Решение № 3315 от 31.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3315 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110214967 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на търговско дружество „*****“ ЕООД, ЕИК:

*********, представлявано от управителите Е. Р. и П. К., чрез пълномощника адв. Г. М., срещу Наказателно постановление № 23-2500337 от 25.08.2025 г.

(НП), издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което дружеството-жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ от КТ (Наредбата).

С жалбата се иска обжалваното НП да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно. В тази връзка се сочи, че наказващият орган не е взел предвид възражението, направено от името на дружеството, в което е посочено, че уведомлението за прекратяване на трудовото правоотношение не е генерирано в системата на НАП по независещи от страната причини. Сочи се също така, че случаят следва да се определи като маловажен, тъй като не са 1 настъпили вредни последици, нито за държавата, нито за работника. Освен това пропускът бил отстранен дори преди започване на проверката, в резултат на която е наложена процесната санкция, а забавата била с едва 10 дни.

Работникът, чието правоотношение е прекратено не е претърпяла никакви вредни последици, като същата няма неизплатени заплати, нито твърди, че е искала да встъпи в трудово правоотношение с друг работодател. Твърди се, че това е единственото нарушение на дружеството, което не е санкционирано за други нарушения на закона. В заключение се иска от съда да отмени НП, алтернативно да се приложи разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ .

В първото открито съдебно заседание по делото въззивникът се представлява от адв. Г. М., който за второто открито съдебно заседание е депозирал молба, с която поддържа доводите, изложени в жалбата и претендира в полза на страната да се присъдят разноски.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Г., която оспорва жалбата и твърди, че в случая е неприложим института по чл. 415в, ал. 1 от КТ. Претендира в полза на страната да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните и се запозна с материалите по делото, въз основа на доказателствата по делото и закона, приема за установено от фактическа страна, следното:

Към 2025 г. търговското дружество „*****“ ООД, ЕИК: *********, стопанисвало магазин „***“, находящ се в **************. До 30.04.2025 г. в магазина работела В. М., ЕГН: **********, на длъжност „продавачконсултант“, като считано от 30.04.2025 г. трудовото правоотношение било прекратено със заповед № 17 от 30.04.2025 г., издадена от управителя на дружеството. На 19.05.2025 г. от страна на дружеството било подадено уведомление до НАП по чл. 62, ал. 5 от КТ. По повод сигнал от В. М. до ДИТ била извършена проверка от С. Д., И. Г. и А. Г. – главни инспектори в ДИТ, която се осъществила на място в магазин „***“ на 12.06.2025 г. и в периода от 23.06.2025 г. до 30.06.2025 г. по документи в сградата на ДИТ Софийска област. протокол за извършена проверка № ПР2524359 от 30.06.2025 г. При извършване на проверката било установено, че трудовото правоотношение на 2

В. М., ЕГН: ********** е прекратено, считано от 30.04.2025 г., както и че уведомление за това е подадено до НАП на 19.05.2025 г., поради което е прието, че дружеството е нарушило чл. 62, ал. 3 от КТ и на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ. От главен инспектор С. Д. на 30.06.2025 г. е съставен АУАН № 23-2500337, екземпляр от който е връчен на пълномощник на дружеството на същата дата. Срещу АУАН на 16.07.2025 г. са подадени писмени възражения от пълномощника на дружеството, в които е посочено, че уведомлението не е било генерирано в системата на НАП по независещи от страната причини, както и че дори да се приеме за извършено нарушението, случаят е маловажен по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, като е направено искане за определяне на имуществена санкция под законния минимум. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното понастоящем НП № 23-2500337 от 25.08.2025 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което дружеството-жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата. НП е връчено на 11.09.2025 г. на управителя на дружеството „*****“ ООД, а жалбата срещу НП е подадена на 25.09.2025 г.

Тази фактическа обстановка се установява при анализа и съпоставката на приобщените доказателства по делото, както следва:

Писмени доказателства – АУАН № 23-2500337; призовка № ПР2524359; известие за доставяне; идентификационна карта; протокол за извършена проверка № ПР2524359 от 30.06.2025 г.; заповед № 17 от 30.04.2025 г.; справка за уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ; пълномощно, възражение; заповед № 3-0864 от 17.10.2022 г., издадена от изпълнителния директор на ИА „ГИТ“; заповед № 1155 от 02.10.2025 г.; длъжностна характеристика; заповед № 1006 от 30.07.2025 г., издадена от изпълнителния директор на ИА „ГИТ“; заповед № 1177 от 09.07.2024 г., издадена от изпълнителния директор на ИА „ГИТ“; длъжностна характеристика; справка от НАП относно подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ и данни за сключени трудови договори от В. М..

Гласни доказателства – изводими от показанията на свидетеля С. Д., 3 които са достоверни доказатлествени източници, тъй като не съдържат вътрешни противоречия или неясноти и не се опровергават от други доказателства по делото. От показанията на свидетеля Д. става ясно, че именно тя е съставила процесния АУАН във връзка с констатациите, направени при проверка на дружеството „*****“ ЕООД, при която било установено, че трудовото правоотношение на В. М. било прекратено, а уведомление за това до НАП било изпратено след изтичане на 7-дневния срок.

Свидетелят сочи, че проверката е била предприета по повод сигнал, подаден от В. М..

В обобщение, при анализа на доказателствата се установява без съмнение, че В. М. е работила като продавач-консултант в магазин „***“ в кв.

***, стопанисван от дружеството-жалбоподател, по силата на трудово правоотношение, което е било прекратено със заповед, считано от 30.04.2025 г., за което прекратяване от името на дружеството е подадено уведомление на 19.05.2025 г. по електронен път.

При фактическата обстановка, която е установена въз основа на доказателствата, съдът приема, че от правна страна се установява, следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда за това са следните:

Видно от представените заповеди за компетентност, АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи. Съдът, като взе предвид датите на извършване на деянието, на съставяне на АУАН и НП, достигна до извода, че са спазени сроковете за съставянето на същите, описани в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП твърдяното нарушение е описано достатъчно подробно и ясно от фактическа и правна страна, така че санкционираното лице да разбере за какво деяние е санкционирано. Съдът констатира още, че и в АУАН, и в НП са посочени всички изискуеми от закона реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и двата акта са надлежно връчени на жалбоподателя.

Предвид изложеното, съдът намира, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице и издаденото НП се явява законосъобразно издадено.

Що се отнася до приложението на материалния закон, съдът установи 4 следното:

Съгласно чл. 62, ал. 3 от КТ (в редакцията, актуална към 08.05.2025 г.) „В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление.“.

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата „Уведомлението съгласно приложение № 1 се изпраща: в седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор“.

Установените факти по делото сочат недвусмислено, че трудовпото правоотношение, съществувало между дружеството „*****“ ЕООД и В. М. е прекратено, считано от 30.04.2025 г. С оглед на това и по силата на горепосочения законов текст, дружеството е имало задължение в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. В случая уведомление за прекратеното трудово правоотношение е изпратено в НАП от името на дружеството на 19.05.2025 г., което е след изтичане на 7-дневния срок, който е включвал 07.05.2025 г. и е изтекъл на 08.05.2025 г. С оглед на това дружеството е осъществило състава на нарушението по чл. 62, ал. 3 от КТ и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, като е подало изискуемото уведомление със закъснение от 12 дни.

Ето защо вмененото обвинение за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 3 от КТ и чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредбата е основателно, като правилно е посочена правната квалификация.

Съгласно чл. 414, ал. 3 от КТ „Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.“. В случая е наложена имуществена санкция в минимален размер от 1500 лева, която се явява съответна на конкретните обстоятелства по 5 случая предвид липсата на доказателства за други подобни нарушения и достатъчна за постигане целите на санкцията. Ето защо имуществената санкция е правилно и законосъобразно определена. Не се споделят доводите на жалбоподателя за това, че случаят е маловажен предвид значимостта на обществените отношения, свързани с упражняване правото на труд и с оглед изричната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ, която гласи, че „Не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.“, респ. не е приложима в настоящия случай.

Ето защо жалбата е неоснователна, а атакуваното НП следва да се отмени. При този изход на делото право на разноски има единствено въззиваемата страна, но от същата не е направено искане за присъждане на разноски. Ето защо разноски не следва да се присъждат. По тези мотиви, съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-2500337 от 25.08.2025 г. (НП), издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на „*****“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителите Е. Р. и П. К., на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ от КТ (Наредбата).

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – София град, в 14-дневен срок от датата на съобщаване на страните за неговото изготвяне.