Определение № 2601 от 22.08.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 2978/2024
- Вид
- Определение № 2601
- Подписан
- 22.08.2024
- В сила
- 22.08.2024
- Състав
- Цветан Иванов Колев, Иван Александров Стоилов, Дора Запрянова Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 81, ал. 1 и ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 1 и ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 5, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81, ал. 1 и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81, ал. 1 и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2601 гр. София, 22.08.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Цветан Ив. Колев
Членове:
Иван Ал. Стоилов
Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Въззивно частно наказателно дело № 20241100602978 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава 22 от НПК.
Образувано е по повод постъпила жалба от ч. т. Н. И. Г. срещу разпореждане № 438 от 12.01.2023 г. на СРС, НО, 15-ти състав, с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК е прекратено наказателното производство по НЧХД № 9374/22 г. по описа на СРС, НО, 15-ти състав, поради невнесена дължима държавна такса от 12.00 лева.
С определение № 482 от 08.02.2024 г. СГС, НО, V въззивен състав, съдебното производство по ВНЧД № 2978/2024 г. по описа на СГС, НО, V въззивен състав, е прекратено и делото върнато на СРС за администриране с указание първоинстанционният съд да укаже на ч. т. Г. да внесе в срок необходимата държавна такса за въззивно производство. В изпълнение на определението от 08.02.2024 г. на СГС, НО, V въззивен състав, с разпореждане № 2983 от 05.03.2024 г. СРС, НО, 15-ти състав, е указал на ч. т. Г. да представи документ за внесена държавна такса в размер на 5.00 лева по сметка на СГС.
Липсват данни по какъв начин ч. т. Г. е била уведомена за последното разпореждане на СРС, но същата е депозирала в СРС разписка от 13.05.2024 г. за внесена държавна такса в размер на 5.00 лева по сметка на СГС за образуваното въззивно производство.
Въз основа на Заповеди №№ РД-08-5067 и РД-08-5071 от 08.07.2024 г. ВНЧД № 2978/2024 г. е преразпределено на СГС, НО, XIV въззивен състав, със съдия-докладчик Иван Стоилов.
Доколкото не се установява противното, настоящия въззивен състав намира, че частната жалба е подадена в срок. Съобразно разпоредбата на чл. 250, ал. 4, изр. второ, вр. чл. 341 ал. 2 от НПК, производството следва да се проведе по реда на Глава 22 от НПК.
Съдът не следва да обсъжда в детайли доводите в частната жалба, доколкото същите преповтарят тези в частната тъжба, но с допълнение, че ч. т. Г. въобще не е била уведомена за разпореждане № 10190 от 14.09.2022 г. на СРС, НО, 15-ти състав, с което й е било указано да заплати дължимата държавна такса от 12.00 лева.
При независимата преценка на настоящия въззивен състав СЪДЪТ констатира, че съдия-докладчикът от първоинстанционния съд не е изпълнил задължението си още при образуване на НЧХД № 9374/22 г. по описа на СРС, НО, 15-ти състав, да прецени 1 съответствието на частната тъжба с изискванията на чл. 81, ал. 1 и ал. 3 от НПК и при необходимост да даде съответните указания за отстраняване на нередностите в определен срок.
В случая частната тъжба е депозирана срещу пет лица – прокурорите А.Е. и В. Ф. от СРП и лицата М.Х., Ю.Х. и Б.В.. Без да изземва правомощията на първоинстанционния съд въззивната инстанция следва да посочи, че след като е насочена срещу пет лица частната тъжба трябва поименно да посочи обстоятелствата около извършване на престъпление от частен характер, относими към всеки един от петимата подсъдими, с конкретика за датата, мястото и обстоятелствата около извършването им, което да позволи прецизна правна квалификация, която да присъства в разпореждането за първото съдебно заседание. При това обстоятелствата около твърдените деяния следва не само да са заявени по начин, който позволява извод за деяние от частен характер по НК, но и такъв за спазване на шестмесечния преклузивен срок по чл. 81, ал. 3 от НПК.
В случая с разпореждане № 10190 от 14.09.2022 г. СРС, НО, 15-ти състав, лаконично е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК единствено защото не бил представен документ за внесена дължима държавна такса в размер на 12.00 лева по сметка на СРС, поради което не е дал ход на тъжбата и указал на ч. т. Г. в 7-дневен срок от получаване на препис от разпореждането да внесе дължимата държавна такса. С последващо разпореждане № 438 от 12.01.2023 г. на СРС, НО, 15-ти състав, на основание чл. 250, ал. 1, т.
1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК е било прекратено наказателното производство по НЧХД № 9374/22 г. по описа на СРС, НО, 15-ти състав, като се развиват аргументи, че ч. т. Г. се била дезинтересирала от воденето на наказателното производство, доколкото не била намерена на посочения адрес за призоваване, а след като била открита от органите на МВР по телефона, същата отказала да се яви и получи препис от разпореждането от 14.09.2022 г.
На първо място, самият факт, че ч. т. Г. е била намерена и е обжалвала разпореждане № 438 от 12.01.2023 г. на СРС, НО, 15-ти състав, за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 9374/22 г. по описа на СРС, НО, 15-ти състав, както и впоследствие е изпълнила указаното в разпореждане № 2983 от 05.03.2024 г. СРС, НО, 15-ти състав, като е внесла дължимата държавна такса за въззивно производство, определено сочи, че първоинстанционният съд не е приел необходимите действия за връчване на разпореждане № 10190 от 14.09.2022 г. на СРС, НО, 15-ти състав, поради което аргументът за „дезинтересиране“ на ч. т. Г. в атакуваното с частната жалба разпореждане не може да бъде споделен, доколкото няма данни указанието на първоинстанционния съд от 14.09.2022 г. да е било доведено до знанието на ч. т. Г..
На второ място, първоинстанционният съд, за да упражни правомощията си по чл.
250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, е следвало да изследва изцяло допустимостта на частната тъжба, съобразно изискванията на чл. 81, ал. 1 и ал. 3 от НК. Най-малкото, за да прекрати в закрито заседание едно наказателно производство от частен характер, съдиядокладчикът дължи отговор не само на изискванията на чл. 81, ал. 1, изр. второ от НПК за прилагане на документ за дължимата държавна такса, но и относно правната квалификация на твърдяното деяние, допустимостта му като такова от частен характер и останалите обстоятелства в чл. 81, ал. 1 от НПК. Първоинстанционният съд дължи отговор и на други въпроси, свързани с евентуални искания за назначаване на служебен повереник на ч. т. Г..
С оглед гореизложеното настоящата въззивна инстанция намира, че с разпореждане № 438 от 12.01.2023 г. на СРС, НО, 15-ти състав, първоинстанционният съд не е дал дължим отговор на въпросите, свързани с редовността на частната тъжба по чл. 81, ал. 1 и ал. 3 от НПК, извън частта за невнесената държавна такса, като отделно са налице данни за нередовно връчване на предхождащото разпореждане № 10190 от 14.09.2022 г. на СРС, НО, 15-ти състав, на ч. т. Г., поради което с атакуваното разпореждане № 438 от 12.01.2023 г. първоинстанционният съд е стигнал до неправилни, прибързани изводи.
2
В тази връзка атакуваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото да се върне н а първоинстанционния съд, с оглед продължаване на неговото разглеждане от фазата на преценка за допустимостта на частната тъжба. Първоинстанционният съд следва да направи цялостна (а не частична) преценка за съответствие на частната тъжба с изискванията на чл.
81, ал. 1 и ал. 3 от НПК, като на частната тъжителка следва да се даде възможност за отстраняване на пороците в тъжбата, съобразно указанията на СРС, с определянето на седмодневен срок, който да й бъде даден от първата съдебна инстанция. Едва тогава, включително при незаплащане на дължимата държавна такса, СРС би могла да прецени необходимостта от прилагане на чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК, с изготвяне на съответното мотивирано разпореждане. СРС следва да прецени и необходимостта от назначаване на служебен повереник на ч. т. Г..
Воден от гореизложеното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 438 от 12.01.2023 г. на СРС, НО, 15-ти състав, с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, е прекратено наказателното производство по НЧХД № 9374/22 г. по описа на СРС, НО, 15-ти състав.
ВРЪЩА делото на същия състав на СРС за продължаване на неговото разглеждане от фазата на преценка за допустимостта на частната тъжба.
Определението е окончателно и подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3