Решение № 153 от 26.09.2022, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Бургас, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

И.а Т. Балтова

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно гражданско дело № 20212000500525 по опи** за 2021 година

Производството е по въззивна жалба на К. И. А., подадена ч. пълномощника адв. Г. Д. срещу Решение № 542А/13.01.2020 г., постановено по гр. д. № 1538/2018 г. на Бургаски окръжен съд, с което е уважен иска на Н*** „Васил Левски“ (Н**) и Д. ч. МРРБ против „М**** – 2010“ ЕООД и К.

И. А. като е прието за установено по отношение на „М**** – 2010“ ЕООД, че Д. е собственик на процесния недвижим имот, а именно: 24.235/2400 кв.м. ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, стар идентификационен № 794, кв.

1, парцел І, целият с площ от 2 400 кв.м., с адрес – гр. Несебър, обл. Бургаска, м. Акротирия при граници: ПИ с идентификатори №, № ***, ***,

***,

***, ведно със

**мостоятелен обект в сграда, представляващ Апартамент с идентификатор № ***. с адрес – гр. Несебър, 8230, м. „Акротирия“, вх. А, ет.2, ап.2-1, находящ се в сграда №1, построена в ПИ ***, с площ 82.32 кв. м., ведно с 8.64 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата или обща площ на апартамента 90.96 кв.м. по нотариален акт 90.946 кв.м., състоящ се от: две спални, две бани, коридор, дневна – столова, кухненски бокс, при граници и съседи: **мостоятелни обекти: на същия етаж с идентификатор ***, под обекта с идентификатор ***, над обекта с

1 идентификатор ***, както и ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. И. А., че Д. е собственик на същия и К. И. А. е осъден да освободи и предаде владението върху него на Д., ч. Н** „Васил Левски“.

Решението се обжалва като неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.

Оспорва се незачитането от съда силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. №126/2003 г. на РС-Несебър, при което недопустимо е пререшил правен спор, вече решен от съда. Неправилно била зачетена СПН на решение по последващо идентично дело. Оспорва се позоваването в мотивите на решението на гласни доказателства, вместо да бъде обсъдено заключението на изслушаната по делото СТЕ.

Поддържа се оплакване, поради неизследване на произхода на правото на собственост на праводателя - „СПЕКТЪР“ ООД, което е построило сградата върху терена. Позовава се на последващо съставени и необсъдени от съда нови АДС и решения на МС, които според въззивника с оглед датата на създаването им, представлявали признание, че Д. не е третирала терена като държавна собственост, нито го е предоставяла на Н**. Оспорва се изводът на съда, че „СПЕКТЪР“ ООД е изградило сградата в държавен имот, като не взети предвид издадените за постояването строителните книжа. Твърди, че не са обсъдени от съда доводите им, че дори и да се приеме, че Д. е собственик на терена, това не я прави собственик на сградата, а изводите на съда за изграждането й по време на висящ процес относно терена намира за неправилни. Позовавайки се само на едно съдебно решение, касаещо терена, а не сградата, в която се намира процесния апартамент, съдът неправилно е оставил без разглеждане въпроса за добросъвестното придобиване на имота от въззивника, въз основа на възмездна сделка, за при сключването й въззивникът не е имал възможност да съобрази претендираните от Д. права.

Иска се Бургаски апелативен съд да отмени изцяло обжалваното решение и бъде постановено ново такова, с което предявеният в производството иск по чл.108 ЗС бъде отхвърлен изцяло. Заявена е и претенция за разноски.

На основание и в срока по чл. 263 ГПК от Н** „В. Левски“ - София ч. пълномощника - адв. Н. Д. е подаден отговор, с който въззивната жалба се 2 оспорва като неоснователна с искане обжалваното решение да бъде потвърдено. Оспорени са доводите за незачитане от съда на СПН на решенията по гр. д. №126/2003 г. и по гр. д. №753/2005 г., двете на РСНесебър, като в обжалваното решение е отчетена липсата на индентитет на страните и имотите по тези дела със страните и имота по настоящото дело.

Настоява се, че за ищеца е налице интерес за водене на делото от Н**, като процесуален субституент на Д., в което качество притежава процесуална легитимация за предявяване на иска. Освен това правото на собственост на Д. било признато със СПН с решението по в. гр. д. №706/2007 г. на Бургаски окръжен съд, субективните предели на която се поддържа, че обвързват и правоприемниците на ответника по това дело -„СПЕКТЪР“ ООД. Изразено е становище за проведено в настоящото производство провела пълно и главно доказване на правото на собственост на Д. върху процесния имот, съгласно представените и неоспорени АДС № 383 и №383/20.01.1974 г., както и последващите ги АДС. Поддържа се, че мероприятието, за което имотът е бил предоставен на Н** е осъществено, в която връзка се позовава на заключението по изслушаната пред окръжния съд СТЕ. Оспорва се доводът, че сградата не била изградена от Н**, т. к. същата представлява приращение по смисъла на чл.92 ЗС. Изтъква се, че в решението е обсъдено заключението на изслушаната по делото СТЕ. Като неправилни се коментират аргументите относно представените нови АДС и решения на МС, за които твърди, че съдържат констатации относно правото на собственост, но не го пораждат.

Доводите на въззивника относно законността на сградата и строителните книжа се оспорват като неотносими, както и въпроса за добросъвестното придобиване на владението върху апартамента от ответника А., ч. възмездна сделка. Съобразявайки в решаващите си мотиви релевантните за изхода на делото въпроси с практиката на ВКС по сходни дела, първоинстанционния съд постановил законосъобразно и основано на доказателствата решение, което се иска да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор в срока по чл. 263 ГПК и от процесуалния представител на Областния управител на област Бургас, в който също е заявено становище за нейната неоснователност. Оспорват се възраженията за недопустимост на решението, като се поддържа, че от представените по делото доказателства по безспорен начин се установява правото на собственост на Д. върху ПИ с идентификатор № *** на 3

КККР на гр. Несебър, съобразно което процесния апартамент, находящ се в сграда, построена върху терена на имота, по правилото на чл. 92 ЗС също е държавна собственост, като е изразено мнение за ирелевантност в тази връзка на въпроса относно законността на извършеното строителство. Позовава се на решението по в. гр. д. № 706/2007 г. на БОС и СПН по спора относно терена на което съгласно чл. 298, ал.2 ГПК се разпростира и по отношение на въззивника като правоприемник на „СПЕКТЪР“ ООД, чиито права са със сила на присъдено нещо на това решение. Твърди се, че фактът на вписването в ИР към АВп на исковата молба е без правно значение, тъй като за последващите приобретатели е приложимо правилото на чл. 226, ал. 3 вр. с ал.1 от ГПК.

Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено, като се присъди и юрисконсултско възнаграждение.

С решение № 60159 от 09.12.2021 г. по к. гр. д. № 1328/2021 г. на ВКС, Първо ГО е касирано решение № 94 от 05.10.2020 г., по в. гр. д. № 250/2020 г. по описа на Бургаски апелативен съд, с което обжалваното решение № 542А/13.01.2020 г., постановено по гр. д. № 1538/2018 г. на Бургаски окръжен съд, в частта му за уважаване на предявения спрямо въззивника К. И. А. ревандикационен иск е уважен.

В решаващите мотиви на решението на ВКС са дадени задължителни указания по събирането на доказателства, релевантни за разрешаването на настоящия спор, като е прието, че констатациите на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, установяваща идентичност между поземления имот с идентификатор 51500510.118 по КККР на гр. Несебър, в който е изграден процесния апартамент, целият с площ от 2 400 кв.м. и УПИ І-794, кв.1 по ПУП на м.“Акротиря“, землище на гр. Несебър, не са достатъчни за разрешаването на спора. В тази връзка е установено от касационната инстанция, че за правото на собственост върху посочения парцел има постановено и влязло в сила решение №214/15.01.09г. по гр.д.

№706/ 2007г. на БОС, с което в полза на Д. е установено правото на собственост, но също така са разгледани дела за други имоти на праводателите на ответника, успешно реституирани по реда на ЗСПЗЗ в същата местност. ВКС е заявил служебно известни му данни за преобразуване на някои от тези имоти в процесния по настоящото дело терен, върху който е 4 изграден спорният апартамент, предмет на ревандикация. С оглед това е указал назначаването на експертиза, която да изясни дали има идентичност между ПИ 51500510.118 по КККР на гр. Несебър и поземлени имоти с идентификатори: ***,51500.510. 55 и ***, които са предмет на влязлото в сила Решение №ІІІ-137/24.06.08г. по гр. д.№ 912/07г. на БОС произнесено в обратен смисъл. Във връзка с въпроса, по който е допусната касацията - как следва да се прилага чл. 92 ЗС, когато върху земята, върху която е построена спорната сграда, има конкуриращи претенции - от една страна, че земята е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, а от друга - че земята е станала държавна собственост на основание чл.10 б, ал.5 ЗСПЗЗ.

Посочено е, че при разрешаване на спора следва да изхожда от разрешението, дадено в ТР № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК, като се съобрази обстоятелството, че в настоящия случай собствеността на наследниците на С.Р. е възстановена по реда на чл.14, ал. 3 ЗСПЗЗ с решение № 26 от 12.02.1999 г. по гр. д. № 196/1998 г. на Несебърския районен съд и то обвързва Д., която е страна по настоящото дело, съответно недопустимо е по настоящото дело да се упражнява косвен съдебен контрол върху решението на поземлената комисия за възстановяването на земята, включваща ПИ с идентификатор № ***, след като върху него е бил упражнен пряк съдебен контрол в производството по чл.14, ал. 3 ЗСПЗЗ.

Указано е, че едва след като разреши спора за собственост на ПИ с идентификатор № *** въззивният съд следва да приложи презумпцията на чл. 92 ЗС спрямо действителния собственик на земята и по този начин да определи кой е собственик на спорния апартамент, представляващ ПИ с идентификатор № ***, при съобразяване на факта, че и по двете дела Д. ч. Н**, за да обоснове правото си на собственост върху процесния имот се е позовала на проведено мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяване на собствеността, който спор между Д. от една страна, ч. процесуалния субституент Н** и възстановените собственици и техните правоприемници от друга, е в основата на двете дела, по които са постановени противоречивите влезли в сила решения.

При повторното разглеждане на спора и съобразявайки съгласно чл.

294, ал. 1 ГПК задължителния характер дадените от касационната инстанция 5 указания по приложението на закона, Бургаски апелативен съд приема следното:

Претенцията на ищеца – Н**, заявена в качеството й на държавно висше училище – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити съгласно Закона за висшето образование е основана на съставените на осн. чл.6 от ЗС и чл.21 от ПДИ АДС № 382 и № 383/20.01.1974 г., според които на висшето учебно заведение е предоставена за стопанисване и управление държавна земя с площ от 150 дка в землището на гр. Несебър, чиито граници са очертани и заснети в Кадастралния план на гр. Несебър, одобрен със Заповед № РД-1402-1394/30.12.1985 г. на МССУ. Твърди се, че съгласно последващ АДС № 4744/17.09.2009 г. в терена са били осъществените предвидените мероприятия, като били изградените сгради, асфалтова и бетонна пътна мрежа, озеленяване, инженерна инфраструктура, представляващи съгласно чл. 89, ал.2 публична държавна собственост, които съгласно чл. 47а, ал.4 ЗФВС са обекти с национално значение. В границите на терена от 150 дка се твърди, че попада ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.

Несебър, представляващ УПИ І-794, в кв. 1 по ПУП на м. Акротирия, съвпадащ с ПИ ***, в който от страна на търговско дружество „СПЕКТЪР“ ООД била построена сграда с идентификатор № ***, с адрес – гр. Несебър, 8230, м. „.Акротирия“, в която се намира процесния апартамент № 2-1, във вх. А, ет. 2, представляващ самостоятелен обект с площ 82.32 кв.м, ведно с 8.64 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата или обща площ на апартамента 90.96 кв.м., а по нотариален акт 90.946 кв.м., състоящ се от: две спални, две бани, коридор, дневна – столова, кухненски бокс, при граници и съседи: самостоятелни обекти: на същия етаж с идентификатор № ***, под обекта с идентификатор № ***, над обекта с идентификатор ***. Срещу посоченото дружество са били предявил искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС – предмет на разглеждане по гр. д. №332/2004 г. на РС – Несебър, в осъществяване на инстанционния контрол по което е постановено влязлото в сила решение на ОС – Бургас по възз. гр. д. №706/2007 г., с което „СПЕКТЪР“ ООД е осъдено да предаде на Н** владението на процесния имот – УПИ – І като разчисти същия от всички строителни дейности и материали. Сградата била построен в течение на процеса като с оглед установеното право на собственост върху имота, която по приращение 6 съгласно чл. 92 от ЗС също се твърди, че е държавна собственост. С нотариален акт №118/2005 г. на нотариус М. Б. „СПЕКТЪР“ООД е продало на А.А и О.А 24.235/2400 кв.м идеални части от дворно място, цялото от 2400 кв.м , представляващо УПИ-І-794 в кв.1 в гр. Несебър по плана на м.