Акт от 05.03.2020, Административен съд - Сливен
- Съд
- Административен съд - Сливен
- Дело
- 252/2019
- Подписан
- 05.03.2020
- В сила
- 05.03.2020
Цитирани разпоредби
- чл. 107 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.107 ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.109 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- Чл. 110 ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 144, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.155 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160 ал.6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 161, ал. 1, изр. първо · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 45 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 46 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 40, ал. 5, т. 1 · Закон за здравното осигуряване
- чл. 40а · Закон за здравното осигуряване
- чл. 4, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
- чл.13 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
Р Е Ш Е Н И Е № 42
Гр. Сливен, 05.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - гр. Сливен на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Административен съдия: Детелина Бозукова при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Бозукова административно дело номер 252 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 107 ал.4 вр. с чл. 144, вр. с чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на С.Г.П. *** срещу акт за установяване на задължение по декларация № №
П0-02002018092935-180-001/18.02.2019г., издаден на основание чл.107 ал. 3 от ДОПК, от инспектори по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 69/05.06.2019 г. на директора на ТД на НАП - Бургас. Иска се от съда да отмени оспорвания акт.
В съдебно заседание оспорващата се явява лично, поддържа заявената претенция, като твърди, че актът е издаден в противоречие на материално-правни разпоредби на българските закони – чл.40а ал.1 от ЗЗО, чл.108 ал.6 от АПК, чл.5, чл.6 и чл.109 от ДОПК, както и на регламенти на Европейската общност – чл.11 т.1 и т.3 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 и чл.2 от Регламент /ЕО/ № 987/2009. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответната страна - Директорът на ТД на
НАП-Бургас чрез надлежно упълномощения ст. юрисконсулт Ст. Д. оспорва основателността на жалбата. Не представя допълнителни доказателства, извън приложените към административната преписка. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Сливен намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл. 156, ал.1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна по делото е установено, че във връзка с докладна записка № ПО-02002018043083-999-002/06.11.2018 г. за установяване по реда на чл. 107 от ДОПК на задължения за здравноосигурителни вноски за периода от 01.01.2016 г. до 05.11.2017 г. е възложена проверка на С.П.. Поводът за установяване на задължения е във връзка с констатации от извършена предходна проверка по установяването на факти и обстоятелства, свързани със здравноосигурителния статус на С.Г.П., възложена с Резолюция № П0-02002018043083- 0РП-001 / 27.04.2018 г. по подадени от нея заявления по реда на чл. 40а от Закона за здравното осигуряване. С подадените заявления са заявени дата за напускане на Р България 29.05.2006 г. и дата на завръщане в страната 12.10.2017 г. В проверката е констатирано, че за периода от 01.01.2016 г. до 05.11.2017 г. нормата на чл. 40а от 330 е неприложима, тъй като лицето пребивава повече от 183 дни извън страната, но в държави-членки на Европейския съюз.
С протокол № П0-02002018092935-ППД-001/15.02.2019 г. към това производство са присъединени доказателствени документи от предходно производство с УИН П0-02002018043083: документи и писмени обяснения от С.Г.П. и писма - отговори от други контролни органи във връзка с издадени искания. В цитираното приключено производство, във връзка с издадено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ №ПО-02002018043083-040-001/ 02.05.2018 г., С.Г.П. е представила с писмо вх. № 7949/05.06.2018 г. писмени обяснения и доказателствени документи, сканирани в дигитален вид и изпратени като компютърни файлове на технически носител от тип USB 2.0 Flash Drive, приложени към писмото. Въз основа на писмените твърдения на лицето, подкрепени с копия на документи /международен паспорт, фактури, квитанции, и други документи/ е установено, че през периода от 01.01.2016 г. до 16.05.2016 г. лицето пребивава в трета страна /К./, но продължителността на пребиваването не надхвърля 183 дни. От 17.05.2016 г. до 12.10.2017 г. С.П. пребивава в страни членки на ЕС /Ф. и В./, предвид което данъчни орган приема, че за определяне на задълженията за здравни осигуровки при доказване на осигуряване ще са приложими разпоредбите на Регламент /ЕО/ №883/2004 г. на Европейския парламент.
От 01.01.2007 г. във връзка с присъединяването на Република България към Европейския съюз и прякото действие на регламентите за координиране на схеми за социална сигурност (Регламент /ЕИО/ № 1408/71 и Регламент /ЕИО/ № 574/72) са направени допълнения в ЗЗО.Съгласно новата ал.2 към чл.33 от закона, в сила от 01.01.2007 г., не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава- членка. Съгласно §1, т.22 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО:
"Правила за координация на системите за социална сигурност" са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят". Съобразявайки цитираните норми органът по приходите приема, че следва, че след 01.01.2007 г. българските граждани, които пребивават над 183 дни през календарната година в друга държава-членка, държава от Европейското икономическо пространство (ЕИП) или Конфедерация Швейцария, да упражнят правото си по чл. 40а от ЗЗО и да се изключат от здравно осигуряване в България, но само и единствено при условие, че към момента на подаване на заявлението не са подчинени на законодателството на друга държава- членка.
Лицата, подали заявление по чл. 40а от ЗЗО, спрямо които впоследствие е започнало да се прилага законодателството на друга държава-членка, не са задължително осигурени в НЗОК по силата на чл. 33, ал.2 от закона. За коригиране на здравноосигурителния статус на лицата, които са били осигурени по схема за социална сигурност в друга държава-членка органът по приходите приема, че е необходимо същите да представят в компетентната ТД на НАП удостоверение, от което да са видни периодите на здравна осигуреност съгласно правилата за координация на Регламент (ЕИО) № 1408/71. Приложими формуляри за удостоверяване на актуалния здравноосигурителен статус на лицата съгласно цитирания регламент са Е 101, Е 102, Е 103, Е 104, Е 106, Е 108, Е 121 и др., които са стандартни образци, идентични като структура, независимо от официалния език, на който са издадени.
От 1 май 2010 г. във връзка с новата нормативна промяна и нови регламенти за координация на системите за социална сигурност в ЕС - Регламент (ЕО) № 883/2004 и регламента за неговото прилагане - Регламент (ЕО) № 987/2009 за изясняване на здравноосигурителния си статус, българските граждани, осигурявани здравно в друга държава-членка, удостоверяват осигурителните си периоди за времето след 01.05.2010 г. с нов вид формуляри - Al,
SI, Ul, Н 013 и др. Когато лицата, за които се прилагат координационните правила на горепосочените регламенти, упражняват трудова дейност на територията само на една държава-членка, не се издава удостоверение за приложимото законодателство (Е 101, А1), тъй като за тях е приложимо законодателството на държавата по трудова заетост и няма конфликт между законодателства на две или повече държави-членки. В тези случаи, лицата могат да удостоверят факта, че попадат в обхвата на чл. 33, ал.2 от ЗЗО пред НАП, като представят други формуляри, издавани съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност по Регламент (ЕИО) № 1408/71 или аналогичните по Регламент (ЕО) № 883/2004, Европейска здравна карта или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държава-членка, в който изрично да е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в тази държава-членка. Ако лицата след завръщането си в страната не разполагат с документ, удостоверяващ, че за тях е била приложима схема за социална сигурност на друга държава-членка, то те ще попаднат в кръга на задължително осигурените лица по ЗЗО и ще дължат здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 40 от ЗЗО.
Предвид установените по отношение на С.П. данни от предоставените писмени обяснения и документи от органа по приходите е изготвено второ ИПДПОЗЛ № ПО-02002018043083-040-001 / 27.04.2018 г. до С.П. за представяне на доказателствени документи за 2016 г. и 2017 г., издадени от компетентни институции на държави-членки на Европейския съюз, удостоверяващи периодите на осигуряване, периодите на пребиваване, периодите на осъществяване на трудова дейност или периодите на получаване на обезщетения в държави-членки на Европейския съюз.
В отговор на искането са били входирани писмени обяснения-молба вх. № 8185 /11.06.2018 г., относно пребиваване, трудова дейност и обезщетения. С представените писмени обяснения С.П. твърди, че не притежава никакви доказателствени документи относно пребиваване, издадени от компетентни институции на държави-членки на Европейския съюз. Заявява, че не е осъществявала трудова дейност и не е имала никакви приходи от никаква дейност, докато е пребивавала в ЕС; не е получавала никакви парични или еквивалентни обезщетения в ЕС и не е ползвала никакви здравни или социални услуги в ЕС. От така констатираните в хода на проверката факти и обстоятелства органът по приходите приема, че П. се е възползвала от възможността, предвидена в чл.40а от ЗЗО, преди влизане в сила на прякото действие на регламентите от 01.01.2007г., като е подала заявление за напускане на страната по същия ред на закона. От подаденото заявление за завръщане и от допълнително подадените документи в хода на проверката е установено, че за периода от 29.05.2006 г. до 31.12.2015 г., лицето попада в обхвата на нормата на чл.40а от ЗЗО и следва да бъде освободено от заплащане на здравноосигурителни вноски, но за периода 2016-2017 г. нормата на чл. 40а от ЗЗО е неприложима, тъй лицето пребивава повече от 183 дни извън страната, в държави- членки на ЕС. За същия осигурителен период органът по приходите приема, че не е представен документ, удостоверяващ принадлежността на лицето към система за социална сигурност на друга държава- членка в подкрепа на хипотезата на чл. 33, ал. 2 от 330. Органът по приходите приема, съобразявайки чл. 33, ал. 1. т. 1 от ЗЗО, че П. попада в кръга на задължително осигурените в НЗОК, като в информационния масив на НАП няма данни за осигуряване на задълженото лице по реда на чл. 40. ал. 1. 2 и 3 от ЗЗО за цитирания период.
В резултат на представените доказателства и направените заключения, в същото производство до лицето, в качеството му на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 2 ал.6 от Наредба Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, както и самоосигуряващите се лица, е издадена покана
№ПО-02002018043083-999-001/26.09.2018г. за подаване на декларация обр. 7 „Данни за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен доход на основание чл.
40. ал. 5, т . 1 от Закона за здравното осигуряване", с която лицето да декларира, че следва да се самоосигурява по реда на чл. 40. ал. 5 от ЗЗО, считано от 01.01.2016 г. Поканата е връчена по пощата чрез обратна разписка на 05.10.2018 г. В указания седемдневен срок от получаване на поканата, лицето е входирало писмо-отговор вх. № 13909 / 12.10.2018 г., с което е заявило, че отказва да подаде декларация обр.7, че счита данните в поканата за неприемливи и умишлено подвеждащи към деклариране на неверни данни.
След като декларация обр. 7 не е подадена в указания в поканата срок, приходният орган е пристъпил към извършване на служебна корекция по реда на чл.107 ал. 3 от ДОПК на задълженията за здравноосигурителни вноски за периода 01.01.2016г.
Разпечатката съдържа 29 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b5599985-fe18-4daf-90fe-45a8700ba32b