Решение № 7 от 09.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Велико Търново, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500237 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 689 от 19.12.2023 г. по гр.д. № 452/2021 г. Окръжен съд Велико Търново е осъдил Гаранционен фонд, гр. София да заплати на С. В. С. сумата от 90000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на неговия баща В. С.

И., настъпила в резултат на пътно – транспортно произшествие от 12.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата от присъдените 90000 лв. до пълния му предявен размер от 200000 лв., като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от С. В. С. в отхвърлителната част над 90000 лв. до предявения размер от 200000 лв. В нея се излагат доводи за липса на формирани ясни фактически мотиви и необоснованост. С влязлата в сила присъда на наказателния съд се установява противоправността и виновността на деянието, извършено от третото лице 1 помагач Н. Д. Х., водач на автомобила, поради което съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 300 ГПК по отношение настъпването на увреждането, механизма, по който се е осъществило, авторството и получените съставомерни последици, които изцяло се потвърждават от изслушаните съдебно автотехническа и съдебно медицинска експертизи.

Същевременно, мотивите, с които се определя размера на присъденото парично обезщетение, са лаконични. Жалбоподателят не е съгласен с така определения размер от 90000 лв. В случая настъпилите вреди са във формата на душевно страдание, търпяно от С., поради смъртта на неговия баща.

Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, вредите от настъпването й са необратими, поради което за това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от нарушаване целостта на здравето – телесно увреждане. Определеното обезщетение не съответства на принципа на справедливост, определен в чл. 52 ЗЗД, и е силно занижено, като жалбоподателят се позовава на нормативно определените минимални суми за телесни увреждания, съобразно Директива 2009/103/ЕО. По делото няма данни за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като дори когато поведението му не съответства на предписаното от закона /в случая не е носил светлоотразителна жилетка и е имало алкохол в кръвта му/, за конкретен принос на пострадалия се приема само това поведение, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди.

Излага, че Гаранционен фонд е изплатило сумата 97096,87 лв., от които 70000 лв. – главница и 27096,87 лв. – лихва за забава за периода от 12.06.2020 г. – 10.01.2024 г.

Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което се присъди допълнително сумата от 110000 лв. до пълния претендиран размер от 200000 лв.

В срока за отговор насрещната страна не е депозирала становище, изразено е писмено такова, с което се оспорва въззивната жалба на С. С..

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба и от Гаранционен фонд, гр. София в частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение за претърпени болки и страдания в размер над сумата от 70000 лв., следваща се лихва и разноски. Излагат се съображения, че съдът не е 2 обсъдил възраженията на Гаранционен фонд, като лаконично е отбелязал, че те са неоснователни. По делото са събрани доказателства, че пострадалият се е движил в тъмната част на денонощието без светлини на велосипеда, без светлоотразителна жилетка и знаци, и след употребата на алкохол.

Намереното алкохолно съдържание в кръвта на починалия е достатъчна за средно опиянение, според вещото лице по съдебно медицинската експертиза, което означава неравномерно движение, недостатъчно внимание и съответно криволичещи движения по пътното платно. Възражението за недоказаност на близки отношения между ищеца и неговия баща се установява от разпитаната свидетелка. Сочат се обстоятелства за присъдени обезщетения на други близки на загиналия лица, като морално неправилно е човекът, който е в найлоши отношения с починалото лице и е бил дезинтересиран от неговото ежедневие, да получи най-високо обезщетение. В този смисъл се оспорва присъденото обезщетение като прекомерно, като определения размер не съответства на законовите разпоредби, на справедливостта, на съществуващите към момента в страната икономически условия, стандарт на живот и трайна съдебна практика за процесната 2020 г. Следва да се има предвид, че застрахователното обезщетение се дължи не от застраховател, а от Гаранционния фонд. Промените в лимитите на отговорността не отразяват изменение на важни икономически критерии като минимална работна заплата, трудова заетост и покупателно способност на българското население, ето защо съдебната практика приема, че лимитите следва да се оценяват наред с всички други критерии при определяне на справедливи обезщетения.

Отправено е искане решението да се отмени в обжалваната част – над сумата от 70000 лв. до присъдените 90000 лв., и вместо него се постанови друго, с което исковата претенция в тази част бъде отхвърлена, като неоснователна, ведно със следващата се лихва върху тази сума и съответните разноски.

Насрещната по тази жалба страна С. С. оспорва жалбата, като излага подробни съображения в тази насока.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу 3 подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Пред Окръжен съд Велико Търново е предявен иск от С. В. С. против Гаранционен фонд, гр. София за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

Изложени са обстоятелства, че на 12.01.2020 г. около 18,20 часа в с. Ресен, път ІІІ-504, ул. Г. Д., в района на Парапир сервиз ЕООД, е настъпило ПТП между неустановено към датата МПС, управлявано от водач с неустановена самоличност, и велосипедиста В. С. И., като вследствие на произшествието е причинена смъртта на И., а деецът е избягал от местопроизшествието.

Впоследствие е установен водачът – Н. Д. Х., както и управляваното от него МПС – бракуван Опел Комбо, без регистрация и без сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Ищецът е син на загиналия В.

С. И.. Поради внезапната смърт на последния ищецът е претърпял неимуществени вреди – душевни и психически болки и страдания. Приел загубата на баща си много тежко, променил се, затворил се в себе си. Между двамата е била изградена в годините близка, трайна и дълбока емоционална връзка, взаимна семейна обич, уважение и доверие. И в момента му е много тежко, все още не може да преглътне загубата му и нелепата му смърт.

Ищецът е подал уведомление за неимуществени вреди от 09.03.2020 г., изпратено до Гаранционен фонд по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, по което не е определено и изплатено обезщетение за неимуществените му вреди.

С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 4

200000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.06.2020 г. – тримесечния срок за произнасяне по отправената му претенция, до окончателното изплащане, за което е предявен и настоящият иск.

С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни възражения: оспорва се механизма на ПТП, оспорва се претендираният размер, като прекалено завишен; сочи се, че причина за настъпване на вредоносния резултат е поведението на самия загинал, който е навлязъл внезапно на пътното платно, без да се съобрази със скоростта и разстоянието до приближаващото го МПС, без да е изпълнил задължението си за светлоотразителна жилетка и елементи, при употреба на алкохол, като в случай, че се приеме, че вина няма единствено велосипедистът, е направено е възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че се е движил неправилно по пътното платно, под въздействието на алкохол, без поставено устройство за излъчване на червена светлина отзад.

Третото лице помагач Н. Д. Х. не е заело становище по иска.

С обжалваното решение решаващият състав е приел, че са налице основанията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, приел е за справедлив размер на обезщетението сумата от 90000 лв., и като е отрекъл възражението за съпричиняване, в този размер е уважил иска, ведно със законна лихва върху обезщетението, считано от 12.06.2020 г. – с изтичане на тримесечен срок от отправянето на претенцията до ответника.

Настоящият състав намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Присъда № 19/05.07.2023 г. по НОХД № 251/2023 г. на Окръжен съд Велико Търново Н. Д. Х. е признат за виновен за това, че на 12.01.2020 г. в с. Ресен, общ. В. Търново, на път ІІІ-504 в посока към с.

Самоводене, при управление на моторно превозно средство – Опел Комбо нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 20, ал. 1 ЗДвП – не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал, чл.

21, ал. 1 ЗДвП, установяващ забрана за движение в населено място със скорост над 50 км/ч, като управлявал автомобила със скорост 80,7 км/ч, в резултат на което допуснал пътно транспортно произшествие, като блъснал попътно движещия се велосипедист В. С. И., на 63 г., и по непредпазливост причинил смъртта му, след което избягал от местопроизшествието, за което му е 5 наложено наказание. Моторното превозно средство е нерегистрирано по надлежния ред, с табели, издадени за друго моторно превозно средство, за което на Х. също е наложено наказание. Не се спори по делото и от регистрите на Гаранционен фонд се установява, че към датата на произшествието за моторното превозно средство няма застраховка „Гражданска отговорност“.

За изясняване на механизма на произшествието е изслушана съдебна автотехническа експертиза. От данните от досъдебното производство вещото лице е констатирало, че първоначалният контакт между автомобила и велосипедиста е реализиран в дясната предна част на автомобила със задната част на велосипеда. По ширина на платното за движение мястото на удара е на около 0,6 м. източно от западния край на платното за движение. Вещото лице е констатирало западен банкет – затревен с ширина 2 м, източен банкет – затревен с ширина 1,6 м. Велосипедистът се е движил в посока към с.

Самоводене, в дясната /западната/ пътна лента за движение, на около 0,60 м източно от западния край на платното за движение. Автомобилът се е движил в същата посока. Според вещото лице скоростта на велосипедиста преди и към момента на удара е в параметрите на около 10 – 15 км/ч. При съпоставяне на различните методи на изчисление, вещото лице е определило скорост на автомобила към момента на удара около 74 км/ч. От материалите по делото не са установени налични спирачни следи преди мястото на удара, поради което становището на експерта е, че скоростта на движение на автомобила преди произшествието е около 74 км/ч. Произшествието е реализирано в тъмната част на денонощието, в рамките на населеното място. Вещото лице е изследвало осветеността от светлините на автомобила и видимостта на водача към обектите пред него. В конкретния случай разстоянието, от което водачът е имал техническата възможност да възприеме движещия се велосипедист в дясната лента за движение, при движение на къси светлини на фаровете е около 70 м. Изчислено е, че при скорост на движение на автомобила с около 74 км/ч опасната зона за спиране е 64,47 м, а при разрешената скорост от 50 км/ч – опасната зона за спиране е 36,75 м. С оглед на това, вещото лице е направило извода, че водачът на автомобила е имал техническата възможност да предотврати настъпването на произшествие. Същото е могло да бъде предотвратено и чрез корекция на волана по посока наляво на неговата траектория. Вещото лице е анализирало механизма на произшествието, движението на тялото на велосипедиста след удара, като е направило извода, 6 че травматичните увреждания имат причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. От данните при огледа на произшествието се установява, че велосипедът е бил оборудван с устройство за излъчване на червена светлина отзад, което при задействане е излъчвало червена светлина към момента на огледа. Няма данни пострадалият да е бил облечен със светлоотразителна жилетка и/или други елементи, които да отразяват светлината. При огледа е установено, че велосипедът е оборудван с устройство за излъчване на червена светлина отзад, както и устройство за бяла светлина отпред. Няма данни устройствата да са излъчвали светлина. Според вещото лице велосипедистът е бил видим за водача на около 70 м пред снопа светлина за десния фар.