Решение № 9309 от 28.10.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 9309

Пловдив, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XII Състав, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРИАНА МИХАЙЛОВА

При секретар РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 20257180701690 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на О. К., с [ЛНЧ], граждани на Украйна, родена на [дата]., притежаваща Регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № *********, издадена на 04.03.2025 г. от ДАБ, със срок на валидност до 04.03.2026г., против Заповед № ЗСПД/Д-РВ/12173/21.07.2025 г., на Началник отдел“Социална закрила“ при Дирекция „социално подпомагане“ (ДСП) – Пловдив, с която е отказана „еднократна помощ за ученици записани в първи, втори, трети и четвърти клас“ за детето Г. К. по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, и целта на ЗСПД, като се моли съда да я отмени. Претендират се разноски по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ - [населено място], редовно призован не се явява и не се представлява. В представено писмено становище оспорва жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

От приетата по делото административна преписка се установява, че О. К., като майка на Г. К. е поискала отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД със заявление-декларация вх. № ЗСПД/Д-РВ/12173 от 17.07.2025 г. до Директора на ДСП – Пловдив. Декларирано е, че детето й е записано в училище за обучение за учебната 2025/2026 г.

Във връзка с това заявление, съгласно Лист за извършен предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа и Частта от заявлението, която се попълва от длъжностното лице, социалният работник на 21.07.2025 г. е достигнал до извод, че семейството няма право на еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година на основание чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, като е мотивирано, че на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД право на семейни помощи за деца имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна, като между РБългария и Украйна няма спогодба за изплащане на семейни помощи за деца.

Този решаващ извод е възприет изцяло и в атакуваната в това производство заповед на ответника, който на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от ППЗСПД във връзка с чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД и въз основа на подадено заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/12173 от 17.07.2025 г., е отказал на О. К. отпускане на еднократна/месечна помощ за 1 дете – Г. К..

В хода на съдебното производство, от страна на пълномощника на жалбоподателката е представено и е прието като писмено доказателство Удостоверение с изх.№ УР-08-59/26.09.2025г. от СУ“Константин Величков“, в уверение на което Г. К. е записан като ученик във Втори“А“ клас в учебното заведение за учебната 2025г./2026г.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

В случая оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но противоречи на материалния закон и неговата цел.

На първо място следва да бъде съобразено, че с нормата на чл. 3 от ЗСПД законодателят е уредил лицата, които имат право на семейни помощи по този закон, а именно: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

А съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Съответно, съгласно § 1, т. 1, б. „а“ от ДР на ЗСПД, „семейството“ включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на [възраст] възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак).

Между страните не е спорно, а и това се установява от събраните по делото доказателства, че О. К. и нейното дете Г. К. към датата на подаване на заявлението, а така също и към датата на издаване на оспорената заповед, са семейство по смисъла на ЗСПД, съответно Г. К. е дете, което е записано в училище за учебната 2025г./2026г., живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, т.е. налице са кумулативните предпоставки на чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД.

Като мотив за отказа административният орган е посочил, че жалбоподателката не отговаря на условията по чл. 3, т. 5 от ЗСПД, съгласно която разпоредба право на семейни помощи за деца имат: семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Както бе казано с нормата на чл. 3 от ЗСПД законодателят е очертал кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, като според т. 5 на същия текст към тях се причисляват и бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

От своя страна нормата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, което според чл. 2, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане включва само социалните помощи по този закон.

По делото не е спорно, че няма международен договор между България и Украйна, който да урежда на реципрочна основа отпускането на семейни помощи, но очевидно текущият въоръжен конфликт обективно минимизира възможността за подобно договаряне.

Безспорно, в Закона за социалното подпомагане е предвидено отпускането на социални помощи и за лице с предоставена временна закрила. Същевременно претендираната помощ е по реда на ЗСПД, която е наименована "семейна помощ". Независимо от различното наименование на помощта, обвързването й с минимален размер на получаван доход и посещение на детето в училище, водят до извода, че тя представлява вид социално подпомагане, тъй като отговаря на законовата дефиниция за социално подпомагане в чл. 2, ал. 2 от ЗСП.

В този смисъл разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД е в противоречие с чл. 39 от ЗУБ и чл. 2, ал. 6 от ЗСП.

Това противоречие следва да бъде разрешено при съобразяване с поетите ангажименти от Република България относно правата на детето и разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.

Отделно от изложеното, за пълнота е необходима да се посочи още, че ограничението, съдържащо се в разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, не трябва да се прилага и по силата на чл. 27, т. 1 и т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила за страната ни от 03.07.1991г.), защото съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Съгласно чл. 2 от Конвенцията на ООН за правата на детето, която по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Разпоредбата на чл. 3, § 1 от Конвенцията регламентира, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. Съгласно § 2 на същия текст държавите – страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

„Най-добрите интереси на детето“ е сложно и динамично понятие и неговото съдържание трябва да се определя поотделно за всеки случай, като се вземат предвид конкретното положение на детето, индивидуалната му среда, ситуация и нужди. Целта на това понятие е да се гарантира пълното и ефективно ползване на всички признати в Конвенцията права. Ръководещ принцип при неговото прилагане е, че ако разпоредбата позволява повече от едно тълкуване, следва да се избере това тълкуване, което най-ефективно обслужва най-добрите интереси на детето. Правата, прогласени в Конвенцията и факултативните протоколи към нея, съставляват рамката на тълкуване.

Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Съгласно съображение 15 от приложимата Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица (Директивата) задълженията на държавите – членки по тази директива следва да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея. В чл. 3, § 2 от Директивата е предвидено, че държавите-членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация, а съгласно чл. 13, § 2 държавите - членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила.