дългото му лечение в болнично заведение и след изписването му, не е можел да се обслужва сам, като е разчитал единствено на помощта на близките си за задоволяване на елементарните си жизнени потребности. Чувствал е срам и безпокойство, че е в тяхна тежест, че не може да се справя сам в ежедневието си, както и притеснение дали ще възстанови и кога. Изпитвал е цялостен дискомфорт в следствие на получени травми, последващите болки, психическия стрес, дългия период на лечение. Дълго време е трябвало да спазва режим на покой. Възстановяването на пострадалия от получените при процесното ПТП увреждания продължавало и към настоящия момент, не се чувствал добре не само физически, но и емоционално. Дълго време е бил напрегнат, с нарушения на съня, стресиран от претърпения инцидент, не е бил в състояние да се натоварва нито психически, нито физически. Налице било страх от автомобили, страх да излиза сам. Освен болките, ищецът е изживял и силен стрес при процесния пътен инцидент, който ще остане за цял живот в неговото съзнание.

Причинените неудобства, болки и страдания и психически стрес на пострадалия следва да бъдат компенсирани. Паричното обезщетение, разбира се, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Вредите били в резултат виновното поведение на водача на увреждащия лек автомобил А. Ч., а за причинените от него вреди отговарял ответникът по делото. Съгласно разпоредбите от КЗ, увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, поради което мотивира наличие на правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществени и имуществени вреди.

2

Претендираната сума била съобразена от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки, страдания и психически стрес от причинените травматични увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати обезщетение на ищеца в размер на 8 000 лева, частичен предявен от 25 000 лева, за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и психически стрес вследствие причинените му телесни увреждания при процесното ПТП. Претендира законна лихва върху сумите, считано от 21.04.2024г. – датата, на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане. Претендира за направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, тъй като адвоката на ищеца е регистриран по ЗДДС.

Ответното дружество - „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД оспорва всички фактически твърдения на ищеца в исковата молба, с изключение твърдението за наличие на валиден към датата на процесното ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен в „ДЗИ-03“ ЕАД за „***”, модел „Аз“, с peг. № ***. Оспорва твърдението на ищеца, че са осъществени предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахования в дружеството ни водач. Като функционално обусловена, отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се ангажира само при наличие на категорични данни, предпоставящи отговорността на застрахованите лица.

Отговорността от непозволено увреждане, съгласно чл. 45 от ЗЗД възниква тогава, когато пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на едно лице, са настъпили вреди - имуществени и/или неимуществени, в патримониума на увреденото лице. Фактическият състав на деликтната отговорност включва пет кумулативни елемента действия/бездействие, противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина, която съгласно чл. 45 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.

Доказването на основанието по чл. 45 от ЗЗД за деликтната отговорност на прекия причинител на вредите е изцяло в тежест на ищците, който претендира обезщетение за неимуществени вреди. При непозволеното увреждане вредата не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от тази страна, която претендира обезщетение, в случая - ищеца. Обезщетението се дължи за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди трябва да са действителни, да съществуват обективно и да са причинени от делинквента. Ответникът не е обвързван от твърденията на ищеца, нито по отношение наличието на неимуществени вреди, нито относно техния размер.

Счита, че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи по безспорен начин извършването на описания в исковата молба механизъм на ПТП, конкретните причини и обстоятелства за настъпването му, които да са довели до вредоносните последици. Оспорва вида и характера на описаните в исковата молба телесни увреждания, механизма на причиняването им и пряката им причинно-следствената връзка със събитието. Представените медицински документи удостоверяват единствено наличието на травматични увреждания. От тях не може да се заключи какъв е действителният механизъм 3 на възникване на увреждането, както и дали то се намира в причинноследствена връзка с настъпилото ПТП.

Оспорва твърденията за наличие на дълбоко емоционално разстройство и силен психологически стрес от страна на И. И. М.. В тежест на ищецът е да докаже наличието на факти и обстоятелства, от чиято достоверност черпи права. Сред представените от ищцовата страна документи, липсват доказателства в подкрепа на това твърдение. Оспорва размера на претенцията, доколкото счита, че същият е силно завишен и не съответства на обичайно присъжданите суми за обезщетения. Отделно, в условията на евентуалност, счита, че предявеният размер не е съобразен с приноса на ищеца за настъпването на процесното ПТП и уврежданията, които е получил. В случай, че ищеца докаже наличието на твърдените вреди и че същите са вследствие на виновното поведение на застрахован в „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД водач, то твърди, че видът и интензитетът им в никакъв случай не могат да имат за паричен еквивалент претендирания от ищецът размер. Счита, че обезщетението трябва да е достатъчно, но не следва да е прекомерно - да е в размер, които деморализира и ненужно обогатява ищеца и който смущава общественото нравствено чувство (за сравнение Решение № 204 от 07.11.2016г. по т.д. № 3568/ 2015 г на ВКС, ТК, I Търговско отделение).

Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението.

Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи следва да се съобразят общите критерии момент на настъпване на произшествието, възраст и обществено положение на пострадалия. При условията на евентуалност, в случай, че бъде установено основанието на предявената претенция, въвежда възражение за съпричиняване от страна на И. И. М., изразяващото се в следните насоки:

- Пътувайки без поставен предпазен колан, И. И. М. е допринесъл към настъпването на установените увреждания, алтернативно - за настъпването на по-тежки увреждания, което не би се случило ако тялото му беше застопорено към седалката посредством предпазен колан. В нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, пострадалото лице е пътувал без поставен предпазен колан.

- Пътувайки при водач употребил алкохол, пострадалия се е изложил на повишен риск от настъпването на произшествие. Видно от приложения констативен протокол, водача А. И. Ч. е с положителна алкохолна проба.

Така изложените съображения на принос от страна на И. И. М. към настъпването на деликта и отделно - към настъпването на негативния за него самия резултат от деликта, следва да бъдат взети предвид, на основание разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, при определянето на справедлив размер на обезщетение в настоящото производство - в случай, че бъде установено основание за присъждането на обезщетение. Счита, че сумата за обезщетение следва да бъде намалена съразмерно на коефициента на принос, в случай, че се установи изобщо да има основание за присъждането на обезщетение Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан, ведно с всички законови последици.