Определение № 1305 от 29.05.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1305 гр. София, 28.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501417 по описа за 2024 година Производството е по чл.274,ал.1,т.1, във вр. с чл.229,ал.1,т.4 ГПК от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. Б. П. против протоколно определение от 09.04.2024 г. на СГС, ГО, I-6 състав, постановено по Гр.д.

№12068/2021 г., с което е спряно производството на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК.

Жалбоподателката излага доводи за незаконосъобразност на определението поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че решението по гр.д.№ 7450/2000г. на СГС с предмет – иск по чл.108 ЗС, предявен от настоящата ищца и жалбоподателка срещу ответника „ФУЕГО ГРУП КЕПИТЪЛ” ЕАД по отношение на недвижим имот, съставляващ апартамент, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. в гр.***, ул.“***“ №**,ет.*, не е с преюдициално значение по отношение на настоящия иск, който е по чл.45 ЗЗД. Твърди също така, че със спирането на делото съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е уважил искане за спиране, което не е било заявено по надлежния ред - с писмена молба, а устно по време на о.с.з. и затова страните по делото не са имали възможност да изразят становище. Прави оплаквания за „нелегитимност на съдията“ и „абсолютна нелегитимност на процесуалния представител на ответника“.В жалбата подробно са изложени доводи в тази посока.

Моли за отмяна на определението и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на производството по него.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ФУЕГО ГРУП КЕПИТЪЛ” ЕАД чрез пълномощника му адв.В. Г. с изложени 1 доводи за неоснователност на частната жалба.Твърди, че са налице предпоставките на процесуалния закон – чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото, тъй като с оглед предмета на настоящото дело, във връзка с обстоятелствата, изложени в исковата молба, въпросът дали същата е собственик на имота е преюдициален за правилното му решаване. Отговорът е подробно мотивиран.Затова счита, че правилно съдът е спрял производството на това основание и моли за потвърждаване на определението.

Софийският Апелативен съд, като прецени оплакванията в частната жалба във връзка с доводите, развити в отговора, със събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

С обжалваното определение е спряно производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК – поради наличие на висящо производство по гр.д.№ 7450/2000г. на СГС с предмет – иск по чл.108 ЗС, предявен от настоящата ищца и жалбоподателка срещу ответника „ФУЕГО ГРУП КЕПИТЪЛ” ЕАД по отношение на недвижим имот, съставляващ апартамент, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. в гр.***, ул.“***“ №**,ет.*, като съдът е приел наличие на преюдициалност на този спор по отношение на настоящия, който е с предмет претенция за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от ответника във връзка с „изгонването й“ от имота.

Видно от исковата молба по настоящото дело, съдът е сезиран с иск по чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД, като ищцата претендира вреди от наложена възбрана върху процесния имот, подробно описан в молба от 22.11.2021г.

Изложила твърдения, че представители на ответното дружество са допуснали очевидна небрежност при подписването на документите, касаещи сделката, осъществена с НА от 15.08.2018г., които документи не доказват законосъобразно придобиване на процесния имот. В уточнителната молба от 22.11.2021г. излага твърдения за противоправни действия от страна на ответното дружество и К. П. при подписването на нотариалната сделка от 15.08.2018г., тъй като ответното дружество и негови служители са упражнили недобросъвестно и превратно права с цел придобиване на имущество съзнавайки, че увреждат правата на ищцата като собственик на имота, както и е налице безспорна злоупотреба с право по реда на чл.3 ГПК – в случая съществено заповедно производство по гр.д.№2580/19г. на СРС и невалидно възникнало изпълняемо право по изп.д.№458/2019г. на ЧСИ Г. Д. от страна на о т в е т н и к а „ФУЕГО ГРУП КЕПИТЪЛ” ЕАД. Ищцата претендира имуществени вреди в размер на 318 300 лева за партерния етаж съгласно изготвена експертиза от 22.08.2012г., както и имуществени вреди в размер на 2

100 000 лева от наложена възбрана върху втория етаж. Претендирала е и неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, тъй като неправомерните увреждащи действия на ответника довели до значително влошаване на здравословното й състояние, установени с експертно решение за инвалидност от 2015г. и епикриза от 2020г. за претърпян инсулт вследствие на претърпения стрес и ужас от упражненото насилствено скрито отнемане на собствеността й, ведно с посегателство върху два имота от двама съдебни изпълнители, без да е длъжник, в полза на нелегитимни собственици.

По искане на процесуалния представител на ответника съдът е спрял производството до приключване на гр.д.№ 7450/2000г. на СГС с предмет – иск по чл.108 ЗС,предявен от ищцата, със същите страни, като по настоящото дело, с влязло в сила решение.Съдът е приел, че по това дело ще бъде решен със СПН въпросът за собствеността върху процесните имоти и настоящият съд ще бъде обвързан от това съдебно решение. Затова е приел наличието на преюдициалност на посоченото дело по отношение на настоящото, вследствие на което е уважил искането на процесуалния представител на ответника за спиране на производството.

Въззивният съд намира определението за правилно и съобразено със закона.

От доказателствата по делото е видно, че при предявяване на исковата претенция с молба вх.№349629 от 21.09.2021г., депозирана по гр.д.

№7450/ 2020г. на СГС, същата е била отделена с определение от 28.09.2021г. /л.3/ и въз основа на нея е образувано настоящото дело.Следователно ищцата е напълно наясно с предмета и страните по гр.д.№7450/ 2020г. на СГС, тъй като ищец и ответник по него са същите страни като настоящите.Освен това, както в посоченото производство, така и в настоящото същата е заявявала искане за обединяване на двете дела, което е оставено без уважение.

С исковата молба по гр.д.№7450/ 2020г. Н. П. е предявила иск за признаване правото й на собственост върху имот- апартамент с идентификатор 681340.108.1.1 и осъждане на ответника да й предаде владението върху него. По това дело е постановено решение № 260332/21.02.2023 г. на СГС, с което е отхвърлен иска на ищеца с правно основание чл.108 ЗС по отношение па апартамент с идентификатор 681340.108.1.1. Решението е обжалвано от Н. П. пред САС, като е образувано гр. д. № 1827/2023 г., по описа на САС, което към момента е обявено за решаване.

Въззивният съд намира, че решението по посоченото гр.д.№7450/ 2020г. на СГС се явява преюдициално по отношение на настоящото, тъй като със сила на пресъдено нещо ще се разреши спора с процесния апартамент, който ищцата твърди, че е нейна собственост по наследство, евентуално давностно владение. Преюдициалността е свързана с това, че ако се установи, че ищцата не е собственик на апартамент с идентификатор 3

681340.108.1.1, предявеният от нея иск с правно основание чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД би бил неоснователен.

Неоснователно е оплакването в частната жалба, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като е уважил искане за спиране, което не е било заявено по надлежния ред, тъй като не било извършено с писмена молба, а устно по време на о.с.з. и страните не са имали възможност да изразят становище.

В разпоредбата на чл.229 ГПК са изброени различни хипотези, в които съдът следва да спре делото пред себе си. В о.с.з. е било направено искане за спиране на делото, като искането е било обосновано от съществуването на друго дело, по което се разглежда въпрос, който се явява преюдициален, по този начин създаващ връзка между двете дела - настоящото и това, което е висящо пред САС по жалба на настоящата ищца (с предмет защита на претендираното от нея право на собственост).

Съгласно правилото на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, съдът спира производството в случай че е се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното разрешаване на спора. В ТР № 1/2017 от 09.07.2019 на ОСГТК на ВКС е разяснено какви са предпоставките за приложението на чл.229, ал. 1, т. 4 ГПК. Съгласно това решение производството се спира, когато съществува връзка между две дела (обусловено и обуславящо), чиито изход е обективно зависим един от друг. Става дума за такава обективна зависимост между две спорни правоотношения, която пряко касае допустимостта или основателността на иска по делото и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.

Съгласно Решение № 20 от 10.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 48/2021 г., II т. о., Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. Това правило на чл.229, ал.1, т.4 ГПК има задължителен характер за съда, който при наличието на обуславящо дело, е длъжен да спре производството независимо дали страните са поискали спирането му или са се противопоставили на него. Поради това твърдението на жалбоподателката, че искането за спиране на делото не е заявено по надлежния ред чрез молба от ответника до съда, е неоснователно, тъй като при наличието на преюдициален въпрос, делото се спира и без молба и становище на страните, а служебно от съда.

Следва да се посочи и обстоятелството, че доколкото в спряното дело са предявени искове на деликтно основание, с които се иска осъждането на ответника поради твърдяно неправомерно отнемане на владението на ищцата върху процесния имот, то основателността на тези искове, освен с оглед доказване на размера им, е изцяло зависима от изхода на обжалваното 4 пред САС дело, тъй като в случай, че жалбоподателят не е собственик на апартамента, предявеният иск с правно основание чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД ще се яви неоснователен. В този смисъл е и константната практиката на ВКС, като съгласно Определение №2 50264 от 20.12.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3069/2022 г., I г.о., „когато правото на собственост е от значение за основателността на предявения иск, и това право е предмет на образувано исково производство в същия или в друг съд, е налице връзка на обусловеност, която налага спиране обусловеното дело на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК“.

По тези съображения съдът правилно е приложил чл.229,ал.1,т.4 ГПК, като за спирането на делото не е нужно искане или становище на страните, а съдът единствено следва по свое убеждение да установи, че е приложимо правилото на чл.229, ал.1, т.4 поради съществуването на вече образувано дело, решението по което ще има значение за правилното разрешаване на спора.

Оплакванията във връзка с „нелегитимност на съдията“ и абсолютна нелегитимност „на т. нар. процесуален представител на ответника “ са неотносими към въпроса за спирането на делото и се явяват неоснователни и необосновани.

В частната жалба бланкетно са изложени аргументи за противоправност на разпределението на съдията, постановил протоколното определение. Жалбоподателката твърди, че разпределението на делото е извършено в противоречие с правилата на чл.9 ЗСВ, като вследствие на нарушаването на тези правила не е била „гарантирана съдебна сигурност на акта“ и съдията, постановил протоколното определение за спиране на делото бил „ неподготвен по предмета на спора“.

Правилото за разпределение на делата е закрепено в чл.9, ал.1 ЗСВ, съгласно което при разпределението на делата се упражнява принципа на случайния подбор. Подборът се извършва съгласно Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища и вътрешния правилник па съда.

Разпечатката съдържа 34 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b5654270-8ca7-40f0-b3b6-5dc24a31be8b