Решение № 11569 от 12.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 855/2026
- Вид
- Решение № 11569
- Подписан
- 12.06.2026
- Състав
- РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 114, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 378, ал. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 11569 гр. София, 12.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20261110100855 по описа за 2026 година
Предмет на делото е предявен от ЗАД Армеец АД срещу Столична община иск с правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 596,36 евро (1166,37 лв.), представляваща регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 14.01.2026 г. до окончателното изплащане, кумулативно съединен с иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 232,41 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 13.01.2023 г. до 13.01.12026 г.
В исковата молба се твърди, че на 28.12.2020 г. около 14:00 часа собственикът л.а. марка и модел „Б** ***“, с рег. № С*****С, паркиран на ул.
„К.“ БЛ.***, пред Трета градска кардиологична болница намира автомобила си затиснат и увреден от паднал клон от дърво, растящо на тротоара, в резултат на което са настъпили увреждания по автомобила, застрахован при ищеца по имуществена застраховка Каско. По заявление на представител на застрахованото лице при ищеца била заведена щета, извършен оглед и опис на причинените щети. Сочи, че на собственика на автомобила е изплатено застрахователно обезщетение. Аргументира, че Общината в качеството си на възложител и собственик на общинските пътища, носи отговорност за причинените от неизправния път вреди. Твърди, че до ответника е изпратена 1 регресна покана, получена на 23.03.2021 г., но плащане до момента не било постъпило. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
За основателността на иска по чл. 410 КЗ следва да се установи кумулативното наличиче на следните юридически факти: наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие бездействие на служителите на ответната община, е настъпило застрахователното събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си.
С доклада на съда по чл. 140 ГПК, приет без възражение от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че има валидно сключена застраховка Каско между ищеца и собственика на .а. марка и модел „Б** ***“ с рег. № С*****С към 28.12.2020 г., както и че ищецът е заплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля А. И.. Съдът кредитира показанията му като последователни житейски логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. От свидетелските показания се установява, че свидетелят е открил собствения си л.а. марка и модел „Б** ***“, с рег. № С*****С, паркиран до бл.117 в кв. „И.“ и го открихме с паднало дърво върху него. Свидетелят пояснява, че автомобилът е бил паркиран на улицата на паркомясто. Пояснява, че е било счупено предното стъкло, дървото се било забило в арматурното табло и било повредило навигация и други неща. Дава показания, че автомобилът е бил отремонтиран, след което застраховятелят – ищец по настоящото дело, е изплатил застрахователно 2 обезщетение на собственика по представената фактура от сервиза.
От приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно дадена се установява, че щетата по лекия автомобил може да бъде получена съгласно описания в исковата молба механизъм. Констатациите на експерта, които съдът изцяло възприема като обективно и компетентно представени са, че действителната стойност на щетата е в размер на 780,82 евро.
С плащането на застрахователното обезщетение, съгласно КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Страните не спорят и се установява от доказателствата по делото, че ищецът е изплатил обезщетение на собственика на увредения автомобил във връзка с процесното ПТП в размер на 596,36 евро (1166,37 лв.). Фактът на настъпване на застрахователното събитие, покрито от имуществената застраховка, е източник на вземане в полза на увреденото лице срещу делинквента съгласно чл. 45 ЗЗД или срещу неговия застраховател. Когато вредата е причинена от действия или бездействия при или по повод на възложена работа, регресното право на застрахователя може да бъде упражнено и срещу възложителя на работата (т.15 от ППВС № 7/77 г.).
По делото ответната страна не оспорва задължението си за поддържане на декоративната растителност в състояние, което да не е източник на вредно въздействие, поради което следва да се приеме, че това задължение е безспорно по делото.
Съгласно чл.14, ал.1 от Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, издадена от Министерството на териториалното развитие и строителството, Обн. ДВ. бр.26 от 30 Март 1993 г., в общинските озеленени площи и насажденията по улици, алеи и площади, предприятията (фирмите) по озеленяване извършват периодично поддържане на всичките им структурни елементи, вкл. и резитба за оформяне на короните на растенията.
От друга страна, чл.42 от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на столична община (загл. изм. - Решение № 135 от 13.03.2008 г.) изрично предвижда, че всички собственици са длъжни да следят за наличие в имотите си на болни и изсъхнали дървета, представляващи опасност за имуществото, здравето и живота на гражданите и са длъжни да ги премахват своевременно и за своя сметка.
3
От обстоятелството, че върху паркирания лек автомобил на свидетеля е паднал клон на дърво, част от декоративната растителност на улицата, собственост на ответника, се налага изводът, че общината не е изпълнила нормативно вмененото задължение да поддържа декоративната растителност в състояние, което да не е източник на вредно въздействие. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за окастряне на представляващо опасност дърво и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на застраховятеля по регресната претенция, поради което е породена деликтната отговорност на Столична община за обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от общината лица по аргумент на чл.45, ал.2 ЗЗД се презюмира да е виновно.
Не се установява по делото падането на клон от дървото да се дължи на форсмажорни обстоятелства от представеното от Националния институт по метеорология и хидрология удостоверение се установяват климатичните условия. За освобождаване от отговорността по чл.49 ЗЗД ответникът следва да докаже от една страна, че е изпълнил задълженията си по чл.42 от цитираната Наредба, а от друга – че е имало такива метеорологични фактори, при които е било възможно падането на клона от дърво, въпреки спазване на нормативните задължения от страна на СО. Нито едно от тези обстоятелства не бе доказано в настоящия процес.
С оглед изложеното, съдът намира, че по делото бяха доказани всички юридически факти за уважаване на иска в предявения размер.
При принципния извод за основателност на иска съдът следва да разгледа направеното своевременно от ответника в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност.
Противно на доводите на ответника неприложима към процесното вземане е разпоредбата на чл. 114, ал. 3 ЗЗД, според която за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца.
Процесните вземания не са деликтни, а регресни и за тяхната давност има специална уредба в чл. 378, ал. 5 КЗ, изрично предвиждаща, че регресните и 4 суброгационни искове се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане от страна на застрахователя по имуществена застраховка. Впрочем, в същия смисъл относно началото на давността е била и съдебната практика при предходната законодателна уредба /мотивите към т.
14 от ППВС № 7/1978 г. /. В случая процесното застрахователно обезщетение е заплатено на 04.03.2021 г., видно от приетото като писмено доказателство по делото платежно нареждане. Следователно от тази дата са възникнали и регресните вземания по чл. 410 КЗ спрямо ответника и от тогава тече и погасителната давност съобразно чл. 378, ал. 5 КЗ и същата не е била изтекла към датата на депозиране на исковата молба – 14.01.2026 г.
Поради изложеното възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Страните не спорят и от представената по делото като писмено доказателство покана се установява, че ищецът е поканил ответника да заплати процесното вземане на 23.03.2021 г. Поради изложеното съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава от датата на получаване на поканата и искът за лихва за забава е основателен за претендирания период в претендирания размер, определен от съда с онлайн лихвен калкулатор на НАП.
По разноските:
При този изход на правния спор ищецът има право на разноски в размер на 425 евро.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на ЗАД Армеец АД, ЕИК 121076907 сумата в размер на 596,36 евро (1166,37 лв.), представляваща регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение за увреждания по л.а. марка и модел „Б** ***“, с рег. № С*****С, настъпили на 28.12.2020 г. на ул. „К.“ БЛ.***, пред Трета градска 5 кардиологична болница, заради паднал върху авотмобила клон от дърво, ведно със законната лихва от 14.01.2026 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 232,41 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 13.01.2023 г. до 13.01.12026 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на ЗАД Армеец АД, ЕИК 121076907 сумата в размер на 425 евро, представляваща съдебни разноски за първоинстанционното производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6