Решение № 96 от 16.09.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Раднево, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Д.а като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20265520100556 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК.

Производството е образувано по искова молба на Д. Д. С., действащ чрез пълномощника еднолично адвокатско дружество М., срещу „Сити кеш“ ООД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК. Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество договор за кредит № ***** от 23.06.2025г., с който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 2500 лв., а той се задължил да върне сумата съгласно условията на договора при ГПР по кредита в размер на 56,87 %, ГЛП в размер на 46 %, при срок на кредита от 12 вноски. Твърди, че в чл. 7.5 от договора било предвидено, че следва да заплати неустойка за непредоставено обезпечение. Твърди, че в деня на сключване на договора за кредит подписал и споразумение за консолидиране на плащания, като при недаване на обезпечение в договорения срок, следвало да върне към общата сума в размер на 3420,90 лева и още сумата от 3071,10 лева, представляваща неустойка.

Счита, че клаузата на чл.7.5 от договора за кредит № ***** от 23.06.2025г., предвиждаща заплащането на неустойка, противоречи на чл. 22 ЗПК вр. чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 20 и чл. 19 ЗПК, тъй като разходите по кредита не са 1 посочени правилно. Твърди, че клаузата за неустойка е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ал. 1 ЗЗП вр. чл. 68г и чл. 68д ЗЗП. Твърди, че клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави. Твърди, че поради накърняването на принципа на „добрите нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.

3 ЗЗД се е достигнало до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите му с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди, че неустойката в чл.

7.5 от договора за кредит е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез нея, е в размер 3071,10 лева и по този начин се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. Твърди, че въз основа на това, така уговорената такса била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и по посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 ЗПК. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да установи нищожност на договора за кредит на основание чл. 26, ал.

1, пред. 3 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, а в условията на евентуалност да се обявят за нищожни клаузите на чл. 3, т. 6 и чл. 7, ал. 5 за неустойка по договора за кредит на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 и , чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Сити кеш“ ООД, действащо чрез адвокат Х. М. – САК, с който оспорва исковете. Твърди, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожност на клауза не влече нищожност на целия договор, а всички законови разпоредби били спазени при сключването на договора. Твърди, че клаузата на неустойка не е нищожна съгласно правилото на чл. 11, т. 18 ЗПК и че му бил даден достатъчно дълъг срок за това от 14 дни. Твърди, че няма как в случая да се твърди противоречие на договорната неустойка с добрите нрави, поради изброените по-горе причини и възможността кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването й, респективно върху цялостното й отпадане. Твърди, че били неверни твърденията, че неустойката представлявала „добавък към възнаградителната лихва“, за което излага съображения. Твърди, че е неоснователно ищецът да се позовава на чл.

33, ал. 1 ЗПК, доколкото цитираната разпоредба урежда правило при забава на 2 погасяванията на потребителя, а в настоящия случай неустойката била уговорена за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, не при забавено изпълнение на потребителя. Твърди, да не е налице неравноправност по ЗЗП, за което също излага съображения. Излага съображения за спазване на чл. 19 ЗПК и по отношение на ГПР и лихвата.

Твърди, че при така формулираните клаузи и от съдържанието на договора ставало ясно, че още към момента на сключването му потребителят бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им, а това било постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят бил наясно предварително, като е имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след това. Излага съображения за действителност на клаузата за неустойка и неравноправност на клаузите. Иска отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 10.09.2026 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за кредит № ***** от 23.06.2025г., с който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 2500 лв., а той се задължил да върне сумата съгласно условията на договора при ГПР по кредита в размер на 56,87 %, ГЛП в размер на 46 %, при срок на кредита от 12 вноски, като в погасителния план са посочени конкретните дати на падежите; в чл. 7.5 от договора било предвидено, че следва да се заплати неустойка за непредоставено обезпечение, с посочен размер от 3071,10 лева в споразумение за консолидиране на вземания; усвоена от ищеца сума по кредита.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест като е възложил на ищеца да докаже по исковете си твърденията за нарушаване на добрите нрави и неравноправност на клаузата за неустойка за обезпечение по договора за кредит, при което установяване 3 пък ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД следва да докаже основанието за получаване на сумата.

Ответникът следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за кредит, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

С оглед установените безспорни факти е видно, че лицето Д. Д. С. е получил в заем сумата от 2500 лв. по договор за потребителски кредит № ***** от 23.06.2025 година, при уговорен е лихвен процент в размер на 46 % и годишен процент на разходите по кредита в размер 56,87 %, при разсрочване на 12 вноски, като кредитът е усвоен от ищеца. В погасителния план са посочени конкретните дати на падежите на вноски. В чл. 7.5 от договора е предвидено, че следва да се заплати неустойка за непредоставено обезпечение, с посочен размер от 3071,10 лева в споразумение за консолидиране на вземания.

От представения договор за кредит /л.7-17/ е видно, че в чл. 6 е уговорено предоставяне на обезпечение по договора за кредит чрез поръчителство от едно или две лица. Съответно в чл. 7, ал. 5 от договора е предвидена неустойка в размер на 1 570,23 евро /равностойни на 3071,10 лева/ в случай на неизпълнение на задължението на ищеца в чл. 6 от договора, тоест при неосигуряване на поръчители. Уговорената в договора за кредит неустойка не е включена в ГПР по договора за кредит /обявено за безспорно между страните с протоколно определение от 10.09.2026 г./.

Сключеният между страните договор за кредит попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит.

Съдът намира клаузите за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за нищожни като противоречащи и заобикалящи закона, нарушаващи добрите нрави и като неравноправни клаузи, за която съдът следи и служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Клаузата за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази 4 неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящият случай и съответно клаузата, с която е уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД (т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.;

Р-702-2008 г. ІІ т.о.).

Така предвидените клаузи за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи и на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. От съдържанието на процесния договор е видно, че размерът на уговорената неустойка възлиза на значителна част от заемната сума за срока на целия договор. Предвидено е още предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска по договора. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката 5 е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя. Клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишение, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечение на главното задължение. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително със значителна сума спрямо предоставената главница. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.