Определение № 330 от 10.09.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 330 гр. Велико Търново, 10.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

ЖЕНЯ И.

ВАЛЕРИ СЪБЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600275 по описа за 2026 година Производство по чл.440 ал.2 от НПК.

Въззивното производство е образувано по частна жалба адв. И., защитник на осъдения Р. А. А. против определение № 382/10.08.2026г., постановено по ЧНД № 405/2026год. по описа на Ловешки окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване.

С жалбата се прави оплакване за необоснованост на атакуваното определение на първоинстанционния съд. Сочи се, че осъденият има добро поведение и по време на престоя си в затвора не е допускал агресия, поддържа адекватни за възрастта, средата и опита си взаимоотношения. Уважителен е към служителите на затвора. Взема участие в трудови, образователни и квалификационни и спортни дейности. Според защитника поведението на осъдения сочело, че е започнал процес на поправяне и превъзпитание, който може да бъде завършен извън рамките на пенетициарното заведение. Ето защо формалните предпоставки за условно предсрочно освобождаване са налице, тъй като е дал доказателства за поправянето си. Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да бъде уважена молбата му за условно предсрочно освобождаване.

След като се запозна с частната жалба, атакуваното с нея определение и с материалите по делото, въззивнният съд намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално 1 легитимирана страна и срещу акт подлежащ на контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

От приложените към делото доказателствата, включително и досието на лишеният от свобода Р. А. А. се установява следното:

Р. А. търпи общо наказание, наложено с определение, с което е одобрено постигнато споразумение по НОХД 47/2026г. на ОС Плевен в размер на една година и 6 месеца лишаване от свобода за извършени деяния по чл.

213а ал.2 т.2 и 4 и по чл. 142 ал.1 т.2 и т.7 от НК.

Началото на изпълнение на наказанието е започнало на 24.02.2026г.

Видно от приложената по делото справка към 10.08.2026 год. А. е изтърпял фактически една година и три дни, в което е включено и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Остатъкът му е в размер на четири месеца и тринадесет дни. Първата предпоставка е налице, тъй като фактически осъденият е придобил формално право на условно предсрочно освобождаване на 07.05.2026г.

От затворническото досие на осъдения Р. А. се установява, че по време на изтърпяване на наказанието в Затвора Ловеч същият не е наказван, но не е и награждаван.

Съгласно приложеното становище, изготвено от Началника на Затвора Ловеч, осъденият е постъпил с риск от рецидив – 68 т., който е непроменен и към настоящият момент, поради краткият период от време на престой в Затвора. Характеристики на личността на А. са емоционална и личностна незрялост и егоцентризъм. Дефицитните зони все още не са преодолени, а именно: Отношение към правонарушението – А. не изпитва вина за извършеното от него деяние, което е индикация за пренебрежение към установените норми на поведение в обществото и не приема отговорността.

Не зачита личната неприкосновеност. Отчита се висока степен на агресия и неумение за управление на гнева. Не изразява съчувствие към жертвата;

Образование и обучение - лишеният от свобода е напълно неграмотен, няма и квалификация, образованието не е сред неговите приоритети; Начин на живот и обкръжение - податлив на чуждо влияние, с рисково, импулсивно поведение; Междуличностни проблеми – склонен към проява на агресия, трудно овладява гнева си, проблемите е склонен да разрешава със сила;

2

Умения за мислене- социално и личностно незрял. Среща затруднения при разпознаването на проблемите и тяхното разрешаване. Емпатия липсва, не се интересува от последствията за другите.

Времето на престой в Затвора е твърде кратко – 5 месеца и към този момент не са констатирани положителни промени, тъй като е необходимо време за трансформиране на нагласите, за формиране на правна култура и за промяна в начина на живот. Участието му в индивидуални корекционни дейности е формално. В групови дейности не е участвал. Ресурсът му за вграждане е ограничен предвид липсата на образование. Посещава курса по основи на християнството, участва и в занятия, свързани с превенция на наркотична зависимост. Одобрен е за работа на външен работен обект във фирма „Куадрант Бевъриджийс“ АД, а от края на м. юни е извеждан на работен обект и на фирма „Нелсен Чистота“ ЕООД.

Планът към присъдата не е изпълнен нито като цели, нито като задачи, а отношението на осъдения към него е напълно формално. В заключение от становището на Началника на Затвора става ясно, че поведението на А. за периода на изтърпяване на наказанието е индеферентно, първоначално констатираните дефицити все още са налични, риска от рецидив е непроменен, поради което и не са налице предпоставки да се приеме, че осъденият е поправил своето поведение. Изразено е отрицателно становище за условно предсрочно освобождаване.

Така изложеното в становището на Началника на затвора не е изолирано, а се подкрепя и от изготвеният от Инспектор „СДВР“ социален доклад по повод на осъденият Р. А.. В социалният доклад са изложени същите обстоятелства като е посочено, че рискът за обществото от вреди е среден.

Посочено е в допълнение, че корекционната прогноза е неблагоприятна, предвид регидността в мисленето на лишеният от свобода и ограничените възможности за преработване на минал негативен опит. Единствените му ресурси са трудоспособна възраст, наличието на подкрепа от семейството и липса на зависимости. Но рисковите фактори, които не са преодоляни са множество – ниска правна култура, липса на грамотност, слаб самоконтрол, импулсивност в поведението, липса на логическо мислене и адекватно планиране на дейностите и обмисляне на последствията от предприетите действие.

3

Посоченото в становището на Началника на Затвора и в социалния доклад се потвърждава и при разпита на инспектор Дочев, проведен в съдебно заседание пред първия съд.

Изследвайки всички данни относно поведението на А., първостепенният съд е приел, че не са налице убедителни доказателства за корекция в поведението на осъдения.

Настоящият състав на въззивния съд споделя този правен извод.

Първата предпоставка по чл. 70 от НК е налице – изпълнени са формалните изисквания за условно предсрочно освобождаване, тъй като лишеният от свобода е изтърпял една втора от наложеното му наказание.

Видно от становището на Началника на Затвора Ловеч, доклада на инспектор СДВР и социалния доклад, изготвени от длъжностни лица, които имат преки наблюдения върху поведението на Р. А. може да се приеме начало на процес на поправяне – основно свързан с полагането на труд в пенетициарното заведение. За напредък може да се говори единствено в тази област. Но все още планът към присъдата не е изпълнен и има множество дефицитни зони – отношение към правонарушението, образование и обучение, умения за мислене, обкръжение и начин на живот, междуличностни проблеми.

Наличието на дефицитни зони предполага работата по изпълнение на плана към присъдата да продължи, за да се повишат ресурсите за социално вграждане на лишеният от свобода. Рискът от рецидив не е променен. Времето на престой и работа с осъдения е твърде кратко, за да се постигнат каквито и да било резултати.

Във връзка с представеното от защитата медицинско свидетелство от лекар в Германия, че А. страда от увреждане на черен дроб, диабет тип 2, доброкачествена есенциална хипертония и синдром на гръдния и лумбалния отдел на гръбначния стълб, следва да се посочи, че не са инкорпорирани данни здравословното състояние на осъдения да е влошено. Заболяванията на родителите на осъдения не могат да се коментират като предпоставка в настоящото производство, още повече, че са налични от дълъг период от време. Доказателствата относно семейното му положение са изрично посочени и в социалния доклад и в становището на Началника на Затвора Ловеч като един от ресурсите за вграждане по отношение на лицето.

За да се приеме, че съществуват предпоставките за условно предсрочно 4 освобождаване, следва по делото да са събрани толкова категорични доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишеният от свобода , че същите да не дават възможност да се приеме, че има дори и малка вероятност за осъществяване на други противоправни действия, и с категоричност да се приеме, че лишеният от свобода има трайно изградени позитивни навици, привички и мислене, каквито следва да има всеки един гражданин. Този процес обаче следва да е завършен и констатираните дефицити да са преодолени, а не да продължава своето развитие извън пенетициарното заведение, така както се сочи в жалбата срещу определението. Данни за настъпил процес на поправяне от доказателствата по делото липсват.

Обстоятелството, че осъденият полага труд не е достатъчно на фона на установената липса на промени в множество зони, изискващи промяна.

Ето защо и изводът, до който достига след самостоятелен анализ на доказателствата въззивният съд е, че към момента липсват данни да е настъпило поправянето на лишеният от свобода Р. А..

Поради изложеното по- горе, въззивният съд намира, че атакуваното определение на първоинстанционния съд е обосновано и законосъобразно и следва да се потвърди. Частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 382 от 10.08.2026г., постановено по ЧНД № 405/2026год. по описа на Ловешки окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на изтърпяващия наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр. Ловеч – Р. А. А., ЕГН:

**********.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6