Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 48 от 29.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно търговско дело 35/2025
Вид
Определение № 48
Подписан
29.01.2025
В сила
29.01.2025
Състав
Вера Иванова Иванова, Тодор Илков Хаджиев, Катя Стоянова Пенчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 229, ал.1,т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432,ал.1 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48 гр. Пловдив, 29.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. И.

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. И. Въззивно частно търговско дело № 20255001000035 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1, вр. чл. 229, ал.1,т.5 от ГПК.

Обжалвано е определение № 938, постановено в закрито съдебно заседание на 6.11.2024 г. от Окръжен съд-Стара Загора по т.д. № 192/2023 г. , с което е спряно производството по делото до приключване на наказателното производство по ДП № 295/2022 г. по описа на ОД на МВР-гр.Стара Загора, прокурорска преписка № 5398/2022 г. по описа на ОП-Стара Загора.

Жалбоподателите С. А. К., К. А. К. и С. А. К. молят определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 15 067/13.11.2024 г.

Ответникът по частната жалба „З.а.д. А.и. не е взел становище по нея.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателите, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Производството по т.д. 192/2023 г. на ОС-Стара Загора е образувано по подадената на 22.05.2023 г. от С. А. К., К. А. К. и С. А. К. искова молба, с която от всеки от тях са предявени против ЗАД“А. и.“АД-гр.С. като застраховател на водача на МПС К.Н.К. искове с правно основание чл.

432,ал.1 от КЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за присъждане в полза на всеки от тях на сума за обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради смъртта на 1 тяхната майка К.Р.А. при ПТП, настъпило на 29.11.2022 г., ведно със законната лихва от 6.12.2022 г. В исковата молба е посочено, че във връзка с това ПТП е образувано ДП № 295/2022 г. по описа на ОД на МВР-Стара Загора, пр.пр.№ 5398/2022 г. на ОП-Стара Загора, което към момента не е приключено.

В хода на производството по делото от ответника „З.а.д. А.и. е било заявено искане за спиране на производството по делото до приключване на наказателното производство (с молба от 24.11.2023 г.), което е оставяно без уважение от окръжния съд (с определение от 28.11.2023 г.). След приключване на съдебното дирена и на устните състезания в съдебното заседание на 14.10.2024 г. е подадена на 22.10.2024 г. отново молба от ответника с искане за спиране на производството по делото до приключване на посоченото наказателно производство.

С обжалваното определение от 6.11.2024 г. окръжният съд приема, че следва да се постанови спиране на делото на основание чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК до приключване на наказателното производство по ДП №295/2022 г. на ОДМВР-Стара Загора, прокурорска преписка № 5398/2022 г. по описа на ОПСтара Загора. Затова отменя определението от откритото заседание, с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания, и спира производството по делото. Съдът намира, че образуваното наказателно производство, находящо се понастоящем във фазата на досъдебното производство, е от значение за изхода на спора по делото по предявения срещу ответника-застраховател осъдителен иск, тъй като се касае за наказателно производство за установяване на факта на престъпление, който е от съществено значение за присъждане на претендираното от ищеца обезщетение. Съдът преценява, че от събраните по делото доказателства е невъзможно изследване и установяване на този факт по категоричен начин поради твърде усложнения механизъм на ПТП, както и поради обстоятелството, че по наказателното производство все още се извършват действия по разследване и се събират нови доказателства, което се потвърждава и от изводите, до които са стигнали вещите лица, изготвили назначените по делото първоначална и повторна СТЕ, предвид новооткрити в досъдебното производство доказателства. Съдът преценява, че наказателното производство е това, в което следва да се разрешат въпросите, свързани с процесното ПТП, т.е. с престъпното деяние – чия е вината за процесното ПТП 2 и настъпилите тежки общественоопасни последици за пътуващите в автомобила и за обществото. Съдът намира, че наказателното производство разполага със съответните процесуални способи, които могат да идентифицират виновния за процесното ПТП, поради което счита, че е необходимо да приключи наказателното производство, свързано с процесното ПТП, за да може правният резултат да ползва гражданското производство по образуваните 16 броя дела. Съдът посочва, че заключенията на експертизите по различните дела, свързани с процесното ПТП, също имат разминавания и различия относно значими за спора обстоятелства, което е от значение за правилното решаване на посочените спорове. При тези съображения, както и поради установена идентичност на деянието-предмет на досъдебното производство и противоправното деяние, като последица от което ищците твърдят, че са претърпели неимуществени вреди, съдът намира, че следва да бъде спряно производството по делото до приключване на наказателното производство по посочените ДП и прокурорска преписка.

За определението на окръжния съд жалбоподателите са уведомени на 13.11.2024 г. и на 13.11.2024 г. е подадена частната жалба, получена в съда с вх. № 15 067/13.11.2024 г. С частната жалба се твърди, че определението е неправилно, тъй като е постановено преди да изтече дадения на ищците срок да вземат становище по искането на ответника за спиране на производството по делото, с което е нарушено правото им на защита. Заявено е, че ненужното и необосновано спиране на делата води до гледането им в неразумни срокове, с което се нарушават правата на пострадалите и те напълно се лишават от възможност за справедлив процес, в разумни срокове и постигане на удовлетвореност и справедливост. Заявено е, че по делото са събрани всички необходими доказателства и то е изяснено от фактическа и правна страна и не са налице основания за спирането му по чл.229,ал.1,т.5 от ГПК. Твърди се, че по образуваното и водено ДП няма лице, което да е привлечено в качеството на обвиняем, както и няма прокурорски акт за привличане. Заявено е, че самият факт, че във връзка с процесния пътен инцидент е образувано ДП № 295/2022 г. на ОДМВР-Стара Загора, пр.пр.№5398/2022 г. на ОП-Стара Загора, което към настоящия момент не е приключено с окончателен съдебен акт, не дава основание за спиране на търговското дело по изложени съображения.

Също така са изложени съображения, че предвид презумпцията по чл.45,ал.2 от ЗЗД и че в конкретния случай е установен увреждащият автомобил и вината 3 на водача му е без значение фактът дали има влязла в сила присъда или ДП е прекратено, тъй като понятието за вина не е тъждествено в наказателното и в гражданското право. Счита се, че независимо дали непозволеното увреждане е престъпление или не гражданският съд би могъл правилно да реши предявения иск с правно основание чл. 432 от КЗ. Посочено е, че в случая няма доказателства посоченото ДП да се води срещу конкретно лице, за конкретни нарушения и които да са от значение за правилно решаване на делото, поради което неправилно окръжният съд е спрял производството по делото. Затова се иска определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съгласно разпоредбата на чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК съдът спира производството, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. В случая са предявени преките искове по чл. 432,ал.1 от КЗ от ищците като лица, което търпят неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната майка, настъпила при ПТП, против застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ за виновен водач за присъждане за плащане от застрахователя на обезщетения ведно с лихви. В исковата молба изрично е посочено, че според ищците ПТП на 29.11.2022 г. е настъпило по вина на водача на лек автомобил „А. К.Н.К., който нарушил правилата за движение по пътищата. В исковата молба е посочено и че по случая е образувано ДП № 295/2022 г. по описа на ОДМВР-Стара Загора, пр.пр.№ 5398/2022 г. на ОП-Стара Загора. Не е приложен документ, от който да е видно наличието на образувано наказателно производство. От ответника по делото „З.а.д. А.и. също се твърди наличие на образувано наказателно производство и е заявявано искане затова за спиране на производството по делото, но в хода на цялото съдебно производство той също не е представил документ, от който да е видно наличието на образувано наказателно производство и какъв е неговият ход. Окръжният съд както в хода на съдебното производство, така и преди постановяване на обжалваното определение, не е изискал данни и не е установил дали са образувани посоченото досъдебно производство и прокурорска преписка, евентуално, относно кое деяние и на кое лице, както и дали има привлечено лице в качеството на обвиняем.

По начало, тъй като гражданският съд, разглеждащ иска на увредено 4 лице по чл. 432,ал.1 от КЗ, е обвързан от влязлата в сила присъда срещу водача, реализирал увреждащото ПТП, по въпросите за авторството на деянието, противоправността и вината на дееца съгласно чл. 300 от ГПК, то изходът от наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора и затова исковото производство подлежи на спиране до приключване на наказателното производство на основание чл.

229,ал.1,т.5 от ГПК, когато наказателното производство е в досъдебна фаза и е налице пълно тъждество между престъпното деяние, извършено от лицето, срещу което е образувано наказателното производство и което е привлечено като обвиняем по това производство, и личността на деликвента и противоправното вредоносно деяние, които са предмет на доказване в производството по иска с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ (в тази насока – определение № 10/7.01.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 2470/2021 г., 2 ТО, ТК).

Производството по искове с правно основание чл. 432 от КЗ подлежи на спиране на основание чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК, за да бъде съобразено решението по претенциите за обезщетяване на вреди с крайния изход на наказателното производство срещу водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество. Когато наказателното производство бъде обаче прекратено без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, но ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволено увреждане. В случая в производството пред окръжния съд по т.д. № 192/2023 г. не е установено надлежно дали е образувано досъдебно производство във връзка с посоченото в исковата молба ПТП, съответно има ли образувана прокурорска преписка, дали то се води срещу конкретно лице и дали по него има привлечено лице като обвиняем. Обжалваното сега определение за спиране на производството по делото е постановено след приключване на съдебното дирене и след като са събрани и приети доказателства, посочени от страните, но без да е установено дали действително е образувано наказателно производство, с какъв предмет, дали по него има привлечено лице в качеството на обвиняем, а за приложението на нормата на чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК е нужно съдът, който разглежда иска на увредени лица срещу застрахователя, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното 5 решаване на спора и че не е възможно тези обстоятелства да се установят в това производство, като те конкретно са предмет на установяване в хода на досъдебно производство (в тази насока – определение № 60 274/21.07.2021 г. на ВКС по ч.т.д. № 836/2021 г., 1 ТО, ТК, определение № 290/1.09.2020 г. на ВКС по ч.н.д. № 1303/2020 г., 1 ТО, ТК, определение № 342/28.07.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 653/2022 г., 2 ТО, ТК). Не се установява при тези обстоятелства наличие понастоящем на хипотезата на чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК, тъй като при липса на данни за привлечено като обвиняем лице не може да се направи извод, че е налице образувано наказателно производство в досъдебна фаза, по което деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство, поради което обжалваното определение като неправилно следва сега да бъде отменено. В случай, че се установи, че посоченото в исковата молба като деец лице е привлечено като обвиняем в образувано наказателно производство, тогава производството по делото ще следва да бъде спряно. Делото следва сега да се върне на окръжния съд за предприемане на съответните съдопроизводствени действия.