Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2746 от 07.05.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12588/2023
Вид
Решение № 2746
Подписан
07.05.2025
В сила
07.05.2025
Състав
Станимира Иванова, Евгени Стоилов Станоев, Димитър Куртев Демирев

Цитирани разпоредби

  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл. 139в · Закон за енергетиката
  • Чл. 149, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3, т. 2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл. 71 · Наредба за топлоснабдяването
  • чл. 51, ал. 1, изр. 2 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2746 гр. София, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20231100512588 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20099213/02.08.2023 г., постановено по гр.д. № 16095/2021 г. по описа на СРС, 29 състав, са отхвърлени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Д. Н.

С., ЕГН **********, конституиран на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса първоначален ответник Н. Н.а С.а, ЕГН **********, и действащ чрез настойника си, сега попечител, Д. Н. С., дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. ****, аб. № 44436, суми, както следва:

4590,58 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 31.08.2020 г., до окончателното изплащане на вземането;

1

680,43 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 24.08.2020 г. върху главницата за ТЕ;

34,35 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР) за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 31.08.2020 г., до окончателното изплащане на вземането;

5,67 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 24.08.2020 г. върху главницата за ДР, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 09.10.2020 г. по ч.гр.д. № 41362/2020 г. по описа на СРС, 29 състав.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ищецът е осъден да заплати на адв. М. Т. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал.

2 ЗАдв. сумата от 831,10 лв. за осъществено безплатно процесуално представителство.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство –„Топлофикация София“ ЕАД.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил предявените искове, като е приел, че ищецът не е доказал приемане на наследството от страна на ответника. Твърди, че това обстоятелство не е било в доказателствена тежест на ищеца, а съдът служебно е следвало да следи за интереса на малолетната страна в процеса. Счита, че районният съд е следвало да предостави срок за приемане на наследството от новоконституирания наследник. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковете – изцяло уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира и разноски.

2

Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Н. Н.а С.а, ЕГН **********, дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. ****, аб. № 44436, суми, както следва:

4590,58 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 31.08.2020 г., до окончателното изплащане на вземането;

680,43 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 24.08.2020 г. върху главницата за ТЕ;

34,35 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР) за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 31.08.2020 г., до окончателното изплащане на вземането;

5,67 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 24.08.2020 г. върху главницата за ДР, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 09.10.2020 г. по ч.гр.д. № 41362/2020 г. по описа на СРС, 29 състав.

В хода на процеса ответникът Н. С.а е починал, поради което на негово място на основание чл. 227 ГПК е конституиран малолетният син Д. Н. С., действащ чрез законния си представител Д. С., видно от Удостоверение от 21.02.2022 г. от СО, район „Искър“, от органа по настойничество и попечителство. Същият е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил процесуалната си легитимация, както и е направил възражения по 3 съществото на спора. Твърди, че разходът на топлинна енергия не е отчетен правилно, като загубите от преносната мрежа са възложени на потребителя.

Посочва се, че се начисляват лихви върху прогнозни суми. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност.

В хода на въззивното производство непълнолетният Д. Н. С. действа лично и със съгласието на попечителя си Д. С..

Видно е от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 69, том I, рег. № 1667, дело № 66/2002 от 09.04.2002 г. на М.Н., нотариус при Софийски районен съд, че Н. Н.а С.а е придобила от продавачите К.М.Г. и Р.Д.С.-Г. недвижим имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к.

„Дружба“, бл. ****.

Представена е Молба – декларация от 18.06.2002 г., подадена от Н. Н.а С.а до Т. Р. „София – Изток“, отнасяща се до процесния имот с адрес гр.

София, ж.к. „Дружба“, бл. ****, за откриване на партида за домакинство, състоящо се от 1 член.

По делото е представена и Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., от която е видно, че Д. Н. С. е единствен наследник на Н. Н.а С.а.

От Договор № У№94/01.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ между „Топлофикация София“ ЕАД /Възложител/ и „Техем Сървисис“ ЕООД /Изпълнител/ се установява, че възложителят е възложил на изпълнителя извършването на услугата дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост за срок от три години, като е предвидено, че същият се прекратява по взаимно съгласие, при непреодолима сила, с тримесечно едностранно писмено предизвестие или при ликвидация или несъстоятелност на някоя от страните.

По делото са събрани още Протокол от 18.09.2002 г. от Общо събрание на етажните собственици на адрес гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. ****, от който е видно, че етажните собственици са решили да сключат с „Техем Сървисис“ ЕООД договор за извършване на дяловото разпределение /топлинно счетоводство/, както и Приложение към Протокола, от което се установява, че на общото събрание са присъствали етажните собственици, 4 сред които наследодателя на ответника Д. С. – Н. С.а, за процесния имот, чието участие е удостоверено с подпис на всеки етажен собственик, включително на този на Н. С.а.

О т Договор от 29.07.2002 г. между „Техем Сървисис“ ЕООД

/изпълнител/ и Етажна собственост с адрес гр. София, ж.к. „Дружба“, бл.

**** /възложител/ се установява, че етажната собственост е възложила на изпълнителя извършването на дяловото разпределение в сградата.

По делото са представени и Съобщение към Фактура № ********** с дата на издаване 31.07.2017 г. за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., от което е видно, че дължимата сума за плащане за периода е 277,66 лв., Съобщение към Фактура № 0096557673 с дата на издаване 31.07.2018 г. за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., от което е видно, че дължимата сума за плащане за периода е 2306,31 лв., както и Съобщение към Фактура № 0106374405 с дата на издаване 31.07.2019 г. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., от което е видно, че дължимата сума за плащане за периода е 1918,30 лв., и Извлечение от сметки, сочещо задължение за процесния период за топлинна енергия и дялово разпределение в размер на 4624,93 лв. и за лихви в размер на 686,10 лв.

Представени са и Общи условия, одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016 г. и публикувани във в. Монитор на 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Сред писмените доказателства са и Индивидуална справка за отопление и топла вода за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. за сума за доплащане в размер на 373,79 лв., Индивидуална справка за отопление и топла вода за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за сума за доплащане в размер на 275,33 лв. и Индивидуална справка за отопление и топла вода за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за сума за получаване в размер на 1,63 лв., както и три броя реален отчет: за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.

(от 10.05.2017 г.), за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. (от 15.05.2018 г.) и за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. (от 10.05.2019 г.), върху които са положени подписи за клиента Н. С.а, които не са оспорени.

В хода на първоинстанционното производство е изготвена и съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице, след като се е запознало с документите по делото и е направило справки при ищеца и третото лице помагач, извършило услугата дялово разпределение, е посочило, че 5 топлопреносното предприятие ежемесечно е отчислявало за своя сметка технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция. Общият топломер е преминал метрологични проверки за определяне на техническа изправност и експлоатационна годност. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество издавало изравнителни сметки. Установява се, че в имота има монтирани 5 броя топломери върху 5 отоплителни тела, както и два водомера за отчитане на потреблението на топла вода. Стойността на потребената топлинна енергия в имота през процесния период, като се вземат предвид сумите по изравнителните сметки, възлиза на 6246,20 лв.

Изготвена е и съдебносчетоводна експертиза, според която общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., след като са съобразени заплатените от въззивника суми, възлиза на 4624,93 лв., от които 4590,58 лв. за главница за топлинна енергия и 34,35 лв. главница за дялово разпределение, а начислената мораторна лихва върху главниците за периода от датите на падеж на съответните фактури до 22.08.2017 г. е в размер на 722,09 лв., от които 716,20 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и 5,89 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.

Във въззивното производство на основание чл. 51, ал. 1, изр. 2 СК с определението по чл. 267 ГПК на ответника Д. С. е даден тримесечен срок за представяне на доказателства, че е приел наследството на Н. С.а под опис.

Доказателства в срока не са представени.

В съдебно заседание, проведено на 13.06.2024 г., процесуалният представител на ответника е заявил, че не може да осъществи контакт с настойника на същия, поради което указанията на съда не са изпълнени в срок.

С протоколно определение от същата дата въззивният съд отново е дал тримесечен срок за представяне на доказателства за това, че ответникът е приел наследството на майка си под опис.

С молба от 19.02.2025 г. ответникът е представил заявление, адресирано до Софийски районен съд, с вх. № 55866/17.02.2025 г. по регистъра на СРС, с което е направено искане за вписване в особената книга на съда по реда на ЗН на приемане под опис на наследството на Н. С.а в полза на Д. С..