Решение № 5972 от 30.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5972 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110168427 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ********** АД срещу ************ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7 552,80 лв., представляващо сбор от дължими възнаграждения по Договор за ползване на онлайн платформа за търговия ******** от 28.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.11.2024 г., до окончателното плащане, и сумата от 2 570,11 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 04.12.2021 г. до 15.11.2024 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е налице облигационно правоотношение въз основа на договор от 28.10.2021 г. за ползване на онлайн платформа за търговия ********, по силата на който ищецът като собственик на платформата създал персонален акаунт на ответника и му предоставил достъп за ползването на онлайн платформа, за което ответникът се задължил да заплаща съответните такси, отразени в Приложение № 1 към договора. За задълженията на ответника ищецът издал следните фактури – Фактура № 466/21.11.2021 г.; Фактура № 493/21.12.2021 г.; Фактура № 503/30.12.2021 г.;

Фактура № 519/21.01.2022 г.; Фактура № 550/22.02.2022 г.; Фактура № 578/24.03.2022 г.; Фактура № 601/21.04.2022 г., които ответникът не заплатил на падежа /до 14 дена от издаването на всяка фактура/, поради което изпаднал в забава. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата 1 молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че ищецът не е изпълнил задълженията си по сключения между страните договор, поради което за ответника не е възникнало задължение за заплащане на издадените фактури. Поддържа, че дори ищецът реално да е предоставил посочените в исковата молба услуги, то те са изпълнени некачествено, в т.ч. неточно. Релевира възражение за погасяване на вземанeто по давност.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно разпоредбите на чл. 258 и чл. 266 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение за приетата работа. Задължение на изпълнителя е да извърши конкретно възложените му действия, а на възложителя - да заплати конкретно уговореното възнаграждение за вече приетата от него работа.

Следователно, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните с посоченото в исковата молба съдържание, по силата на което ищецът е престирал възложените съобразно договора услуги; приемане на работата от ответника; размера на уговореното за предоставяне на услугите възнаграждение.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възражението си, че работата е извършена некачествено, в т.ч. неточно.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 с приетия за окончателен доклад по делото за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е отделено наличието на валидно облигационно правоотношение между страните въз основа на Договор за ползване на онлайн платформа за търговия ********, сключен на 28.10.2021 г., с твърдяното в исковата молба съдържание.

От съдържанието на приетия като писмено доказателство договор се установява, че на 28.10.2021 г. между страните е сключен договор, по силата на който ************ ООД е възложило на ********** АД като собственик и оператор на онлайн платформа „Promoto.bg“ да изпълни посочените в чл. 1 от договора услуги – да го регистрира, да му предостави персонализиран достъп до онлайн платформата на интернет адрес www.*********, да 2 публикува в платформата продукти от портфолиото на ************ ООД съгласно условията на Приложение № 1 и да публикува в платформата промоционални активности с участие на продуктите на ************ ООД. За предоставяне на услугите по чл. 1 възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение съгласно Приложение № 1, неразделна част от договора.

Ответникът оспорва реалното изпълнение от ищеца на възложените с процесния договор услуги.

Въз основа на сключения договор ищецът е издал следните фактури:

Фактура № 466/21.11.2021 г. за сумата от 658,80 лв. с ДДС, от които 490 лв. без ДДС – такса рекламен банер и 59 лв. без ДДС – бизнес каталог; Фактура № 493/21.12.2021 г. за сумата от 658,80 лв. с ДДС, от които 490 лв. без ДДС – такса рекламен банер и 59 лв. без ДДС – бизнес каталог; Фактура № 503/30.12.2021 г. за сумата от 3 600 лв. с ДДС, представляваща такса за листване в дистрибутор; Фактура № 519/20.01.2022 г. за сумата от 658,80 лв. с ДДС, от които 490 лв. без ДДС – такса рекламен банер м.12.2021 г. и 59 лв. без ДДС – бизнес каталог м.12.2021 г.; Фактура № 550/22.02.2022 г. за сумата от 658,80 лв., от които 490 лв. без ДДС – такса рекламен банер и 59 лв. без ДДС – бизнес каталог; Фактура № 578/24.03.2022 г. за сумата от 658,80 лв. с ДДС, от които 490 лв. без ДДС – такса рекламен банер и 59 лв. без ДДС – бизнес каталог; Фактура № 601/21.04.2022 г. за сумата от 658,80 лв. с ДДС, от които 490 лв. без ДДС – такса рекламен банер и 59 лв. без ДДС – бизнес каталог.

Съгласно чл. 1 от Приложение № 1 към договора еднократната такса за включване в търговската платформа „*********“ е в размер на 2 000 лв. без ДДС, настройването на продукти и визии е безплатно до 40 артикула, а след това се начислява такса в размер на 19 лв. без ДДС на един артикул, месечна такса за участие не се заплаща, месечната такса за рекламен банер е в размер на 490 лв. месечно (за всеки месец от периода на договора), месечната такса за бизнес каталог е в размер на 59 лв. месечно (за всеки месец от периода на договора), а таксата за предоставяне на съдействие за листване в дистрибутор е в размер на 3 000 лв. (еднократно за всеки дистрибутор). Ако в периода на договора вследствие на действия на изпълнителя, клиентът влезе в партньорски отношения с дистрибутор и този дистрибутор закупи или започне да съхранява стока на клиента, клиентът дължи на изпълнителя еднократна такса от 3 000 лв. без ДДС за всеки дистрибутор /чл. 2.4. от приложението/.

В изпълнение на разпределената му доказателствена тежест ищецът е представил и по делото е прието извлечение от проведена между страните електронна кореспонденция в периода от 15.10.2021 г. до 28.01.2022 г. В Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о. е прието, че законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП/. Когато посочените предпоставки са налице, 3 създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава - чл. 180 ГПК. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК той се представя по делото именно върху такъв носител като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. В случая ответникът не е възразил нито срещу авторството, нито срещу съдържанието на електронните изявления, изхождащи от посочените в кореспонденцията електронни пощи. Поради това следва да се приеме, че представеното на хартиен носител и заверено от страната извлечение от кореспонденция, обективиращо разменените по електронен път изявления на страните, представлява годно доказателство за тяхното авторство и съдържание и на общо основание следва да бъде съобразено от съда.

От съдържанието на проведената електронна кореспонденция безспорно се установява, че ищецът е изпълнил възложените по договора услуги да регистрира ответника и да му предостави персонализиран достъп до онлайн платформата на интернет адрес www.*********. Приета по делото е обобщена справка на продажби на продуктите на ответното дружество /цигари, електронни наргилета/, извършени през онлайн платформата ******** за периода от м.11.2021 г. до м.01.2022 г., от която следва извод, че е ищецът е изпълнил възложените по договора услуги да публикува в платформата продукти от портфолиото на клиента съгласно условията на Приложение № 1.

От електронната кореспонденция се изяснява още, че месечна такса за бизнес каталог от 59 лв. без ДДС се дължи за услуга, изразяваща се в поставяне на полезна информация, снимки и/или видеоклип за дейността и продуктите, предлагани от ответното дружество, с цел презентация и популяризиране, в специално поле в онлайн платформата, което е достъпно за всички дистрибутори, клиенти на ищеца. Установява се, че месечна такса за рекламен банер от 490 лв. без ДДС се дължи за услуга, изразяваща се в поставяне в онлайн платформата на рекламни банери на продукти ответника с параметри 1920 x 450 пиксела. От извлечението се изяснява, че ищецът е указал на ответника да предостави описание/видеоклипове за представяне на компаниите ************ ООД и „********“ ЕООД на онлайн платформата с цел популяризиране, както и да изпрати необходимите рекламни банери за м. ноември 2021 г. По делото обаче липсват доказателства, че по електронен път или по друг начин ответникът е предоставил на ищеца поисканото от него описание/видеоклипове, респ. е изпратил на ищеца рекламни банери. От съдържанието на уговорките между страните в Приложение № 1 може да се заключи, че тези две услуги са допълнителни и се заплащат единствено в случай че за конкретния месец в собствената на ищеца онлайн платформа действително е бил поставен бизнес каталог и/или рекламен банер на ответното дружество. След като на ищеца не е предоставена посочената информация, то не може да се направи извод, че същият е изпълнил 4 задължението си да постави бизнес каталог и рекламни банери на ответното дружество в поддържаната от него онлайн платформа. Извършването на тези допълнителни услуги не се установява и от останалите събрани по делото писмени доказателства.

Следва да се вземе предвид обаче, че съгласно приетото по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, в счетоводството на ответника е осчетоводена издадената от ищеца Фактура № 466/21.11.2021 г. за сумата от 658,80 лв. с ДДС, от които 490 лв. без ДДС – такса рекламен банер и 59 лв. без ДДС – бизнес каталог. Тази фактура е отразена в дневниците на покупките по ЗДДС и ответникът е ползвал данъчен кредит по нея. Останалите издадени от ищеца процесни фактури не са отразени в дневниците за покупки на ответното дружество. В този случай следва да се съобрази практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., Определение № 336/10.06.2010 г. по т. д. № 90/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., Определение № 708/02.11.2011 г. по т. д. № 82/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., според която осчетоводяването на фактура и ползването на данъчен кредит по нея по своята същност представлява действие по признание, изразено от възложителя чрез конклудентни действия за това, че в негова тежест е възникнало задължението за заплащане на възнаграждение, което включва в себе си и признание на обстоятелството, че изпълнителят е извършил уговорената по вид и количество работа, както и че тя е приета без забележки от възложителя, защото единствено при настъпване на тези факти по сделката за изработка възниква задължението за заплащане на възнаграждение. В случая липсват твърдения по делото, че осчетоводената Фактура № 466/21.11.2021 г. е съставена преди фактическото извършване на възложената по договора услуга, в който случай съгласно съдебната практика /Решение № 46/06.04.2017 г. по гр. д. № 60140/2016 г. на ВКС, I г. о./ включването на фактурата в дневниците за покупки на получателя на услугата и ползването на данъчен кредит по нея не съставлява недвусмислено признание за факта на услугата. Освен това, по делото не се установява ответникът да е възразил относно извършените от ищеца за м. ноември 2021 г. услуги по поставяне на бизнес каталог и рекламни банери на онлайн платформата, нито да са били налице недостатъци на изработеното, които да не могат да се открият при обикновения начин на приемане или са се появили по-късно.