Решение № 10180 от 14.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10180 гр. София, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ при участието на секретаря Н. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20211110173729 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ вр. чл. 48, ал. 3 и ал. 8 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД за установяване на следните вземания: 750 лева за обезопасяване на жилищната сграда и 15,21 лева мораторна лихва от 22.02.2021 г. - 05.05.2021 г., 220 лева за поддръжка и управление за периода месец юни 2020 г. – месец април 2021 г. и 3,80 лева мораторна лихва от 22.02.2021 г. - 05.05.2021 г., ведно със законна лихва върху всяка от главниците от 07.05.2021 г. до изплащане на вземането, 62,40 лева разноски за изготвяне и връчване на нотариална покана, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2616 от 21.06.2021 г. по ч. гр. д. № 25 601/2021 г. на CPC, 153 състав. Претендират се направените разноски в исковото и заповедно производство.

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството си на собственик на 1/2 идеална част от апартамент, находящ се на първи жилищен етаж в сграда в режим на етажна собственост в гр. С. и на основание решения на Общото събрание на етажната собственост (ЕС) от 02.06.2020 г. и 27.07.2020 г. дължи 750 лева за обезопасяване на жилищната сграда и монтаж на сигналноохранителна техника, както и 220 лева такси за поддръжка и управление за периода месец юни 2020 г. - месец април 2021 г. Поради неизпълнение на посочените решения от страна па ответника, ЕС е сторила разноски в размер на 62,40 лева за изготвяне и връчване на нотариална покана на длъжника.

Предвид изложеното, ищецът моли съда да установи, че ответникът му дължи тези суми, ведно със законната лихва, като правният му интерес се обосновава в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, т.е. заповедта за изпълнение от 21.06.2021 г. по ч. гр. д. № 25 601/2021 г. на СРС, 153 състав е връчена па реда 1 на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ответникът, чрез назначения от съда особен представител, оспорва представителната власт на управителя на ЕС, както и да е собственик на самостоятелен обект в сградата в гр. С.. Твърди, че не е обитавал апартамента съгласно чл. 51, ал. 3 ЗУЕС. Счита процесиите решения на ЕС за незаконосъобразни. Оспорва да е извършван ремонт. Евентуално счита, че следва да отговаря за 1/2 част от задължението. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

Видно от нотариален акт за замяна на идеални части от недвижими имоти с доплащане № ., том ., рег. № ., дело № 2 от 2010 г., на 18.01.2010 г. ответницата Д. С. С. е придобила ½ идеална част от недвижим имот, представляващ жилище – апартамент на първи етаж, находящ се в процесната сграда в гр. С.. В същото време видно от данните в представеното извлечение от кадастрално – административната информационна система на АГКК, процесната жилищна сграда е изградена на 4 жилищни етажа и се състои от 4 самостоятелни обекти, следователно са изпълнени критериите за прилагане на специалния режим по ЗУЕС по отношение управлението на общите части на сградата по аргумент от чл. 3 от закона. При тези данни по делото се установява безспорно, че ответницата е собственик на обект в процесната сграда, която е в режим на етажна собственост.

От протоколите от ОС на ЕС се установява, че на 02.06.2020 г. и на 27.07.2020 г. са проведени ОС на собствениците на самостоятелни обекти в процесната жилищна сграда, в резултат от които е избран управителен съвет на ЕС и са взети решения за определяне на вноски за извършване на обезопасяване на жилищната сграда, монтаж на сигнално – охранителна техника и сключване на договор с охранителна фирма на обща стойност 5600 лв., както и сума за режийни разходи за сградата в размер на 160 лева месечно.

Разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците или на сдружението, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Тези разходи спадат съответно към необходимите и полезните разноски - дефиниции на понятията "необходим ремонт", "неотложен ремонт" и "полезни разходи" се съдържа съответно в § 1, т. 8, 9 и 12 от ДР на ЗУЕС. Само необходимите и полезни разноски за общите части се понасят задължително и изключително от собствениците на апартаменти и други самостоятелни помещения в етажната собственост /чл. 41 ЗС и чл. 48, ал. 3 ЗУЕС/, без оглед на това дали тези собственици обитават или използват притежаваните от тях обекти или ги отдават под наем на други лица изцяло или частично. Съответно от компетентността на Общото събрание на 2 етажните собственици е вземането на решения относно извършването на разходи, които са необходими или неотложни за поддържането или за възстановяването на общите части, за извършването на полезни разходи, както и за определяне на размера на разходите за изпълнението на указанията в техническия паспорт - чл. 11, ал. 1, т. 10, б. "а" вр. с чл. 17 вр. с чл. 48, ал. 3 и чл. 49, ал. 2 от ЗУЕС.

Следователно ответницата, в качеството й на собственик на самостоятелен обект в сградата дължи заплащане на определените вноски съразмерно с притежаваните от нея 12,5 % идеални части от общите части на сградата.

Следва да се посочи, че е без значение за отговорността на етажния собственик за заплащане на необходимите и полезните разноски обстоятелството дали ремонтните дейности в действителност са били извършени впоследствие, респ. какъв е източникът на набраните средства, вложени в тези ремонтни дейности, тъй като в разглеждания случай се касае за решения по чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС, които стават задължителни за етажните собственици с влизането си в сила.

Не се твърди и не се доказва ответницата да е извършвала плащания във връзка с процесните претенции, поради което същата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 700 лв., представляваща дължима сума за ремонт на жилищна сграда, съобразно решение на ОС на ЕС от 02.06.2020 г. Недоказано остана твърдението на ищеца, че е взето решение за събиране на допълнителна сума, поради недостатъчност на гласуваните средства, въз основа на което ответницата дължи 50 лв. съобразно притежаваните от нея идеални части. В подкрепа на посочените обстоятелства не е представено решение на собствениците. Приобщените по делото в тази връзка фактури и разходооправдателни документи са на обща стойност под 5600 лв. поради което не се установява и реалното заплащане на разноски над първоначално установения с решение на ОС на ЕС от 02.06.2020 г. размер.

Ответницата е била надлежно уведомена преди подаването на исковата молба за наличието на възникнало в нейна тежест задължение за заплащане на дължимите към ЕС суми, същата е поставена в забава, поради което искът за дължимост на мораторна лихва върху главницата от 700 лв., се явява основателен считано от датата на получаване на нотариалната покана, т.е. искът следва да бъде уважен за сумата от 14 лв. и за периода от 23.02.2021 г. до 05.05.2021 г., а за разликата до пълния предявен размер да бъде постановено отхвърлително решение.

Съгласно чл. 48, ал. 8 ЗУЕС с решение на общото събрание може да се определи размерът на ежемесечните вноски за поддържане на общите части на ЕС, които собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят. С решение на общото събрание на ЕС от 27.07.2020 г. по т. 2 е определен общ размер от 160 лева – месечна сума за управление и поддръжка на сградата.

Съгласно чл. 51, ал. 2, пр. 2 ЗУЕС Не се заплащат разходите за управление 3 и поддържане на общите части на етажната собственост от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. С оглед становищата на страните и на основание чл. 146, ал. 1 т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорно по делото, че процесната сграда е необитаема, включително и към исковия период поради лошото й техническо състояние. Това се потвърждава и от представеното разпореждане на полицейски орган от 05.02.2020 г., съгласно което са дадени задължителни предписания да се предприемат мерки за обезопасяване на сградата, в това число прозорци, входни врати, подстъпи към мазета и тавански помещения, по начин, който да не допуска свободно проникване на външни лица в къщата.

Предвид тези данни съдът намира за основателно твърдението на ищеца, че взетите решения, обективирани в протокол от 27.07.2020 г. не касаят разходи за поддръжка и ремонт на общите части по смисъла на чл. 51 ЗУЕС.

В § 1 т. 11 от ДР на ЗУЕС е дадена дефиниция на понятието разходи за управление и поддържане, а именно това са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата. Посочената разпоредба съдържа неизчерпателно изброяване на различните видове разходи за управление и поддръжка, като основната им характеристика е, че се касае за разходи за поддръжка на общи части, които се ползват от всички обитатели на етажната собственост.

Следователно вноските за управление и текуща поддръжка касаят разходи за услуги и консумативи, които се ползват именно от обитателите в сградата – етажна собственост, в качеството им на собственици, ползватели или държатели на самостоятелни обекти в сградата.

В настоящия случай безспорно е установено, че достъпът до сградата е забранен поради лошото техническо състояние на същата, което води до единствено възможния извод, че месечните вноски, определени съгласно проведеното ОС на ЕС не касаят суми свързани с текущо управление на общите части, а такива, необходими за запазване целостта и съхранението на сградата и в този смисъл същите не попадат под ограничението на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Предвид това ответницата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 200 лв., представляваща дължими месечни вноски съобразно решение на ОС на ЕС от 27.07.2020 г. за периода от м.07.2020 г. до м.04.2021 г. включително.

Предвид датата и съдържанието на протокола от проведеното събрание, претенцията за заплащане на 20 лв. режийни разходи за месец 06.2020 г. остана недоказана.

Доколкото задълженията са месечни и представляват периодично вземане, те стават изискуеми с изтичане на периода, за който се отнасят – т.е. от първия ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася вземането.

Изчислена от съда съобразно изложеното, дължимата мораторна лихва върху 4 уговорените месечни вноски в размер на 20 лв. за периода от м.07.2020 г. до м.04.2021 г. включително се равнява на сумата 9,48 лв. Предвид заявения размер претенцията следва да се уважи в цялост.

Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, доколкото заявлението за издаване на заповед по чл. 410 е депозирано в съда на 07.05.2021 г., с оглед на което погасени по давност се явяват всички вземания за месечни вноски и лихви с настъпила изискуемост преди 07.05.2018 г.

Изискуемостта на най – рано дължимата вноска към етажната собственост е настъпила на 01.08.2020 г., поради което настоящите претенции не са обхванати от приложимия давностен срок.

На основание чл. 82 ЗЗД на ищеца следва да се присъдят и разноските в размер на 62,40 лева направени във връзка с нотариалната такса за връчване на нотариална покана за доброволно плащане, както и законната лихва върху присъдените главници, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.05.2021 г.

По разноските.

Право на разноски имат и двете страни, съобразно уважената, респективно отхвърлената част от исковете. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както следва - в исковото производство в общ размер на 283,69 лв. за държавна такса и депозит за особен представител и в заповедното производство в размер на 336,06 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.