Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8903 от 29.05.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 41684/2022
Вид
Решение № 8903
Подписан
29.05.2023
Състав
ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 3 и ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 3 и ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 240, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 3, т. 35 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

РЕШЕНИЕ

№ 8903 гр. ............, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20221110141684 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по предявени от „Ай Ти Еф Груп“ АД срещу А. А. М. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца вземания за следните суми: 1289,63 лева, представляваща подлежаща на връщане заета сума по договор за кредит от 14.05.2020 г., ведно със законната лихва от 01.04.2022 г. до погасяване на задължението, сумата от 249,71 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.07.2020 г. до 14.05.2021 г., както и сумата от 114,68 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.05.2021 г. до 01.04.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 17757/2022 г.

Ищецът твърди, че на 14.05.2020 г. с ответника сключили Договор за кредит № 376884 във формата на електронен документ, като договарянето се осъществило чрез средства за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, по инициатива на ответника след попълнена заявка за кандидастване на сайта на дружеството, с която декларирал, че се е запознал и съгласил с Общите условия приложими към договора за кредит. След одобряване на кредита от ищеца и сключване на договора посредством активиране на линк „приеми договора“ от ответника, на последния била преведена по банков път сумата от 1 500 лв. Заетата сума следвало да бъде погасена с дванадесет 30 дневни вноски, като общият срок за погасяване на кредита бил от 15.05.2020г. до 14.05.2021г. Поддържа, че за посочения период кредитополучателят дължи възнаградителна лихва, която възлиза на 249,71 лева. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи и лихва за периода от 15.05.2021 г. до 31.03.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. А. М. е подал отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни със съображения, че от твърденията на ищеца следвало, че заявката за кредита била подадена от трето лице. Ищецът твърдял, че именно 1 това трето лице се е запознало и съгласило с общите условия по договора за кредит, поради което ответникът не бил легитимиран да отговаря за връщането на заетите суми. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

От приложеното ч. гр. д. № 17757/2022 г. на СРС, 113 състав, се установява, че на 01.04.2022 г. ищецът „Ай Ти Еф Груп“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за процесните вземания. Съдът е уважил изцяло заявлението като е издал Заповед за изпълнение от 18.04.2022 г. С депозирано в срок възражение срещу заповедта на основание чл. 414 ГПК, длъжникът оспорва вземането като недължимо. В предоставения от съда срок ищецът е предявил настоящите установителни искове за вземанията в размер на 1289,63 лева, представляваща подлежаща на връщане заета сума по договор за кредит от 14.05.2020 г., ведно със законната лихва от 01.04.2022 г. до погасяване на задължението, сумата от 249,71 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.07.2020 г. до 14.05.2021 г., както и сумата от 114,68 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.05.2021 г. до 01.04.2022 г., предмет на издадената заповед, поради което съдът достига до извод за процесуалната му допустимост.

По основателността:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по което заемодателят е предоставил на ответника в заем посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с уговорената възнаградителна лихва в уговорения размер.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на задълженията си в срок.

От приетите по делото писмени доказателства следва, че с Договор за потребителски кредит № 376884 от 14.05.2020 г., сключен между ищеца "Ай Ти Еф Груп" АД, в качеството му на заемодател, и ответника А. А. М., в качеството му на заемател, на последния е отпуснат паричен заем за финансиране на лични нужди в размер на сумата от 1500 лв.

Изяснява се, че същата следвало да бъде върната при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита в размер на 1849,44 лева, като размерът а погасителната вноска с оборено обезпечение ще възлиза на 154,12 лева, а размерът без одобрено обезпечение – на 289,17 лева, при 12 броя на погасителните вноски. В договора е посочено, че сумата по кредита се предоставяла на ответника по банков път по посочена от него банкова сметка или чрез системата на „Изипей“ АД, като срокът на кредита започвал да тече от датата на изпращане на сумата. Видно от чл. 4.1 от договора била уговорена и лихва върху главницата по кредита в размер на 1/365 от годишната лихва за ползване на кредита.

По делото е представено и прието преводно нареждане от 14.05.2020 г. за извършен паричен превод в полза на лицето получател – А. А. М., в размер на сумата от 1500 лв., с вписано основание: "по договор за кредит 376884“.

От приетия по делото Договор за потребителски кредит № 376884 от 14.05.2020 г., сключен между ищеца "Ай Ти Еф Груп" АД, в качеството му на заемодател, и ответника А.

А. М., в качеството му на заемател, се установява, че при неизпълнение на задължението си за погасяване на кредита заемополучателят дължи неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение, а в клаузата на т. 8.5, че неразделна част от договора са Общите условия на ищеца. В договора са посочени данни за заемополучателя А. А. М. – три имена, ЕГН, номер на лична карта и дата на издаването й, постоянен адрес, мобилен 2 телефонен номер, както и електронна поща.

По делото са приети Общи условия на "Ай Ти Еф Груп" АД, приложими към договори за кредит "Кредит до заплата". В клаузите на т. 3 от последните, озаглавена "Кандидатстване и сключване на договор за кредит" е предвидено, че предоставянето на кредит се осъществява въз основа на договори, представляващи договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, за сключването на които страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – електронна поща, уеб-сайт и телефон. Съгласно т.

3. 4 сключването на договора става по инициатива на клиента – кредитополучател, който попълва заявка за кандидатстване, намираща на уеб-сайта на "Ай Ти Еф Груп" АД – www. smilekredit. bg, в който попълва данни относно самоличността си – три имена, ЕГН, адрес, лична карта, месторабота, мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, банкова сметка. Клиентът задължително трябва да се запознае и да посочи, че е съгласен с общите условия, както и да даде съгласие за обработка на личните му данни. При завършване на регистрацията на профила си, ответникът получава ПИН код под формата на кратко електронно съобщение на посочения от него телефонен номер, както и линк на посочената от него електронна поща, които следва да потвърди. Посочено е, че приемането представлява необходимо условие за изпращането на заемната сума, а клиентът потвърждава заявката си чрез активиране на линка – част от уеб-сайта на ищеца, въвеждане на пин-кода на заявката и с бутон "потвърди". Кредитодателят одобрява отпускането на заема, за което уведомява насрещната страна чрез изпращане на съобщение – арг. т. 3. 9 от ОУ, като на електронната му поща изпраща договора за кредит, Общите условия, Приложение № 1 към договора за кредит и Погасителния план към него – т. 3.14. Уговорено е между страните – аргумент от т. 3.15, че клиентът /ответникът/ разполага с 24 часа да приеме и да се съгласи с тези документи, считано от момента на получаването на уведомлението за положителното решение за отпускане на заема или съответно да откаже кредита. Кредитодателят – ищец в настоящото производство, отпуска кредита по банкова сметка на кредитополучателя, която последният е посочил по заявката за кандидатстване и/или Договора за кредит или чрез системата на Изипей, в случай, че това е избраният от него начин.

В клaузата на т. 13.2 от Раздел V “Неизпълнение и последици” на процесните ОУ е предвидено, че при забава на което и да е парично задължение кредитополучателят дължи законна лихва за забава върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Посочено е още, че тази лихва се дължи от ответника независимо и ведно с начислените лихви и такси и други суми по кредита.

От изводите на вещото лице, обективирани в изслушаното и прието по делото заключение по съдебно-техническа експертиза се установява, че ответникът е попълнил форма за искане за потребителски кредит като е посочил лични данни, данни за работодател и информация за заявката. Експертът е констатирал, че ищецът „Ай Ти Еф Груп“ АД е изпратил ПИН код под формата на кратко електронно съобщение на номер + 359 8788 991 108, а електронното писмо за потвърждение е изпратено на електронната поща [email protected] на дата 14.05.2020 г., която поща съвпада изцяло с посочената за кореспонденция в процесния договор. Съдържанието на полученото от ответника електронно писмо съдържа уведомяване на ответника, че заявката му за кредит е одобрена, като за да му бъде изпратена заемната сума, същият следва да потвърди договора си, натискайки бутон „потвърди“. Ответникът е предупреден, че одобрението е валидно 24 часа.

Установява се от експертизата още, че в електронната система има лог на действието от дата 14.05.2020 г., час: 13:43:58 с текст „КП#77495 промени Кредит Статус на кредита: Одобрен > Потвърден“, и ответникът има регистриран профил на уеб сайта на ищеца с клиентски номер 77495. В открито съдебно заседание от 09.05.2023 г. вещото лице поддържа представеното от него заключение и същото не е оспорено от страните по делото.

Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, съобразявайки, че в същото е даден обоснован отговор на всички поставени задачи, изготвено е въз основа на материалите по делото, проверка на място на софтуера и на базите 3 данни на системата, обслужваща ищцовото дружество, като е останало и неоспорено от страните.

Възникването на процесните вземания е обусловено от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, наличието на твърдяното валидно облигационно правоотношение с ответника по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, с обективирана именно от последния воля за предоставяне на заемната сума, по което е предал същата на заемополучателя, уговорения падеж на връщане и изискуемостта на вземането. Следва да докаже и наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита и неговия размер, както и на изпадането на ответника в забава.

В настоящия случай ищецът претендира установяване съществуването в негова полза на вземания срещу ответника, произтичащи от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т.