Решение № 6722 от 09.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6722 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110145472 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на П. П. С. срещу „Б***“ ООД, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 9.1, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане от Договор за кредит № МАХ_500065937/27.07.2023 г.

В исковата молба се твърди, че на 27.07.2023 г. между страните е сключен Договор за кредит № МАХ_500065937, по силата на който ответникът предоставил заем на ищеца в размер на 1000 лв. (с равностойност в евро 511,29 евро). Ищецът сочи, че в договора било уговорено, че заемополучателят дължи на заемодателя такса за услугата за бързо разглеждане, възлизаща на 425,52 лв. (с равностойност в евро 217,56 евро). Излага съображения, че такава услуга не е извършена, но нейното заплащане е включено към месечните такси. Поддържа, че посочената клауза е нищожна като противоречаща на императивна норма на закона, а именно на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, доколкото същата е по управление на кредита. Наред с това сочи същата да не е индивидуално уговорена, респективно да представлява скрита лихва и печалба за кредитора, тъй като представлява 42 % от заемната сума. Счита, че по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК. Твърди нищожност поради противоречие с добрите нрави. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Б***“ ООД е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Излага съображения, че процесната клауза не противоречи на добрите нрави, респективно че съставлява скрито възнаграждение по договора, водещо до заобикаляне на закона.

Сочи, че същата не следва да се калкулира в ГПР, доколкото същото като допълнително действие, поискано от ищцата, не е било задължително. Поддържа клаузата да е индивидуално уговорена, тъй като в СЕФ посоченият пакет е бил упоменат, поради което и ищцата не може да не е разбрала за него. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде присъдено съобразно Решението на 1

СЕС по дело С-438/22 г.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание, че клаузата на чл. 9, ал. 1 от същия e нищожна на сочените основания.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора е действителна, включително че е договорена индивидуално, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Безспорно между страните, а това се установява и от представените по делото доказателства е, че между страните е сключен Договор за кредит № МАХ_500065937/27.07.2023 г. със соченото от ищеца съдържание, наличието на клауза по чл. 9.1, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане, както и че при изчисляване на ГПР по процесния договор не е включен разходът за посочената такса за бързо разглеждане.“.

В чл. 9, ал. 1 от договора за кредит е уговорено, че при кандидатстването си за кредит кредитополучателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7.3. от раздел V от Общите условия, като паричната сума за бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на 425,52 лв.

(217,56 евро) и е дължима на равни части през периода на кредита съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.

В чл. 7.3 от Общите условия е посочено, че срещу изрично заявено желание и заплащане на парична сума да ползва бързо разглеждане динамично плащане по своя кредит. При ползване на тази възможност искането за кредит се разглежда от Кредитора в срок до 2 (два) часа, в рамките на неговото работно време, считано от момента, в който при него постъпи искането за отпускане на кредит. В случаи, когато искането за отпускане на кредит постъпи извън работното време на Кредитора, в неработен ден или неофициален празник се допуска забавяне в обработката извън посочения в настоящата точка срок, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит в срок до 2 (два) часа от началото на първия следващ работен ден.

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

2

Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.

Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно - отпускане на заема и неговото администриране. Таксата за бързо разглеждане е свързана с усвояването и управлението на кредита. Предвидената клауза за бързо разглеждане в процесния договор е нищожна, тъй като противоречи на чл.

10а, ал. 2 ЗПК. Оттук и предявеният иск следва да се уважи на това основание, доколкото процесната клауза противоречи на закона. Посочената клауза се явява и неравноправна, доколкото възлага допълнителна финансова тежест за потребителя, оскъпява цената на кредита и по съществото си представлява реализирана за кредитора печалба. Посочената такса несъмнено се явява разход по кредита, който не е свързан с допълнителни услуги, тъй като се отнася до основния предмет на договора – отпускането на кредита, като не е ясно нито каква бързина се предоставя спрямо кредит, при който няма такава такса, нито какво налага разходи за по-бързото отпускане на кредита и въобще дали ответникът е правил такива. В този смисъл претенцията за заплащане на тази такса противоречи на закона и като такава е нищожна.

Нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК е императивна, поради което същата не може да бъде дерогирана от страните по договора, а клаузите от договора, които са в противоречие с императивните й предписания, са нищожни поради противоречие със закона. Следователно в настоящия случай процесната клауза на чл. 9, ал. 1 от договора се явява в противоречие със законовата норма.

Следва да се посочи, че ответникът не доказа възражението си, че процесната клауза е индивидуално уговорена, доколкото е упомената в СЕФ. За установяване на посоченото обстоятелство съдът изрично е указал на страната, че не сочи доказателства с доклада по делото, редовно връчен на същата, но въпреки дадените указания, ответното дружество не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си. Ето защо съдът приема за недоказано възражението, че клаузата е индивидуално уговорена.

Предвид гореизложеното предявеният установителен иск за установяване нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора поради противоречие със закона с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед гореизложеното, не следва да бъдат разглеждани останалите евентуални основания за нищожност на клаузата.

По разноските:

С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същият е извършил разноски в размер на 25,56 евро (50 лв.) за държавна такса.

В настоящото производство на ищеца е оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА от ЕАД „Д. М.“. Присъждането на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА е в дискрецията на съда с оглед осъществената безплатна правна помощ (в този смисъл определение № 2922/11.11.2024 г. по ч. т. д. № 2150/2024 г. на ВКС, I т. о., определение № 4221/21.12.2023 г. по гр. дело № 72/2023 г. на ВКС и др.) и следва да е в справедлив и обоснован размер. При определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът съобразява фактическата и правна сложност на делото, действително извършената работа от адвоката, отчете обстоятелството, че производството е приключило в едно съдебно заседание без изслушване на свидетели или експертиза, като в проведеното съдебно заседание ищецът не е бил представляван, като е депозирано писмено становище, както и че делото не се отличава с правна или 3 фактическа сложност, т.е. касае се за дело с обичайната за този вид сложност, в това число и наличието на обилна съдебна практика по казуса, с която процесуалният представител на П. С. е запознат (обстоятелство служебно известно на съда с оглед многобройните дела с идентичен предмет, по които ЕАД „Д. М.“ осъществява правна защита). Ето защо в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 170 евро (332,49 лв.) с вкл. ДДС, платимо от ответника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по предявения от П. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С***** срещу „Б***“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1 от сключения между страните Договор за кредит № МАХ_500065937/27.07.2023 г., предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане, поради противоречие с императивна правна норма.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Б***“ ООД, с ЕИК *****, да заплати на П. П. С., ЕГН **********, разноски по делото за държавна такса в размер на 25,56 евро.

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА „Б***“ ООД, с ЕИК *****, да заплати на ЕАД „Д. М.“, Булстат *****, разноски за предоставена безплатна правна помощ на ищцата П. С. по настоящото дело в размер на 170 евро с ДДС.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4