Решение № 13 от 03.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. София, 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря ДИАНА К. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20211110158325 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „фирма“ ЕООД /с предишни наименование и правноорганизационна форма „фирма“ ООД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. С., против А. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. С. и съдебен адрес гр.С., за осъждане на ответника да заплати сумата от 2663,24 лв. – незаплатена главница по лизингови вноски за периода 01.11.2018 г. – 24.01.2019 г. по договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № ***/03.04.2018 г., сумата 1850,15 лв. – незаплатена възнаградителна лихва за периода 01.11.2018 г. – 24.01.2019 г., сумата 30,16 лв. – неустойки за забавени плащания на лизингови вноски за периода 01.11.2018 г. – 24.01.2019 г., сумата 3658,32 лв. - неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя на основание чл. 15.5. от общите условия към договора (ОУ) и сумата 359,01 лв. разходи за заплатени за автомобила данъчни задължения.

Ищецът извежда субективно предявените съдебни права при твърдения, че на 03.04.2018 г. между страните е бил сключен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № ***, като ищецът е имал качеството на лизингополучател, а ответникът – на лизингодател. В изпълнение на задълженията си по договора лизингодателят придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил марка “Land Rover”, модел “Land Rover Range Rover”, идентификационен номер на рама ***, рег. № ***, от продавача А. Н. Ш. (обратен лизинг) и предоставил ползването му на лизингополучателя, за което е бил съставен приемо-предавателен протокол от 03.04.2018 г. Лизингополучателят е поел задължения за заплащане на месечни вноски за ползването на автомобила, както и да 1 използва вещта по предназначение с грижата на добър стопанин. Договорен е бил за срок от 24 месеца или до 01.04.2020 г., съгласно приложения Погасителен план – неразделна част от договора за финансов лизинг. Договорен е бил лихвен процент в размер на 39,60 % годишно. Лизинговата стойност страните уговорили да бъде заплащана от ответника на месечни анюитетни вноски в размер на по 1219, 44 лв. Твърди, че лизингополучателят преустановил плащанията след 17.10.2018 г. Към 17.12.2018 г. незаплатени останали вноска № 7 с падеж 01.11.2018 г., вноска № 8 с падеж 01.12.2018 г., поради което ищецът твърди да е отправил изявление за разваляне на сключения контракт, връчено на представител на ответника, което лице е предало автомобила на ищеца. На 24.01.2019 г. лизинговият актив бил иззет, за което свидетелствал съставеният приемо-предавателен протокол. Уточнява, че при изписването на годината в последния била допусната фактическа грешка и изземането се състояло на 24.01.2019 г. Във връзка с неизпълнението по договора от страна на лизингополучателя, от същия се претендира заплащането на месечни вноски с падеж от 01.11.2018 г., от 01.12.2018 г. и от 01.01.2019 г., както и част от вноската за периода от 02.01.2019 г. до 24.01.2019 г. в общ размер от 4 513,39 лв., като главницата е в размер на 2 663,24 лв., а възнаградителната лихва е в размер на 1 850,15 лв. Претендира и неустойка за забава в размер на 30,16 лв. към 24.01.2019 г., формирана като сбор за вноската с падеж 01.11.2018 г. – 15,42 лв., за вноска с падеж 01.12.2018 г. – 10,24 лв. и за вноска с падеж 01.01.2019 г. – 4,50 лв. Допълва, че ответникът е останал задължен и за неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в размер на 3 658,32 лв., дължима еднократно, формирана като сбор от три месечни вноски, всяка от които в размер на 1219,44 лв. Ищецът твърди, че се дължи сума за направени разходи за заплащане на данъци за 2018 г. на осн. чл. 61 ЗМДТ в размер на 359,01 лв. Общо претендираната сума е в размер на 8560,88 лв., ведно със законната лихва от 12.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове. Въвеждат се твърдения за нередовност на исковата молба. Въвеждат се възражения за нищожност на договора за финансов лизинг, като се твърди противоречие с императивни правни норми, липса на кауза, евентуално неоснователност на исковете поради пълно удовлетворяване на кредитора, нищожност на отделни уговорки от договора и ненадлежно разваляне на договора. Твърди се, че е налице противоречие с чл. 152 ЗЗД, тъй като собствеността върху лизинговия автомобил е била прехвърлена на „фирма“ ЕООД като обезпечение на задълженията на ответника, в качеството му на лизингополучател по договора за лизинг. Въвежда се твърдение, че е налице противоречие и с разпоредбата на чл.

209 ЗЗД, тъй като договорът за лизинг е бил сключен във връзка с договор за продажба от 03.04.2018 г. като била предвидена уговорка за обратно изкупуване от страна на лизингополучателя-продавач на същия актив по договора за продажба. Сочи се, че е налице липса на основание на договора за лизинг, тъй като договорът за продажба от 03.04.2018 г. е бил нищожен, съответно лизингополучателят никога не е прехвърлял на ищцовото дружество собствеността върху автомобила си. В условията на евентуалност, в случай че договорът за лизинг се приеме за действителен, се твърди че ищецът е удовлетворен 2 предвид придобиването на автомобила и възвръщането на фактическата власт върху същия.

Въвежда се твърдение за неоснователност на иска за неустойка за прекратяване на договора, тъй като изявление за разваляне на договора за лизинг никога не е било довеждано до знанието на ответника. Сочи се, че уговорката за лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Оспорва се искът относно сумата за платен данък за моторно превозно средство (МПС), тъй като не ставало ясно за кое МПС е платен данъкът, евентуално се прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва се основателността на претенцията относно неустойката за забава. Моли за отхвърляне на исковете, претендира разноски за производството.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството фактите, че на 03.04.2018 г. между „фирма“ ООД, в качеството на лизингодател, и А. Н. Ш., в качеството на лизингополучател, е бил сключен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № *** с предмет лек автомобил марка “Land Rover”, модел “Land Rover Range Rover”, идентификационен номер на рама ***, рег. № ***, че към датата на сключване на договора собственик на автомобила бил А. Н. Ш., че последният е заплатил първите шест лизингови вноски по договора за периода от сключването му 03.04.2018 г. до 17.10.2018 г.

По делото като доказателство е приет сключеният между страните договор за лизинг, съгласно който стойността на лизинга за периода на договора /24 месеца/ възлиза на сумата от 23 529,41 лева при първоначална вноска 3529,41 лева и остатъчна главница в размер на 20 000 лева. Лизингополучателят се е съгласил да заплати на лизингодателя 24 бр. лизингови вноски по погасителен план съгласно Приложение № 1 към договора при лихвен процент 39,60 % - фиксиран за целия срок на договора и общ разход 9422,56 лева, включващ такса ангажимент в размер на 200 лева и лихва върху главницата в размер на 9222,56 лева, ГПР в размер на 48,92 % с включена такса ангажимент и договорна лихва.

От представения по делото погасителен план е видно, че дължима по договора от страна на лизингополучателя, извън сумата, определена като първоначална вноска и таксата ангажимент, е сума за главница в размер на 20 000 лева и сума за лихви в размер на 9 222,56 лева.

По делото е приет приемо-предавателен протокол от 03.04.2018 г., съгласно който на лизингополчуателя на посочената дата е предаден лизинговият актив.

Представени са и общите условия, приложими към процесния договор за лизинг, подписани от страните по същия. С тях са дадени следните дефиниции: „договор със задължително придобиване на собствеността“ – лизингополучателят се съгласява да придобие собствеността върху лизинговия актив след изтичане на срока на договора; „главница“ – финансирана от лизингодателя сума по договора, изчислена като разлика между стойността на лизинга и първоначалната вноска, „лихва“ – проста годишна възнаградителна лихва, 3 чийто размер е посочен в договора и погасителния план.

Съгласно клаузата на чл. 2.2 от ОУ със сключването на договора за лизинг, лизингодателят се задължава да придобие лизинговата вещ от продавач и да я предостави за ползване на лизингополучателя. С чл. 2.5 е предвидено, че лизингодателят остава собственик на лизинговия актив през целия срок на договора за лизинг.

В чл. 7.1. и чл. 7.3 от ОУ е разписано задължението на лизингополучателя да заплаща лизинговите вноски, ведно с дължимата лихва.

Чл. 8.6 от ОУ предвижда задължение на лизингополучателя да заплаща всички данъци, такси и разноски, свързани с ползването на лизинговия актив.

Съгласно клаузата на чл. 11.1 от ОУ лизингополучателят няма право да предоставя лизинговия актив на трети лица за възмездно или безвъзмездно ползване под формата на сублизинг, наем, заем за послужване и други сходни правоотношения, както и да прехвърля или възлага на трето лице свое право или задължение по договора, освен с изричното писмено съгласие на лизингополучателя.

С клаузата на чл. 13.5 от ОУ е предвидено право на лизингодателя да прекрати договора в случай на забава в плащанията от страна на лизингополчуателя. Предвидено е правото на прекратяване да се упражни чрез изпращането на писмено уведомление до лизингополучателя без предизвестие, като договорът се счита прекратен от датата на получаване на изявлението. Съгласно чл. 13.10. в случай на прекратяване на договора лизингодателят задържа всички платени суми като цена за ползването на вещта.

Прекратяването има сила занапред. Лизингополучателят дължи връщане на вещта в срок до 2 дни от прекратяването на договора /чл. 14.1 от ОУ/. Предвидено е, че при предаване на актива страните подписват приемо-предавателен протокол за актуалното състояние на актива.

Съгласно клаузата на чл. 15.1 от ОУ при забава на плащане на парично задължение от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право на неустойка в размер на законната лихва върху неплатената в срок сума за целия периода на забава. Съгласно чл. 15.5 при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя последният дължи неустойка в размер на 3 лизингови вноски.

По делото като писмено доказателство е приет договор за покупко-продажба на МПС № *** г. с нотариална заверка на подписите на страните по същия, съгласно който ответникът, като продавач, прехвърля на ищеца, като купувач, правото на собственост върху процесния автомобил „Land Rover Range Rover”, рег. № **, за сумата от 23 529,41 лева, платима по банков път по посочената в договора банкова сметка на продавача.

Със споразумение за прихващане от 03.04.2018 г., страните, като са приели, че лизингодателят дължи на лизингополучателя по договора за покупко-продажба сума в размер на 23 529,41 лева – покупна цена, а лизингополучателят дължи на лизингодателя сума в размер на 3849,41 лева, състояща се от първоначална вноска в размер на 3529,41 лева, разходи за регистрация на автомобила в КАТ в размер на 120 лева и такса ангажимент 4 по договора за лизинг в размер на 200 лева, са се споразумели да се извърши прихващане, а остатъкът в размер на 19 680 лева да бъде заплатен от лизингодателя на лизингополучателя съгласно уговореното в договора за покупко-продажба.

По делото е представено платежно нареждане от 03.04.2018 г. с наредител ищецът и получател на плащането ответникът, съгласно което по банкова сметка с титуляр ответникът е преведена сума в размер на 19 680 лева, по отношение на което плащане между страните е безспорно, че е в изпълнение на задължението на купувача /ищеца/ по договора за покупко-продажба на автомобила.