Решение № 6297 от 08.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6297 гр. С., 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110160401 по описа за 2023 година

Предявени са искове от Н. Н. Х., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „С. Р.“ № 208, вх. Г, ет. 7, ап. 16, срещу „С-К“ АД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. „О.“ № 13Б, както следва:

- по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 11 вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата по чл. 27 от договор за паричен заем № ******* от 12.07.2021 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка от 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност;

- по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24,72 лв. - недължимо платени суми по процесния договор за паричен заем, ведно със законната лихва от 03.11.2023 г. до изплащане на вземането ( допуснато намаление на иска с протоколно определение от 25.03.2024 г.).

Ищецът твърди, че на 12.07.2021 г. с ответника сключили договор за паричен заем от разстояние, по силата на който му била предоставена сумата от 2000 лв., при лихвен процент 36 % и ГПР 42,58 %. В договора било уговорено заемът да бъде обзпечен с гарант, отговарящ на изискванията по общите условия на ответника или с банкова гаранция, а в случай на неизпълнение на горното условие се дължи неустойка от 0,9 % от стойността на усвоения кредит. Така на ищеца била начислена неустойка от 3904,44 лв. при липса на предоставено обезпечение, като общата сума за връщане възлязла на 6979,06 лв., която ищецът погасил изцяло. Излага съображения за нищожност на неустоечната клауза поради нарушение на ЗПК и ЗЗП на съответно посочени снования. Сочи, че клаузата цели заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал.

4 ЗПК и представлява начин кредиторът да си набави допълнителни средства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни по подробно изложени съображения.

1

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже:

- по исковете по чл. 26 ЗЗД – сключен между него и ответника договор за паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание; както и сочените от него пороци на договора, водещи до нищожност на договора/процесната неустоечна клауза - противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност;

- по иска чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - извършено плащане на процесната сума в полза на ответника на основание процесната клауза.

В тежест на ответника е да докаже:

- по исковете по чл. 26 ЗЗД – наличие на валидни и равноправни клаузи в процесния договор/процесната неустоечна клауза;

- по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - наличие на основание за получаване на платените от ищеца суми въз основа на валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия кредит в размерите на така извършеното плащане, както и своите възражения.

По делото е отделено за безспорно, че между страните е сключен процесния договор със соченото в исковата молба съдържание, задължението по който договор възлиза на 6979,06 лв., в това число начислена неустойка от 3904,44 лв.

Несъмнено ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, а ответникът кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното, сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗПК, спрямо който договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 17 от процесния договор в 3-дневен срок от сключването на договора кредитополучателят се задължава да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. ЗЗД и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихва, неустойки и други обезщетения, такси или други, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо и изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихва, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения със срок на валидност 2 на банковата гаранция от най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

Съгласно чл. 27 от договора при неизпълнение на задължението по чл. 17 от същия договор потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като в случай че неустойката стане дължима, потребителят я заплаща периодично с всяка погасителна вноска.

В погасителния план към договора е предвидено задължение на кредитополучателя за заплащане на сумата от 6979,06 лв. за главница (2000 лв.), лихви и неустойка, когато не е осигурена гаранция/поръчител, какъвто настоящият случай е.

От неоспорено от страните заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно, пълно и компетентно дадено, се установява, че ищецът е усвоил сумата по кредита в размер на 2000 лв. на 12.07.2021 т., а на 19.07.2021 г. е заплатил на ответника сумата от 2038,27 лв., от която постъпила сума е погасена главница от 2000 лв., договорна лихва от 13,55 лв. и неустойка от 24,72 лв., какъвто е окончателно претендираният от ищеца размер на сумата с иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Уговорката за неустойка за непредоставяне на обезпечение е нищожна, както и неравноправна клауза по смисъла на чл. 146 ЗЗП. Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Процесната клауза за неустойка въвежда възникването на неустоечно задължение за заемателя не при неизпълнение на главното задължение (задължението за връщане на получения заем), а при неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано обезпечение. С оглед на това неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като при неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не съответства на последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки за неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката, съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно овъзмезден с уговорката за получаване на договорна лихва, разбирана като цена на кредита.

Основателен е ищцовият довод, че с уговорената неустойка се цели заобикаляне 3 на законово предвидения максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза ГПР на процесния договор възлиза на 168,18 %, с което надвишава 3,37 пъти максимално допустимия размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Следователно лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане. (Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).

Макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не съответстват на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и

11 ЗПК (Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. на СГС, ІІ-А въззив. състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. на СГС, III-Б въззив. състав и др.).

Предвид изложеното, заплатената от ищеца сума по процесната неустоечна клауза е заплатена без основание с оглед нищожността на клаузата по гореизложените 4 съображения.

По посочения начин се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – непредоставено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства.