Решение № 188 от 17.07.2020, Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 188 17.07.2020г. град

Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав, на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

Съдия: Даниела Николова секретар: Геновева Стойчева прокурор: като разгледа докладваното от съдията

АНД № 226 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 година Обжалвано е Наказателно постановление/НП/ № 17-1253-001057/ 27.10.2017 г. на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР –Хасково ,с което на С.Д.К. *** на основание чл.180 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв.

Недоволен от горепосоченото наказателното постановление е останал жалбоподателят С.Д.К. , който го обжалва в законоустановения срок, с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост ,неправилност и като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи за допуснати съществени нарушения за процесуалните правила във връзка с изтичане на предвидените в чл.34 отЗАНН преклузивни срокове за издаване на НП и липсата материална компетентост у издателя на НП. По изложените съображения се иска отмяна на НП.

Ответникът по жалбата

–ОД на МВР-Хасково не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Хасковския районен съд,след като разгледа жалбата,изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На

04.07.2017 г. свидетелите Ж.К.И. и А.О.К. и двамата мл.автоконтрольори в сектор ПП на ОД на МВР –Хасково изпълнявали служебните си задължения ,когато около 08.40 часа били изпратени от оперативния дежурен на ул.“Св.Георги“ №9 в гр.Хасково във връзка с възникнало ПТП с материални щети. При пристигане на място заварили лек автомобил марка

„Опел Зафира “ с рег.№Х7747 ВМ подпрян в метална гаражна врата. При изясняване на случая установили,че лекия автомобил е бил паркиран ,но поради това ,че не е бил обезопасен/не е вдигната ръчната спирачка/ е тръгнал на собствен ход ,без водач в него и е преустановил движението си ,като се е ударил в метана гаражна врата. На място установили и ползвателя на автомобила жалбоподателя С.Д.К.

,който заявил пред контролните органи липса на спомен за това дали при паркиране на автомобила е вдигнал ръчната спирачка на автомобила. В резултат на направените констатации и след достигнат от контролните органи извод относно авторството на нарушението, на същата дата 04.07.2017г. срещу жалбоподателя С.К. , в негово присъствие е съставен от св.Ж.И. Акт за установяване на административно нарушение серия Д№8669 за нарушение, квалифицирано по чл. 96 от ЗДвП. Препис от АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя на същата дата срещу подпис .Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок за това.

При издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и на основание чл.

180 ал. 1, т. 1 от ЗДвП наложил процесната глоба

Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Ж.И. и А.К. ,част от които са опосредени от други доказателствени източници.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от Закона за движението по пътищата водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само. Според нормата на чл. 180 ал. 1, т. 1 от ЗДВ наказва се с глоба от 20 до 150 лв. водач, който:1.наруши правилата за използване светлините на пътно превозно средство, за престой или за паркиране, за използване на пътното платно, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението.Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, като от последната не се е възползвал. Процесният акт за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на свидетел, пряко участвали в установяване на описаното в него нарушение. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Основното възражение на жалбоподателя е за изтекли давностни срокове за ангажиране на адмнистритивно-наказателната му отговорност ,което налага да бъде обсъдено от съда.Така за извършване на визираното в санкционния акт нарушение, както към момента на довършването му, така и към настоящия момент законодателят предвижда налагане на административно наказание“Глоба“.Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на чл. 80, ал.1, т.5 от НК наказателното преследване се изключва по давност ако е изминал срок по –голям от три години, а според чл. 81, ал.3 от същия н.а., независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст на чл. 80, ал. 1 от НК.

В конкретния случай, деянието е извършено на 04.07.2017г.,

АУАН е съставен на 04.07.2017г., а НП е издадено на 27.10.2017г. Следователно отнесена към датата на извършването на твърдяното нарушение – 04.07.2017г. абсолютната погасителна давност изтича на 27.01.2022г. Не са налице обаче и предпоставките за прекратяване на административно наказателното производство, посочени в чл.

80, ал. 1, т. 5 от НК. Това е така, тъй като от датата на издаване на наказателното постановление на 27.10.2017г., от който момент давността е била прекъсната и е започнал да тече нов давностен срок, до датата на връчването му на наказаното лице, е изтекъл срок по –малък от три годишният предвиден в чл. 80, ал.1,т .5 от НК вр. с чл. 11 от ЗАНН, т.е. относителната погасителна давност за административно-наказателно преследване към този момент не е изтекла.

Съдът намира, че в съставеният правораздавателен административен акт,а след това и в издаденото въз основа на него НП не е дадено конкретно, ясно и точно описание на обстоятелствата, при които се твърди, че е осъществено административното нарушение на разпоредбата на чл.96 от ЗДвП, което е липса на реквизит по смисъла на чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Актосъставителят и административно наказващият орган единствено са се задоволили да посочат , че водачът на процесния лек автомобил не е взел мерки, така че автомобилът да не се приведе в движение сам,вследствие на което той потегля и се удря в метална гаражна врата , при което реализира ПТП с материални щети. Съгласно чл.96 от ЗДвП водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само. В случая при описание на конкретното неправомерно деяние не е посочена нито една от двете хипотези, предвидени в определената за нарушена законова норма, а именно: спряло за престой или паркирано е било конкретното МПС, което е пречка да се конкретизира и механизма на извършеното нарушение. Липсата на конкретика на извършеното деяние и релевантни към предмета на делото обстоятелства водят до липсата на яснота и пълнота в описанието на извършеното деяние, което безспорно съставлява съществено процесуално нарушение, защото ограничава правото на защита на жалбоподателят. Нарушителят освен субект на конкретни задължения по ЗДвП, е и субект на права в хода на административно наказателния процес и следва да наясно в какви конкретни негови действия се е изразило вмененото му нарушение. Общото и неточно позоваване от наказващият орган на нарушените законови разпоредби не съставлява описание на административно нарушение. Налице е липса на реквизит на издадения правораздавателен административен акт, което води до неговата незаконосъобразност. Наказващият орган е следвало с оглед даденото описание на обстоятелствата, при които е осъществено административното нарушение от страна на жалбоподателя, да посочи и конкретното му виновно деяние, което съставлява административно нарушение. От представените доказателства не е изяснено неправомерното поведение на жалбоподателят, тъй като субект на нарушението по чл.96 от ЗДвП е водачът на МПС, а в конкретния случай не е установено по несъмнен и категоричен начин, че към момента на нарушението жалбоподателят да е притежавал качеството на водач по смисъла на § 6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Посочената норма определя, че "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата“. Липсват каквито и да е доказателства, които да подкрепят тезата на административно наказващият орган, че жалбоподателя е автор на извършеното административно нарушение. С неизясняването на тези съществени факти, които да се установят по предвидения от закона ред от контролните органи и да се подкрепят със съответните за това доказателства, се е стигнало до необоснованост на издаденото НП, което съставлява нарушение на изискванията на посочените по – горе задължителни законови разпоредби, касаещи изискването за форма. Неспазването на тези изисквания е довело до съществено ограничаване на правото на защита на нарушителя, който има правото да знае защо е приет за извършител, как е установено неговото конкретно участие в извършеното административно нарушение и от кое негово неправомерно поведение произлиза търсената му административно наказателна отговорност.С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема,че обжалваното наказателно постановление, следва да бъде отменено.

Предвид горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-1253-001057/27.10.2017г. на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР –Хасково.

Решението може да се обжалва пред АС -Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: