Определение № 297 от 24.07.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 297 гр. Кърджали, 24.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Гражданско дело № 20255100100012 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.248 от ГПК.

В срока за въззивно обжалване е постъпила чрез процесуален представител от ответниците в настоящото производство М. С. Ю. и А. М. Ю., молба за допълване и изменение на постановеното по делото решение в частта му за присъдените на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение. В молбата са изложени съображения, че поради уважаване на така предявения главен иск, съдът не се произнесъл по евентуално предявените искове, включително и относно разноските. При този изход на делото, съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК, съдът присъдил на ищцата съразмерно уважения й главен иск, разноски в размер на 109.95 евро / с равностойност 215.05 лв./, съставляващи заплатена ДТ и сумата в размер на 4 790.80 евро /с равностойност 9 370 лв./, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, без да посочи база за сравнение и изчисления за намаляването му от 4 860 евро на 4 790 евро. При така присъдения адвокатски хонорар било видно, че съдът отнесъл разликата от 69.20 евро за двата евентуално предявени иска, по които нямало произнасяне. Видно било от Договора за правна защита и съдействие, сключен с ищцата С. С. Х., че адвокатският хонорар е относим за цялото дело, а не само за главно предявения иск, за който съдът присъдил адвокатското възнаграждение. Счита се, че за иска по чл. 19, ал. З от ЗЗД с цена 21 505.60 лв., адвокатският хонорар следвало да се определя на основание чл. 7, ал.6, във вр. с ал.2, т.З и §2а Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно следвало да 1 бъде в размер на 2 335.50 лева или 1 194.12 евро.

С молбата се иска решението в частта му за разноските да бъде допълнено и изменено, като бъде постановен съдебен акт, с който следващият се адвокатски хонорар по предявения главен иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, да бъде определен.

В дадения законов срок, чрез процесуален представител от насрещната по искането страна- ищцата С. С. Х., е депозиран отговор, с който искането е намерено за неоснователно. В отговора се изтъква, че ако ответникът е считал размера на адвокатското възнаграждение не съобразен с фактическата и правна сложност на делото и с извършената от пълномощника на ищцата работа, е разполагал с възможността да направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, което обаче той не направил. В този аспект се твърди и, че съгласно цитираната разпоредба съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна, което в казуса било в размер на 12 489.12 евро.

За да изгради своето становище по направеното искане, съдът съобрази следното:

Постановено по делото е Решение № 89/12.06.2026 г., с което съдът е уважил предявения в производството главен иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, като е обявил за окончателен сключения между страните процесен Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 22.11.2019 г. Съдът е осъдил ответниците по иска М. С. Ю. и А. М. Ю. да заплатят на ищцата С. С. Х. сумата в размер н а 109.95 евро / с равностойност 215.05 лв./, съставляваща заплатена ДТ и сумата в размер на 4 790.80 евро /с равностойност 9 370 лв./, съставляваща адвокатско възнаграждение, съгласно приложен от същата списък на разноските по чл.80 от ГПК, Договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане от 27.02.2026 г.

В производството е приложен и списък на разноските на ответниците , изготвен по реда на чл.80 от ГПК, в който е посочено, че адвокатското възнаграждение на процесуалния им представител е в общ размер от 12 489.12 е в р о , но от приложения Договор за правна защита и съдействие № 202502101346, се установява, че размерът на договореното за главния иск възнаграждение е в размер на 2 802.60 лв. или 1 432.95 евро.

2

С оглед изложеното, съдът намира направеното процесно искане за частично основателно. При отсъствие в производството на възражение за прекомерност, надлежно и в срок направено от ответната страна, не могат да бъдат прилагани служебно от съда, дори и като ориентир, разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Но съдът съобрази, че действително в цитирания договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и нейния адвокат, дължимото се от нея за осъщественото й процесуално представителство по настоящото гр.д. № 12/2025 г. възнаграждение, е договорено в общ размер от 4 860 евро за предявени в производството три иска- един главен иск и два евентуално предявени иска. Т.е., при това положение на ищцата се следва за уважения й един главен иск адвокатско възнаграждение в размер на 1/3 от общо заплатеното от нея възнаграждение от 4 860 евро. Или, следва да бъде намален присъденият на ищцата адвокатски хонорар от 4 790.80 евро до размера на сумата от 1 620 евро, с равностойност 3 168.44 лв., равняваща се на 1/3 от заплатения от нея общ адвокатски хонорар от 4 860 евро.

Относно направеното в отговора на ищцовата страна възражение за прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.5, изр. последно от ГПК, то следва изрично да се посочи, че така определеният размер е и по-висок от размера на разноските, заплатени за възнаграждение на адвоката на насрещната страна за главния иск, в казуса от 1 432.95 евро, с равностойност 2 802.60 лв.

Водим от горното и на основание чл.248 от ГПК , Окръжният съд ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 89/12.06.2026 г., постановено по гр.д. № 12/ 2025 г. по описа на КОС, в частта му за разноските, с която са осъдени М. С. Ю., с ЕГН ********** и А. М. Ю., с ЕГН **********, да заплатят на С. С. Х., с ЕГН **********, разноски, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение, като го ОТМЕНЯ за разликата над 1 620 евро /с равностойност 3 168.44 лв./ до присъдения размер от 4 790.80 евро /с равностойност 9 370 лв./.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното чрез процесуален представител от М. С. Ю. и А. М. Ю., искане за допълване и изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, в останалата му част.

3

На основание чл.248, ал.3, предл. 2 от ГПК, определението подлежи на обжалване пред АС- П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Кърджали: _______________________ 4