Решение № 936 от 03.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 936 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000502147 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание на 19.05.25г. /с участието на секретаря Илиянова/ въззивно гражданско дело № 2147/24г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-3 състав от 14.05.24г. по г.д. № 2127/22г . е уважен иск по чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124 от ГПК на Е. З. против „Банка ДСК“ АД /признато е за установено, че ищцата не дължи на ответника конкретизираните в диспозитива на съдебното решение суми/.

Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от „Банка ДСК“ АД.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Ищцата поддържа, че вземанията на ответника /конкретизирани в диспозитива на обжалваното решение, произтичащи от договор за кредит от 28.02.08г. и от нотариален акт за ипотека от същата дата/ са погасени по давност. С оглед това: Е. З. претендира да бъде установено /при условията на чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124 от ГПК/, че процесните вземания са недължими.

Жалбата е неоснователна /искът е основателен; първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено/:

Относно допустимостта на процеса:

От една страна:

Правото на ищцата да води настоящото дело произтича от постановката по т. 2 от ТР № 4/19г. на ВКС.

От друга страна:

Отсъствието на висящо заповедно производство /или на следващо го исково такова/ също легитимира Е. З. да води настоящия процес /в обратната хипотеза правата на ищцата биха подлежали на защита в рамките на друг процесуален ред – този по чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

414 от ГПК, който изключва правото да се поддържа иск по чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124 от ГПК/.

1

Относно съществото на правния спор:

Спорният по делото въпрос /към момента; на този етап от процеса/ е: дали /съответно кога/ процесният кредит е бил обявен за предсрочно изискуем /кога е настъпила промяна в договорната връзка по смисъла на постановките по т. 2 от ТР № 3 от 19г. на ВКС – моментът, от който започва да тече давността по чл. 110 от ЗЗД във връзка с чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/.

В тази връзка:

Действително: съдебната практика /в това число преди всичко т. 18 от ТР 4 от 14г. на ВКС/ изисква т. нар. „предсрочна изискуемост“ да бъде обявена /за да се приеме, че правните й последици са за редовно настъпили/ преди образуване на заповедното производство /преди сезиране на заповедния съд/. Посоченото условие в случая се явява неспазено от страна на банката и именно поради това процесното заповедно производство /и издадените там актове на съда/ са били ревизирани /с определение на СГС от 16.06.14г. по г.д. № 6609 от 14г./. В случая обаче /такива изводи са направени и от първоинстанционния съдия/ изявлението на кредитора по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ на практика /макар и на по-късен етап; в следващ момент/ е било доведено /реално – фактически/ до знанието на ищцата /по реда на чл. 428, ал. 1, изр. 2-ро, предл. 1-во от ГПК/ и това е станало в рамките на все още висящия заповеден процес. От този момент /преценен в контекста на постановката по т. 2 от ТР № 3 от 19г. на ВКС във връзка с чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/ до завеждане на настоящото дело е изтекъл по-дълъг срок от петгодишния такъв /визиран в разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД/ и това обстоятелство обосновава извод, че процесните вземания са погасени по давност.

Горният извод е направен от настоящия съдебен състав в контекста на следващите съображения:

В процеса не е спорно /такъв извод налагат и констатациите на приетата по делото експертиза/, че още към момента на сезиране на заповедния съд /а и далеч преди това/ обективните предпоставки /по смисъла на т. 18 от ТР 4 от 14г. на ВКС/ за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем са били настъпили фактически /поради трайно неплащане на вноските по договора съгласно установения погасителен план/.

Липсват доказателства /съответно и твърдения/ ново /редовно/ плащане да е започнало след постановяване на определението на СГС от 16.06.14г. /и след трансформиране на процесното правоотношение отново в „редовност“ – съгласно констатацията на вещото лице; съгласно защитната теза и на самата банка/.

Към момента не е ясно /доказателства в тази насока липсват; не са заявени и твърдения в същата връзка/ кой правен субект се явява основен длъжник на дружеството /предвид стореният от ищцата отказ от наследството на нейната майка – кредитополучател по договора/.

В такава хипотеза /очертана от горните констатации/ „поведението“ на банката – кредитор /а именно: години наред да не предприема никакви действия в своя защита при наличие на отдавна настъпили условия за предсрочно събиране на целия дълг/ не може да бъде защитено /нито от правна, нито от житейска гледна точка/. Вярно е, че кредиторът разполага с лична преценка кога и дали да предприеме действия в своя защита. Посоченото „поведение“ на ответника обаче създава /от една страна/ безсрочна правна несигурност в отношенията между страните /преди всичко в правната сфера на ищцата, която не е лично задължена по кредита, а е само ипотекарен длъжник; с други думи същата не дължи „спазване“ на трансформирания отново в „редовност“ погасителния план; не дължи периодични плащания – вноски по същия/. Същото „поведение“ позволява /от друга страна/ по спорното правоотношение да текат /и да се трупат безсрочно/ лихви /изцяло в ущърб на Е. З./.

Преценени от тази гледна точка действията /бездействията/ на кредитора могат да се окачествят като форма на „недобросъвестно упражняване на права“ каквото не се допуска /защитава/ от закона /и от съдебната практика/.

С оглед изложеното /доколкото се установява вземането на банката действително да е погасено по давност/ първоинстанционното решение следва да бъде – потвърдено.

Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ищцата следва да бъдат присъдени съдебни разноски за производството пред въззивния съд. Заявеното от Е. З. адвокатско възнаграждение обаче следва да бъде редуцирано в хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК – наполовина /до размера на сумата 5 500 лева/ предвид /от една страна/ обема на предоставената правна защита пред САС /която преповтаря изцяло вече застъпени тези от първоинстанционния процес при 2 отсъствие на производство по събиране на нови доказателства/; предвид /от друга страна/ актуалната практика на СЕС /която позволява адвокатско възнаграждение да бъде присъдено и под минимума по Наредба № 1/.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-3 състав от 14.05.24г. по г.д. № 2127/22г .

ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/ „БАНКА ДСК“ АД да плати на Е. П. З. 5 500 лева – съдебни разноски /адвокатски хонорар за производството пред САС/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3