Решение № 20468 от 12.11.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20468 гр. София, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.ЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20231110167978 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба с вх. № 356946/12.12.2023 г., уточнена с писмени молби с вх. № 5006/08.01.2024 г., вх. № 18926/22.01.2024 г. и вх. № 31133/31.01.2024 г. на Р. Л. П., с ЕГН: **********, адрес: гр. София, кв. ,0, В.

Л. Н., с ЕГН: **********, адрес: гр. София, ж.к. ,, Г. С. П., с ЕГН: **********, адрес: гр. София, кв. ,0, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищците твърдят, че са собственици по реституция и наследство от общия им наследодател С,в (Стойков) на нива от 0.160 дка, пета категория, находяща се в гр. София, кв. „,и“, поземлен имот с идентификатор 68,2, по ККРР на Горубляне, одобрена със Заповед № РД-18-35 от 09.06.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници: поземлени имоти с идентификатори: 681,.29.

Легитимират собствеността си с Решение № 285 от 24.01.2023 г. на ОСЗ „Източна“, Удостоверение за наследници, Удостоверение за идентичност на имена, Писмо АГ-93-01-4/04.12.1995 г. и вх. № № РД-12-02-6619 от 30.03.2023 г. на СО – район Младост, Скица на СГКК-София. Ищците твърдят, че притежават – Р. Л. П. – 1/4 ид. ч., В. Л. Н. – 1/4 ид. ч., Г. С. П. – 2/4 ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот.

Посочват, че за посочения по-горе имот има съставен АОС № 3024/14.03.2022 г. С молба с вх. № СОА23-ВК*** г. са поискали от кмета на СО същият да бъде отписан от актовите книги за общинска собственост като неправилно актуван. Със Заповед № СОА23-РД5724/20.07.2023 г. на кмета на СО им е било отказано да се отпише от актовите книги за общинска собственост поземлен имот с идентификатор 68,2 с площ от 160 кв. м.

Ищците излагат, че посоченият недвижим имот не е бил отчуждаван в полза на държавата или общината по установения ред: нямало е решение на Комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС, нямало е отчуждителна заповед по ЗПИНМ и 1

ЗТСУ, нямало е решение на ИК на СГНС и отчуждаване по реда на ЗС по реда на чл. 5а, ал. 2 от УНПКИЖС, с оглед на което така съставеният АОС № 3024/14.03.2022 г. се явявал издаден без основание поради липсата на посочен придобивен способ по смисъла на чл. 77 ЗС за процесния имот.

Излагат, че попадането на имота върху улична регулация не е основание за актуването му като публична общинска собственост. Обосновават правен интерес от предявяване на иска.

Молят съдът да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ищците – Р. Л. П., с ЕГН: **********, В. Л. Н., с ЕГН:

**********, Г. С. П., с ЕГН: **********, че ответникът не притежава право на собственост върху поземлен имот с идентификатор 68,2, по ККРР на Горубляне, одобрена със Заповед № РД-18-35 от 09.06.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници: ПИ с идентификатори:

681,.29, с адрес: в гр. София, кв. Горубляне, местност „Тръпежини“.

Претендират разноски.

Ответникът е депозирал отговор на искова молба извън срока по чл. 131 ГПК, въпреки което изложените в него възражения не са преклудирани, нито са преклудирани представените писмени доказателства. Оспорва иска като недопустим поради липса на правен интерес, а в условията на евентуалност като неоснователен. Излага, че актът за общинска собственост се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за отразените в него факти.

Ответникът поддържа, че с АОС № 3024/14.03.2022 г. е вписан поземлен имот с идентификатор 68,2 по КККР на район „Младост“, с площ от 160 кв. м.

Твърди, че имотът попада в улична регулация между о.т. 49 до о.т. 47, между кв. 7 и кв. 6, местност „Тръпежини“, по действащ план за регулация на м. НПЗ „Изток“ – Подзона „Горубляне“, одобрен със Заповед № РД-50-09156А/20.04.1983 г. на главния архитект на гр. София, при граници на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори: 681,.29. Твърди, че същият е актуван на основание чл. 2, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 и чл.

59, ал. 1 от ЗОС, след получено писмо от ОСЗ – „Източна“, с рег. № РД-12-0414524-2/02.12.2021 г., че за имота няма реституционни претенции. Поддържат, че имотът е придобил статут на публична общинска собственост с оглед предназначението му за трайно задоволяване на обществена потребност от общинско значение още с влизането в сила на Закона за общинската собственост (ЗОбС) – Обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г., обявил общинската собственост за публична и частна – чл. 3, ал. 1. Наред с това е посочен п. 15 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 17 от 2009 г.), с който е приета нова алинея 4 на чл. 7 от Закона за общинската собственост, според която собствеността върху имоти – публична общинска собственост, не подлежи на възстановяване.

Моли съда да отхвърли предявения от ищците иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски и юристконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна на основание чл. 78, ал, 5 ГПК.

С окончателния доклад по делото настоящият състав приема, че не са налице факти и обстоятелства, които не подлежат на доказване и са безспорни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на 2 чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С действащ план за регулация на м. НПЗ „Изток“ – подзона „Горубляне“, одобрен със Заповед № РД-50-09-156А/20.04.1983 г. на главния архитект на гр.

София, процесният имот е отреден за улична регулация между о.т. 49 и о.т. 47, между кв. 6 и 7, местност „Тръпежини“.

По делото е представен Акт за публична общинска собственост № 3024/14.03.2022 г., с който общината се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор 68,2 по КККР, с площ от 160 кв. м. попадащ в улична регулация между о.т. 49 до о.т. 47, между кв. 7 и кв. 6, местност „Тръпежини“, по действащ план за регулация на м. НПЗ „Изток“ – Подзона „Горубляне“, одобрен със Заповед № РД-50-09-156А/20.04.1983 г. на главния архитект на гр. София. Като правно основание за актуването на имота са посочени чл. 2, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗОбС. Актът е съставен след получено писмо от ОСЗ – „Източна“, с рег. № РД-12-04-145242/02.12.2021 г., че за имота няма реституционни претенции.

От удостоверение за наследници, издадено на 0 9.05.2023 г., се установява, че жалбоподателите Р. П., Г. П. и В. Н. са законни наследници на Симеон Джуков (Стойков).

С т. II от Решение № 285 от 24.01.2023 г. на ОСЗ – „Източна“, е признато правото на собственост на наследниците на С,в в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 0,160 дка, пета категория, находяща се в местност „Тръпежини“, поземлен имот с идентификатор 68,2 по КККР на Горубляне, одобрени със Заповед № РД-18-35/09.06.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

На 29.05.2023 г. ищците подават молба с рег. № СОА23-ВК087698/29.05.2023 г. до кмета на СО за отписване на имота от актовите книги.

Със Заповед № СОА23-РД57-24/20.07.2023 г. е отказано деактуване с мотивите, че поземленият имот е публична общинска собственост и като такъв, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ЗОбС, правото на собственост върху него не подлежи на възстановяване.

Налице са противоречиви становища по отношение на деактуването на имота – Областна дирекция „Земеделие“ – София-град, изразява становище за отписване на имота от актовите книги за общинска собственост. От друга страна, кметът на район „Младост“ изразява отрицателно становище, тъй като имотът попада в улична регулация и е актуван след получено писмо от ОСЗ – „Източна“, че за него няма реституционни претенции.

Тъй като с окончателния доклад по делото съдът намира, че не са налице факти и обстоятелства, които не подлежат на доказване и са безспорни, по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, която да установи дали във връзка с отреждането по улична регулация от 1983 г. е реализирана улица между о.т. 49 и о.т. 47, между кв. 7 и 6.

От заключението на вещо лице инж. А. К. П. се установява, че към момента процесният имот не попада в улична регулация с осови пикетни точки 47, 48 и 49, нито между кв. 7 и 6 по действащия регулационен план на НПЗ – „Изток“. След запознаване с относимите схеми на ОУП, кадастрални планове и регулационни линии, вещото лице е установило, че имотът попада между кв. 7 и кв. 106, осови пикетни точки 1 и 2, и осови пикетни точки 2 и 3

83, както и по координатната система т. 386 до т. 406 и от т. 366 до т. 406.

След оглед на място на поземления имот е установено и че върху него не са реализирани улици във връзка с отреждането му за улична регулация.

По делото е приета и втора съдебно-техническа експертиза на веюото лице инж. С. Бенямин К.. В заключението си вещото лице проследява кадастралната и регулационната история на имота от 1983 г. насам. След анализ на предходните и действащите кадастрални и регулационни планове за района, в който попада процесният имот, вещото лице констатира следното:

1. Първият регулационен план за района, в който попада процесният имот, е регулационният план на НПЗ Изток – Подзона „Горубляне“, одобрен със Заповед № РД-50-09-156А/20.04.1983 г. Процесният имот не е нанесен в кадастралната основа на този план, но вещото лице намира за установено, че той попада в обхвата на предвидена улица между о.т. 49 и т.т. 47.

2. За нуждите на реституцията е изготвен и помощен план, в който са определени границите на имотите отпреди образуването на ТКЗС, сред които процесният имот е отразен като собственост на наследодателя на ищците – С,в, а именно имот № 29 от масив 20 с площ от 3 237 кв. м., а именно имотът, за който с Решение № 285 на ОСЗ – „Източна“ е възстановено правото на собсвтеност на ищците.

3. През 2011 г. е одобрена кадастрална карта за района, в чийто първоначален вариант са били нанесени като самостоятелни имоти две части от имот № 29, а именно процесният по делото имот с идентификатор 68,2 и поземлен имот с идентификатор 6,2, правото на собственост върху който също е възстановено в полза на ищците с Решение № 285 на ОСЗ – „Източна“.

4. С Решение № 579 по Протокол № 60 от 21.07.2022 г. е одобрен ПУП – план за регулация и застрояване, с прилагане на чл. 16 ЗУТ за част от територията на местности ж.к. „Горубляне 2“, НПЗ Изток – Подзона „Горубляне“, , и кв. Горубляне. В кадастралната основа на плана имотът е нанесен като поземлен имот с идентификатор 68,2 с площ от 160 кв. м.

Видно от Приложение 4 към СТЕ, той попада в улична регулация между о.т. 2 – о.т. 1, между кв. 7 и кв. 106, което кореспондира и със заключението на вещото лице по първата съдебно-техническа експертиза по делото. Този регулационен план е и действащият към момента за района.

5. След влизане в сила на регулационния план е установено изменение в кадастралната карта за района в периода между 10.04.2023 г. и 27.09.2024 г. без да е посочена заповедта, въз основа на която е извършено изменението. С изменението предвидената по регулационния план улица, в която попада и процесният имот, е нанесена като поземлен имот с идентификатор ***.

6. Към момента процесният имот не е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри и няма данни за него по реда на чл. 16 ЗУТ да е бил отреден друг имот. Той представлява реална част от ПИ с идентификатор ***.

7. Направен е извод, че изцяло е налице идентичност на процесния имот с имота, описан в решението на Общинската служба "Земеделие", тоест 4 титулът за собственост на ищците, както и с посочения имот в АОС № № 3024/14.03.2022 г.

Съдът кредитира изцяло заключенията на изготвените по делото съдебно-технически експертизи като обективни, безпротиворечиви и еднозначни, изготвени от специалисти в областта на инженерно-техническите науки. Същите не са оспорени от страните.

Други относими доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Производството е образувано по искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване на установено, че ответникът – Столична община, не притежава право на собственост върху поземлен имот с идентификатор 68,2.