Решение № 5834 от 16.09.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5834 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Д.а-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100512388 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба , вх. № 228872/30.06.2025год. от „СПИДИ“АД,ответник по делото,чрез адв.Т. К. срещу Решение № 11143/11.06.2025год. постановено по гр.дело № 68414/2024год. по описа на СРС,77 състав ,в частта ,в която „Спиди“ АД, ЕИК 131371780 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Абагар“ № 22, София Сити Лоджистик Парк, Административна сграда, ет. 5 е осъден да заплати на А.

Ц. Р., ЕГН ********** с адрес гр. София, бул. **** на основание чл. 200 КТ сумата 30 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от трудова злополука от 16.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на злополуката 16.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането .

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на решението.Въззивникът не оспорва настъпването на трудовата злополука ,а размера на присъденото обезщетение ,което счита за прекомерно ,съобразно вида и характера на уврежданията.Оспорва изводите на съда като сочи ,че той не се е съобразил с несъответствия в издадените болнични листове ,в които се сочели различни диагнози и причини ,което счита ,че влияе пряко на размера на обезщетението.Излага и че той не съответства на съдебната практика като се позовава на такава.Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което да бъде намален размерът на присъденото обезщетение. Претендират се направените по делото разноски.

Въззиваемата страна А. Ц. Р. ,чрез адв.А. М. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозирала отговор на въззивна жалба,с който я оспорва като неоснователна,а и немотивирана .Счита решение за правилно и законосъобразно в оспорената част като също се позовава на съдебна практика относно размера на обезщетението за неимуществени вреди ,настъпили от трудова злополука.

1

Постъпила е в срок Насрещна въззивна жалба , вх. № 326275/07.10.2025год. от А.

Ц. Р. ,чрез адв.А. М. ,ищец по делото срещу съдебното решение ,в частта ,в която съдът е отхвърлил предявеният иск по чл.200 от КТ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважената сума до пълния предявен размер от 35000,00 лева. Възивникът счита в тази му част решението за необосновано и неправилно ,като излага че съда неправилно е определил размера на обезщетението на 30 000лв.,който не кореспондира със събраните по делото доказателства и трайно установената съдебна практика.Моли съда да отмени в тази му част решението и постанови ново ,с което уважи претенцията му изцяло.Претендира и съда да преразгледа и въпроса за разноските ,както и да присъди адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК „СПИДИ“АД, чрез адв.Т. К. е депозирала отговор на насрещната въззивна жалба,с който оспорва същата и моли съда да я остави без уважение .

Постъпила е по делото частна жалба ,вх.№ 317282/30.09.2025год. от А. Ц. Р. ,чрез адв.А. М. срещу Определение № 31985/29.07.2025год.,постановено по делото ,с което е оставена без уважение молбата на ищцата за изменение на Решение № 11143/11.06.2024 г., постановено по гр.д. № 68414/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 77 състав, в частта за разноските. В частната жалба се излага ,че съда неправилно е определил и присъдил размера на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата.Същия следвало да бъде изчислен за водените два иска в общ размер на 3450лв.Освен това е оспорен като прекомерен и размера на адвокатското възнаграждение на ответната страна ,определен от съда след възражение за прекомерност на 3000лв.Моли съда да постанови определение ,с което да отмени атакуваното и уважи направените искания за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ от 3050лв. като намали и присъдения размер на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответника „СПИДИ“АД, чрез адв.Т. К. ,в който същият намира същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивните жалби са допустими като подадени в срок от легитимирани лица при наличен равен интерес от отмяна на обжалвания в съответните части съдебен акт.

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Пред СРС са предявени от А. Ц. Р. срещу „Спиди“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на сумата 35000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания , претърпени от трудова злополука от 16.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на злополуката 16.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата 232,49 лева – обезщетение за имуществени вреди, от които 50,00 лева - за заплатени ренгенографии, 57,90 лева – преглед при ортопед, ведно с потребителска такса, 28,79 лева – медицински изделия, 5,80 лева – потребителски такси за прегледи и 90,00 лева – медицинско изследване електромиография, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 15.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

2

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответната страна „Спиди“АД не е депозирала писмен отговор.

Не е спорно по делото ,че ищцата е заемала по силата на трудово правоотношение ,съгласно трудов договор № 6893/ 22.03.2024 г. длъжността „работник, товаро-разтоварна дейност, сортировач – трета категория“ ,както и че на 16.05.2024год. е настъпила злополука ,приета за трудова с Разпореждане № 35432/28.05.2024 г. НОИ-ТП – София град, влязло в законна сила на 20.06.2024год. , на основание чл. 60, ал. 1 КТ,в което е изложен и механизма на настъпването й : през време и по повод на извършвана работа в разпределителен център (склад) при обработка на куриерски пратки, А. Ц. Р. застанала в гръб и друг служител с ръчна транспалетна количка закача и бута на пода пострадалата, вследствие на което получава счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка.

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука, причинили временна нетрудоспособност, 50 или над 50 % ТНР или смърт работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник има вина за настъпването им, като искът следва да се предяви до 3 години от деня, в който правото е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено.

Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е безвиновна отговорност като за да се ангажира тя е достатъчно е да се установи наличието на трудово правоотношение между страните, фактът на трудовата злополука и наличието на вреди – имуществени и неимуществени, които да се намират в причинна връзка със злополуката.

Първоинстанционният съд е изложил фактически и правни изводи, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключение на съдебномедицинска експертиза, като е приел, че са се доказали предпоставките за ангажиране отговорността на ответника като работодател за обезщетяване на причинените болки и страдания на ищеца вследствие на трудовата злополука, настъпила 16.05.2024 г., определил е сумата от 30 000 лв. като справедливо обезщетение,присъдил е и сумата от 232,49 лева – обезщетение за имуществени вреди.

Фактическата обстановка е установена от първостепенния съд при правилна и обоснована преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, не е спорна между страните, във въззивната жалба не се съдържат доводи по установените от първостепенния съд факти, поради което и въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към установените с обжалваното решение фактически обстоятелства.

Във въззивната жалба, подадена от ответника , се оспорва решението в осъдителната му част ,а в насрещната въззивна жалба ищцата оспорва същото в отхвърлителната му част за разликата над 30 000 лв. до предявения размер от 35 000лв.

Следователно предмет на въззивното обжалване е само определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди ,в следствие на трудовата злополука настъпила на 16.05.2024год. в размер на 30 000 лв., поради тази причина настоящият въззивен състав следва да се произнесе какъв е размерът на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД.

Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства – характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, вкл. козметични и др. външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др. Принципът за справедливост изисква в найпълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат от вредоносното действие.

3

От събраните неоспорени писмени доказателства (медицински документи) и заключението на допуснатата и приета СМЕ, което настоящият състав също кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установяват причинените на ищеца вследствие на претърпяната трудова злополука телесни увреждания, изразяващи се в закрито счупване в дисталната /към китката/ част на лъчевата кост на лява ръка.

Предвид това се е наложило наместване и гипсова имобилизация.Вещото лице е посочило ,че имобилизацията се налага първоначално с гипсова шина, като след спадане на отока, след около седмица гипсовата шина се сменя с циркулярен гипс, който се носи за 5 до 6 седмици като ограничаване на движенията на китката следва да е за 45 дни, като функционално възстановяване при благоприятно протичащ оздравителен процес средностатистически настъпва от 2 до 4 месеца след травмата.В случая след сваляне на гипса и въпреки провеждана физиотерапия при пострадалата са налице оплаквания от ограничени и болезнени движения на ръката съчетани оток. От разчитане на рентгеново изследване на ХХ ДКЦ от 31.07.24г. е установено напреднала консолидация, но и развитие като усложнение на Инактивитетна остеопороза на костите на гривнена става. Като основна причина за поява на остеопорозата е намалената физическа активност на ръката, в случая причинена от наложената имобилизация. На 25.10.24 г. се е наложила консултация с невролог и е проведено ЕМГ- изследване,при което е доказана периферно-нервна увреда на моторни влакна на левия радиален и медиален нерв,за което увреждане вещото лице приема ,че е пряка последица от травмата.

Пострадалата е търпяла силни болки при инцидента ,най-интензивни след счупването ,което наложило прием на обезболяващи,вкл. такива при наместване на счупване на ръката и имобилизацията ,за което се препоръчва локална анестезия ,като са налице продължителни болки и след свалянето на гипса ,което е индиция за увреждане на нерви в зоната на травмата.