Решение № 180 от 20.05.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Сливен, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван М. Димитров при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Административно наказателно дело № 20232230201517 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Агронара“ ООД представлявано от управителя С. Н., чрез адв. Т. Р. от БАК, срещу НП № 20-2300207 от 09.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Сливен, с което на основание чл. 416, ал. 5 и във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Иска НП да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателят, чрез своя пълномощник – адв. Р. иска НП да бъде отменено. Представя писмено становище. Претендира за направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата страна – наказващият орган, се представлява от юриск. Големецов, който иска НП да бъде потвърдено. Претендират за направените разноски.

Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 14.09.2023 г. от 13.30 ч. до 15.55 ч., инспектори от Д „ИТ” – Сливен с оглед спазване изискванията на трудовото законодателство извършили 1 проверка на „Агронара” ООД, с обект на контрол – пазар за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Сливен, ул. Банско шосе № 1. На място констатирали, че Г.Ст.И. с ЕГН **********, предоставя работна сила – „сортиворач“, работи на машина за пакетиране на грозде.

В саморъчно попълнена декларация лицето декларирало, че работи като общ работник и сортира грозде на посочения обект с определено работно място на длъжност „сортировач“ и работно време от 10.00 ч. до 17.00 ч., като получава на ден 40 лв. трудово възнаграждение, и по време на проверката лицето сортирало грозде.

На 18.09.2023 г. жалбоподателят бил поканен да представи в офиса на Д „ИТ” – Сливен, документи свързани с осъществявания контрол.

При предоставяне на документите на 18.09.2023г. жалбоподателят не представил сключен трудов договор с лицето Г.Ст.И., а представил граждански договор № 9/07.09.2023

Т.е. при извършената проверката, било установено, че жалбоподателят, в качеството си на работодател по см. на § 1 т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ е допуснал до работа Г.Ст.И. без сключен трудов договор в писмена форма при постъпване на работа – 14.09.2023 г.

За констатираното нарушение на 20.09.2023 г. му бил съставен АУАН № 20-2300207 от 20.09.2023 г., с който описаното е квалифицирано като деяние по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. Актът бил съставен в присъствие на жалбоподателя и след като се запознал с него не е написал възражения. В законоустановения срок е подал писмени възражения.

На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 20-2300207 от 09.10.2023 г.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Съдът даде вяра на АУАН № 20-2300207 от 20.09.2023г., и НП № 20-2300207 от 09.10.2023 г., приложена по делото декларация написана от Г.Ст.И., показанията на разпитаните по делото актос. К. П. Д. и свидетелите С. Ж. Ж., В. З. З. и Р.Хр.С..

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът 2 направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

НП е процесуално и материално законосъобразно. Както в акта, така и в наказателното постановление, както е необходимо по закон е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при, които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и законовите разпоредби, които са били нарушени. АНО правилно, след като е установил състава на конкретното нарушение го е подвел под конкретна правна норма. По този начин спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН е установил единство между констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.

Извършеното от „Агронара” ООД, нарушение е квалифицирано от наказващия орган като такова по чл. 62 ал.1 от КТ, касаещо допускане до работа на 14.09.2023 г. на лицето Г.Ст.И. с ЕГН **********, без да има сключен трудов договор в писмена форма. При правилна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, АНО е извел обоснован извод, че е осъществен състава на това административно нарушение.

Съгласно нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ , работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, без да му предостави екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ .

Нормата е императивна и регламентира категорична забрана за допускане до работа на работник или служител, без да са му предоставени цитираните документи, а в процесния случай това задължение е нарушено. Елемент от минимално необходимото договорно съдържание на трудовото правоотношение е характерът на работата. Това е трудовата функция на работника или служителя, която се определя от предмета на дейността, която работникът или служителят извършва, обема на работата и условията, при които я изпълнява. Събраните доказателства по делото обосновават категоричен извод, че Г.Ст.И. с ЕГН ********** е престирал работна сила, изразяваща се в сортиране на грозде, в проверяваното дружество. От попълнената от него декларация пред проверяващите е видно, че лицето е 3 осъществявало трудова функция. Самия работник в декларацията косвено е потвърдила, че работи в посоченото дружество, нещо повече посочил е че има сключен трудов договор.

В случая от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства може да се направи категоричен извод, че Г.Ст.И. е работел при жалбоподателя.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя извода на АНО, че Иванов е допуснат до работа преди сключване на трудов договор с него.

Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на дружеството, че в настоящия случай не е налице трудово правоотношение, тъй като същото е уредило отношенията си с лицето Г.Ст.И. посредством граждански договор за изработка. Няма спор по делото, че към момента на проверката между дружеството жалбоподател и въпросното лице, работещо при него, е бил сключен от 07.09.2023г. граждански договор.

Спорът по делото е дали отношенията, възникнали относно процесния договор, са по същество трудови и респективно страните е следвало да ги уредят с трудов договор. При преценка на договорите не се взема предвид наименованието, а същността им. Същността на този договор не е като граждански.

Според съдебната практика по силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време и пр., а предмет на граждански договор е постигане на конкретен трудов резултат, за изработване на готов продукт или произведение, също свързани с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаване на крайния резултат, предмет на облигационния договор. При договора за изработка изпълнителят е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата, а при трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и зависим от него. В конкретния случай безспорно е, че лицето Г.Ст.И. е заварен при проверката в обекта на дружеството да работи на машина за пакетиране на грозде и че при изпълнение на тази работа той не е действал самостоятелно и без контрола на работодателя, а напротив, работата е извършвана и от останалите работници. Видно от представената по делото декларация от 14.09.2023 г. попълнена от самия него същият посочва, 4 работното време си време от 08:00 ч. до 17 часа. Уговореното работно място и договореното трудово възнаграждение са следващите елементи на едно трудово правоотношение.

Обстоятелството, че св. Г.Ст.И. е отбелязал в декларацията, че има сключен трудов договор от друга страна говори, че той или е бил заблуден, че има трудов договор, или самото лице не прави разлика между двата вида договори.

Обстоятелството, че между страните е имало подписан документ, който е наименуван „граждански договор“ и че съгласно приложената и приета по делото Справка за изплатени през годината доходи на лицето по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ, също не води до горния извод, а до това че трудовите отношения са прикрити с граждански договор.

При преценката на договорите не се взема предвид наименованието, а същността на договора. Безспорно и доказано е обстоятелството, че лицето Г.Ст.И. е престирал на жалбоподателя своята работна сила. Този извод не се оборва от представения граждански договор. Напротив, анализът на събраните доказателства води съда до извода, че по своя характер и белези тези договорни отношения съставляват трудови – с тях е уговорена престация на работна сила /а не на обществен продукт/ срещу възнаграждение, налице е определено работно време и място, поради което са налице онези белези, които характеризират правоотношенията като трудови, а не като облигационни. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско, договорно правоотношение.

Във връзка със всичко гореизложено, съдът счита че е следвало да бъде сключен трудов договор със св. Г.Ст.И., тъй като дейността му представлява дейност, която изисква сключване на трудово правоотношение, поради което правилно административнонаказващия орган е санкционирал дружеството жалбоподател „Агронара“ ООД за извършеното от него нарушение по чл.62, ал.1, във вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Съдът счита, че неизпълнението на трудовото законодателство по отношение на сключването на трудов договор в предвидената форма и ред не може да се квалифицира по чл. 28 от ЗАНН като маловажен случай. В настоящия случай не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид 5

– работник е установен без наличието на сключен трудов договор, с което се нарушават, не само неговите трудови права, но и осигурителните такива като лицето през този период следва за своя сметка да заплати вноските за обществено осигуряване, но и здравни такива, освен това видно от материалите по делото при извършените проверки на дружеството са били установени и други служители, които са били без сключени трудови и граждански договори.

За допуснатото от жалбоподателя деяние, което правилно е квалифицирано като нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, АНО законосъобразно е ангажирал административно-наказателната му отговорност, налагайки му законоустановеното в чл. 416, ал. 5 и във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в минималният и размер - 1500лв., предвид факта, че това е първо нарушение. При издаването на НП и съставянето на АУАН не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Ето защо жалбоподателят „Агронара“ ООД следва да се осъди да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Сливен сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от посоченото съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-2300207 от 09.10.2023 г. на Директора на 6

Дирекция „Инспекция по труда” Сливен, с което на „Агронара” ООД с ЕИК:

201833470, седалище и адрес на управление: гр. Поморие, общ. Поморие, обл.