Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 167 от 03.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 113/2024
Вид
Решение № 167
Подписан
03.04.2024
В сила
09.05.2024
Състав
Петър Узунов, Емилия Дончева, Вера Коева

Цитирани разпоредби

  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 404, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Б., 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20241200500113 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.“, кв. „М.Д.“, ул. „Р.П.К.“ *** сграда М.Т., ет. 6, представлявано от Р.И.М.Т.управител чрез юриск. Й.К. против Решение № 837/01.12.2023 г., постановено по гр.д. № 1765/2023 г. по описа на РС- Б..

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на извода на районния съд за изтекла погасителна давност по отношение на вземането, за което е образувано изп. дело № 1175/2021 г. по описа на ЧСИ Александър Цанковски. Сочи се, че съдът не е взел предвид, че след прекратяване на изпълнително дело № 258/2011 г. по описа на ЧСИ Александър Цанковски и преди изтичане на петгодишния давностен срок, въз основа на молба от 02.11.2021 г. е образувано ново изпълнително дело № 1175/2021 г. по описа на ЧСИ Александър Цанковски. С молбата било поискано извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника, което прекъсвало давността. По изпълнителното дело били депозирани молби, с които било поискано предприемане на конкретни изпълнителни действия с цел принудително събиране на вземането и давността била прекъсната.

Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявения иск.

В депозирания отговор по жалбата, въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли за 1 потвърждаване на първоинстанционното решение.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно от сезиралата първоинстанционния съд искова молба, предмет на предявения иск е отричане дължимостта на претендираните от ответното дружество суми както следва: 7088,49 лева – главница; 258,59 лева - законна лихва за периода 24.02.2023 г. - 19.06.2023 г.; 7871,93 лв.- неолихвяеми вземания по изпълнителен лист; 456,27 лв.- разноски по изпълнителен лист;

100,00 лв. - разноски по изпълнително дело; 519,00 лв. – такси и разноски по изпълнителното дело, за които е образувано изп. дело № 1175/2021 г. по описа на ЧСИ Александър Цанковски, на основание чл. 439 ГПК.

Ищецът е оспорил ответникът да разполага спрямо него с изпълняемо право, позовавайки се по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Твърди се, че изпълнителният лист е издаден на 03.07.2009 г. по ч.гр.д.

№ 1524/2009 г. по описа на РС- Б. в полза на кредитора „ПИБ“ АД. Въз основа на изпълнителния лист и по молба на този кредитор, на 20.08.2009 г. било образувано изпълнително дело № 295/2009 г. по описа на ЧСИ Виолина Тозева. Сочи се, че на 08.10.2009 г. бил наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника. На 22.03.2010 г. постъпила молба от взискателя за възбрана на недвижимо имущество на длъжника, която била оставена без движение за заплащане на такса, която не била заплатена. На 30.09.2010 г. била депозирана молба за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, а на 16.11.2010 г. - връчена покана за доброволно изпълнение. На 06.07.2011 г. от взискателя постъпила молба за преместване на изпълнителното дело при ЧСИ Александър Цанковски, като на 14.07.2011 г. делото било образувано под № 258/2011 г. На 21.10.2013 г. била входирана молба с искане за налагане на запор, а на 19.02.2015 г. – искане за извършване на справки. На 18.01.2017 г. ответното дружество „Е.М.“ ЕООД било конституирано като взискател по делото на мястото на „ПИБ“ АД.

Следващото поискано изпълнително действие било на 05.07.2017 г. - молба за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, който бил наложен на 19.07.2017 г. На 01.06.2020 г. изпълнителното производство било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Твърди се, че на 02.12.2021 г. от взискателя „Е.М.“ ЕООД била депозирана молба за образуване на ново изпълнително дело. На 31.01.2023 г. от взискателя били депозирани молби с искания за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Сочи се, че в периода 05.07.2017 г. до 31.01.2023 г. не са извършвани изпълнителни действия, поради което правото на взискателя да иска изпълнение на задължението от длъжника се преклудира на 06.07.2022 г., когато е изтекъл петгодишния давностен срок.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

С поставеното по делото решение районният съд е приел за установено 2 по отношение на ответника „Е.М.“ ЕООД, че Н. Х. Б. не дължи сумата от 17294,00 лв., от които: главница - 7088,49 лв.; законна лихва 258,59 лв. за периода 24.02.2023 г.- 19.06.2023 г.; неолихвяеми вземания по ИЛ - 7871,93 лв.; разноски по ИЛ - 456,27 лв.; разноски по ИД - 100,00 лв.; такси и разноски по ИД - 519,00 лв.; законна лихва от 19.06.2023 г. до момента; Такси и разноски направени след 19.06.2023 г., за което е образувано ИД 1175/ 2021 г. при ЧСИ Александър Цанковски, с район на действие ОС- Б., поради изтекла погасителна давност.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

От изп. дело № 295/2009 г. по описа на ЧСИ Виолина Тозева се установява, че изпълнителното дело е образувано по молба от „ПИБ“ АД, в качеството на взискател, с искане за образуване на изпълнително производство срещу длъжника Н. Х. Б.. Към молбата е представен изпълнителен лист от 03.07.2009 г., издаден по ч.гр.д. № 1524/2009 г. по описа на РС-Б., с който длъжникът Н. Х. Б. е осъдена да заплати на кредитора „ПИБ“ АД, следните суми и на следните основания: сумата от 7725,28 лв., представляваща неиздължена сума по Договор за банков кредит № 22КР-АА2075/13.12.2006 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/09.02.2009 г., от която:

7088,49 лв.- главница; 615,56 лв.- просрочена лихва за периода 20.03.2009 г. 01.07.2009 г.; 21,23 лв.- наказателна лихва за просрочена главница за периода 20.03.2009 г. - 01.07.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК – 02.07.2009 г. до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 526,27 лв., представляваща сторени в производството съдебни разноски.

До длъжника Н. Х. Б. е изпратена покана за доброволно изпълнение изх.

№ 6847/08.10.2009 г. на адрес: гр. Б., ул. „Д.Г.“ ****, която не е връчена поради непребиваване на адресата на посочения адрес. На 03.09.2010 г. повторно е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е връчена на длъжника на 16.11.2010 г.

Със запорно съобщение изх. № 6848/08.10.2009 г. до ЕТ „И.С.“ е наложен запор на върху трудовото възнаграждение на длъжника. С молби на взискателя вх. № 10033/28.10.2009 г. и вх. № 2050/22.03.2010 г. е поискано насочване на изпълнението срещу недвижим имот на длъжника, находя се в м. „К.“ в землището на гр. Б.. На 30.09.2010 г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

По молба на взискателя от 06.07.2011 г. изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ Цанковски, който е образувал същото под номер 258/2011 г. На 11.10.2013 г. взискателят е депозирал молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 13.12.2016 г. е депозирана молба от „Е.М.“ ЕООД за конституиране като взискател по изпълнителното дело в качеството на цесионер въз връзка със сключен договор за цесия с „ПИБ“ АД. С постановление на ЧСИ от 3

18.01.2017 г. „Е.М.“ ЕООД е конституиран като взискател на мястото на взискателя „ПИБ“ АД. С молба от 13.03.2017 г. взискателят „Е.М.“ ЕООД е поискал извършването на справки, както и предприемането на изпълнителни действия, а с молба от 05.07.2017 г. – налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, като е изпратено е запорно съобщение до работодателя на длъжника.

С постановление на ЧСИ от 01.06.2020 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК е прекратено изпълнителното производство по изп. дело № 258/2011 г.

По молба на въззивника „Е.М.“ ЕООД вх. № 16494/02.12.2021 г. въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1524/2009 г. по описа на РС- Б., е образувано ново изпълнително дело под № 1175/2021 г. по описа на ЧСИ Александър Цанковски. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал извършването на справка в регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ и при установяване на такива, налагане на запор, както и насрочване на дата за оценка и опис на движимите вещи на адреса на длъжника. Към молбата е приложен платежен документ за внесена по сметка на ЧСИ сума от 72,00 лв., както и е направено искане след осчетоводяване на сумите, платени с приложените вноски бележки, да бъде издадена фактура и изпратена на посочен в молбата електронен адрес. На 02.12.2021 г. от ЧСИ Цанковски са издадени сметка 48807 за сумата от 66,00 лв. с ДДС и сметка 48808 на стойност 2,50 лв. Видно от материалите по изпълнителното дело, сметките са изпратени на взискателя по електронен път. С разпореждане от 07.12.2021 г. въз основа на депозираната молба ЧСИ е образувал изп. дело № 1175/2021 г. и е разпоредил извършването на исканите справки и действия, след заплащане на дължимите такси. На 18.01.2023 г.

ЧСИ е издал фактура № 46658 на стойност 18,00 лв. и фактура № 55825 на стойност 18,00 лв. и на същата дата е изпратил съобщение до взискателя за заплащане на издадените сметки на 02.12.2021 г. На 26.01.2023 г. ЧСИ е издал фактура № 46792 на стойност 6,00 лв., фактура № 55982 на стойност 6,00 лв. и фактура № 55983 на стойност 2,60 лв. и на същата дата е изпратил съобщение до взискателя за заплащане на издадените сметки. С молба от 24.01.2023 г. взискателят е поискал налагане на запор на банкови сметки на длъжника в ОББ АД. Към молбата е приложен документ за внесени 18,00 лв. по сметка на ЧСИ. С последващи молби от 31.01.2023 г. взискателят е поискал извършването на справки за банкови сметки и налагане на запор при установяване на такива. Към молбите са приложени платежен документ за внесената по сметка на ЧСИ сума от 72,00 лв. и платежен документ за весена на 20.01.2023 г. сума от 12,00 лв. ЧСИ е наложил запор на банкови сметки на длъжника в „ПИБ“ АД и на трудовото възнаграждение на длъжника.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство е допустима, тъй като са налице всички процесуални предпоставки за това.

Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният 4 съд намира наведените с въззивната жалба доводи за основателни.

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.

439, ал. 1 ГПК за установяване на недължимост на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, поради новонастъпили факти. За да бъде уважен предявеният иск трябва да е установен следният фактически състав: 1) да съществува изпълнително основание и да е издаден изпълнителен титул срещу ищеца; 2) да е образувано изпълнително дело от кредитора срещу длъжника; 3) да са настъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, които обосновават несъществуване на правото на принудително изпълнение на вземането – в конкретния случай да е изтекла претендираната от страната погасителна давност. В тежест на ответника е да установи спиране, съответно прекъсване на погасителната давност относно вземането.

Предявеният иск се явява допустим, предвид качеството на ищцата Н.

Х. Б. на длъжник в изпълнително производство и наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за настъпили факти, а именно - изминал период от време след влизане в сила на изпълнителното основание, водещ до недължимост, поради погасяване по давност на претендираното вземане от ответника - взискател по изп. дело № 1175/2021 г. по описа на ЧСИ Александър Цанковски.