Решение № 4408 от 07.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4408 гр. С., 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20231110216502 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д-чл. 63 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. А. В., срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 6711649, издаден от СДВР - МВР, с който на жалбоподателя И. А. В., на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Първоначално по жалбата е било образувано НАХД № 3800/2023 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, като след обезсилване на решението по това дело от XVII касационен състав на АССГ, същото е върнато за разглеждане от друг състав на съда, вследствие на което е образувано производството пред настоящия съдебен състав.

В жалбата, подадена от И. А. В., се твърди, че обжалваният електронен фиш е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че не става ясно в посочената в ЕФ скорост на движение взет ли е толеранса от - 3 % от измерената скорост, което е довело до неясното правилно ли е приложена материалноправната разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че ЕФ е издаден в нарушение на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като навежда, че в ЕФ не е посочен конкретен автор, които да е областен за налагане на глоба контролен орган. Изразяват се и съмнения за липсата на пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на скоростта. Моли се за отмяна на 1 електронния фиш като неправилен и незаконосъобразен.

Въззиваемата страна депозира писмени бележки, в които излага становище по същество и моли да се потвърди изцяло електронният фиш, претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят И. А. В., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна – ОПП – СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства намира за установено следното:

На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология, под № В-46 била вписана преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип Cordon M2 със срок на валидност до 13.06.2027 г. Автоматизираното техническо средство Cordon M2 с идентификационен номер МD 1196 било преминало изследване на техническа годност на дата 15.03.2022 г., със срок на годност една година, за което бил съставен и протокол от проверка № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.

На 05.12.2022 г. в 11:50 часа в гр. С., по бул. О. път на гр. С. до № 324, с посока на движение от ул. „******** ****“ към бул. „******* *****“, се движело моторно превозно средство – лек автомобил марка „*****“, модел „530 Д *****“, с рег. № ******, собственост на И. А. В.. На бул. О. път на гр.

С. до № 324, горепосочената мобилна система за видеоконтрол Cordon M2 с фабричен номер MD 1196 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 108 км./ч., при ограничение на скоростта от 80 км./ч., въведено с пътен знак В26 в извън населено място. Системата за видеоконтрол била временно разположена на бул. О. път на гр. С. до № 324, за което бил съставен протокол.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка в Централна база КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик – И. А. В.. С оглед на това бил издаден процесният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 6711649, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.

2, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя И. А. В., е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 80 км./ч. въведено с пътен знак В26 в извън населено място, а установената скорост на автомобила - 108 км./ч. (след приспадане на толеранс от – 3 %), т. е. допуснато било превишаване на разрешената скорост с 28 км./ч.

2

В указания в електронния фиш 14-дневен срок уличеното лице не депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не посочил друго лице, което да е управлявало горепосочения лек автомобил на процесните дата и час.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6711649, справка за собствеността на автомобила, справка за нарушител/водач, Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, протокол от проверка № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване Cordon M2, протокол за използване на АТСС, разпечатка от АИС - АНД, ежедневна форма на отчет, както и снимков материал от АТСС, както и останалите писмени доказателства по делото, приложени в преписката.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срок от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания.

В настоящото производство съдът следва да провери законността на обжалвания електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че електронният фиш отговаря на изискванията на закона, установяващи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него, и съответства на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец.

Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на Министерството на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗМВР областните дирекции на МВР са основни структури на МВР и като такива притежават съответната териториална компетентност за издаване на електронни фишове съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Предвид мястото на извършване на нарушението - гр.

С., компетентността за издаване на електронен фиш в процесния случай принадлежи на СДВР.

С оглед спецификите на електронния фиш, към същия не са приложими 3 изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а специалните такива по чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в атакувания електронен фиш - мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е максимално разрешената скорост на движение, както и установената скорост, с която се е движило процесното МПС, след отчитане на възможната грешка от техническото средство. От съдържанието на електронния фиш се извежда, че собственик на превозното средство е И. А. В.. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не поставя изискване за посочване на конкретното физическо лице, което е издало електронния фиш и датата на издаването му. Нормативно закрепеното изискване е за посочване на териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, които обстоятелства безспорно се съдържат в обжалвания електронен фиш. Цитираната разпоредба също така не поставя изискване за посочване на типа на автоматизираното техническо средство или система, поради което и липсата на такова отбелязване в електронния фиш не представлява нарушение на процесуалните правила. В законовата уредба, уреждаща законосъобразността на електронните фишове никъде не е упоменато като реквизит да се съдържа посочване дали последният подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой орган, както и правото на възражение срещу фиша /арг. 189, ал. 4 ЗДвП/, поради което настоящият съдебен състав намира възраженията изложени от жалбоподателя в тази насока за неоснователни.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира стационарно или мобилно/, за да се избегне човешка намеса и субективният човешки фактор при установяване на нарушението. Поради автоматизирания процес по издаване на електронния фиш в него не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН.

С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 4

26.02.2014 г. на ВАС доводи относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП автоматизираните технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т. е. контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В случая в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото.