Решение № 19411 от 24.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19411 гр. София, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20211110165629 по описа за 2021 година

С исковата молба ищецът “...” АД е предявил срещу Г. П. А. кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва:

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 2786,22 лв. - представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. ... за периода от 01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 17.11.2021г. до окончателното ѝ изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 471,52 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 2786,22 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2019г. – 27.10.2021г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 35,00 лв. – представляващо възнагражедние за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. ... за периода 01.10.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 17.11.2021г. до окончателното ѝ изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 7,67 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 35,00 лв. за периода 01.12.2018г. – 27.10.2021г.

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. ..., тъй като ответникът се явява съсобственик на имота за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за 1 задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.

В законоустановения срок е депозиран отговор от Г. П. А. чрез адв. А. Л., с който оспорва исковете по основание и размер по подробно изложени съображения. Сочи, че не са представени доказателства относно собствеността на топлоснабдения имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че исковете не са заведени срещу починали лица, както счита ответникът и съответно са допустими. Исковата молба е предявена срещу наследниците на лицата С. А. и Д. А., тоест същата е била нередовна, доколкото не е отговаряла на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК. Нередовността е била отстранена с уточнителна молба от 14.01.2022г. съгласно дадени от съда указания. Исковата молба е предявена на 17.11.2021г. и срещу лицето Г. Р. А., който е починал в хода на процеса на 22.11.2021г., като е оставил за наследник единствено Г. П. А.. Тъй като с молбата-уточнение исковете са били насочени към Г. П. А., конституирането му отново като страна по делото на осн. чл. 227 ГПК не е било необходимо.

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “...” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

2

Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

От представен по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот от 21.09.1989г. е видно, че на тази дата собствеността върху имот с адрес – гр. ... е била придобита, както следва: 1/3 ид.ч. от Д. С. Р. и 2/3 ид.ч. от Г. Р. А. и С. И. А.. От приложените по делото удостоверения за наследници се установява, че към приключване на съдебното дирене имотът е собственост на Г. П. А.. Действително през процесния период собственик на част от топлоснабдения имот е бил Г. Р. А., въпреки това след смъртта му, настъпила на 22.11.2021г. единствен негов наследник остава ответникът Г. П. А.. Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Константната практика/напр.

Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 2956 от 28.10.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 22/2022 г. и др./ приема, че нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. Тоест, с оглед въведената законова презумпция, ответникът следва да докаже отказа от наследство или приемането му под опис, а не ищецът, както се сочи в отговора. С оглед горното следва да се приеме, че Г. П. А. носи отговорност не само за частта от задължението, което произтича от качеството му на собственик, но и за тази част, която произтича от качеството му на наследник на Г. Р. А..

С оглед горното съдът приема за доказано, че за процесния период ответникът Г. П.

А. има качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр. ....

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява 3 вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Необходимо е да се посочи, че общите условия са представени по делото на л. 40, като е видно, че същите са били публикувани във вестник „Монитор“, и са били одобрени с Решение № СУ-1 от 27.06.2016г, на КЕВР, с което е изпълнена процедурата по чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Следователно възраженията на ответника в тази насока са несъстоятелни.

С оглед горното се приема, че между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.

Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

4

Заключението по СТЕ установява, че за процесния период ищецът е изпълнил задължението си да доставя топлоенергия до абонатната станция, като въз основа на показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и количеството доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация състояния. По делото са представени доказателства, а и вещото лице по СТЕ констатира, че има свидетелства за метрологични проверки на елементите на топломера, отчитащ доставената ТЕ в абонатната станция на 2 години.

Вещото лице по СТЕ изяснява, че дружеството за дялово разпределение е извършвало дялово разпределение на доставената до всеки абонат топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, като е изчислявало точно дължимите суми според методиката съгласно Наредба № 16-334/06.04.2007г. и Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, действащи през релевантния период. Изяснява, че справките на третото лице помагач съдържат данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за процесния имот, като тези изчисления са извършвани съобразно изискванията на действащите към този момент нормативни актове.