Решение № 859 от 19.07.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 859 гр. Велико Търново, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря ИВЕЛИНА Т. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело № 20214110103571 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото лице - "***" ЕАД и ответникът е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 21.11.2018г. с клиентски номер *** относно ползването на мобилни услуги за номер ***, при условията на тарифен план с месечна абонаментна такса 21, 80 лв. с ДДС. Ищецът уточнява, че срока на договора е 24 месеца, както и че абонатът е потребил, но не е заплатил мобилни услуги за четири последователни отчетни периода от 01.12.2018г. до 31.03.2019г. В тази връзка допълва, че съгласно издадените фактури абонатът дължи общо сумата от 102, 62 лв. с ДДС, с вкл. в нея първоначална активационна такса от 8, 33 лв. без ДДС. Ищецът сочи, че поради допуснатото просрочие от ответника и в съответствие с чл. 50 вр. чл. 43 т. 1 от ОУ операторът едностранно е прекратил индивидуалния договор, като е деактивирал процесния абонамент на 11.03.2019г. Ищецът твърди, че е носител на процесното вземане на основание последователно сключени договори за цесия, като на основание първият договор от 16.10.2018г. мобилният оператор с уведомление от 24.02.2020г. е прехвърлил вземането си на трето за делото лице – „***” ООД, което от своя страна го е цедирало на ищеца на основание анекс от 10.03.2020г. към договор за цесия от 01.10.2019г. Ищецът допълва, че в качеството си на пълномощник на цедента е уведомил ответника за извършената цесия съгласно изискванията на чл. 99 ал. 3 ЗЗД, 1 тъй като с получаване на препис от исковата молба са му връчени приложените към нея уведомление за извършеното прехвърляне и пълномощно от цедента. Ищецът сочи, че поради липса на изпълнение на процесното задължение се е снабдил срещу длъжника със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3088/2021г. на ВТРС за сумата от 102, 62 лв. – главница, представляваща обща стойност на незаплатени далекосъобщителни услуги, срещу което е постъпило възражение в срок. По изложените съображения ищецът иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че му дължи горепосочената сума, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. След изтичане на същия, по делото е депозирана молба, от която се установява, че ответникът се намира под пълно запрещение, поради което му е допусната правна помощ и му е назначен служебен адвокат по искане на законния му представител и настойник. Служебния адвокат депозира по делото становище, с което оспорва вземанията на доставчика на мобилни услуги да са надлежно прехвърляни на ищеца въз основа на посочените от него договори за цесия. Навежда възражение за унищожаемост на договора за мобилни услуги от 21.11.2018г., тъй като ответникът към него момент, макар и да е бил дееспособен /не е бил поставен под запрещение/ не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си. В съдебно заседание служебния адвокат изрично заявява, че неправи искане за възстановяване на срок за отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Между трето за делото лице - "***" ЕАД и ответникът е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 21.11.2018г. с клиентски номер *** за срок от 24 месеца с предпочетен номер *** във връзка с ползването на мобилни услуги /достъп до интернет/, при условията на тарифен план с месечна абонаментна такса 21, 80 лв. с ДДС /лист 25-26/. Съгласно чл. 25.1 и чл. 25.2 от ОУ към договора абонатът заплаща еднократно цената за първоначално свързване към мрежата и ежемесечно цената на месечния абонамент за поддържане на достъп до нея. Във връзка със сключения договор на ответника е предоставен рутер, видно от приемо – предавателен протокол от 21.11.2018г. /лист 27/. След сключването на договора за мобилни услуги, с влязло в сила решение № 212/03.04.2020г. по гр.д. № 989/2019г. на ВТОС, ответникът по делото е поставен под пълно запрещение, тъй като страда от хронично психично заболяване.

От представените исковата молба фактури, издадени в периода 01.12.2018г. – 01.03.2019г. се установява, че за телефонен номер *** доставчикът на мобилни услуги 2 е начислил на ответника сумата от 102, 62 лв. с ДДС, представляваща общ размер на дължими абонаментни такси за отчетния период 21.11.2018г. – 31.03.2019г., както и включена в нея първоначална активационна такса от 8, 33 лв. без ДДС.

От договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г. /листи 11-16/ е видно, че "***" ЕАД в качеството на цедент е прехвърлило на трето за делото лице - „***“ ООД в качеството на цесионер свои вземания, произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1 към този договор /чл. 2 б. „А“/. Със същият договор цедентът се е задължил периодично да прехвърля на цесионера в рамките на 24 – месечен срок вземания по реда предвиден в т.1.1.2. от договора. Съгласно посочената клауза прехвърлянето на последващи вземания се извършва чрез изпращане на уведомление от цедента на цесионера, придружено от съответното Приложение № 1, съдържащо данни за вземанията и длъжниците. По смисъла на договора за цесия „Приложение № 1“, представлява списък/таблица в ел. форма с информация за вземанията и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва: име/фирма, ЕГН/ЕИК/БУЛСТАТ/, адрес на длъжника, фактурирани вземания от цедента и дължима сума /чл. 1, т. 1.7/. В съответствие с чл. 5.4 от договора прехвърлителят изрично е упълномощил цесионера да изпраща от негово име писмени уведомления до длъжниците по вземанията, които са цедирани с договора, с което да ги уведоми за прехвърлянето на задълженията им по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД /лист 17/. По делото е прието като писмено доказателство уведомление по т.1.1.1 от 24.02.2020г. от договора за цесия от 16.10.2018г., в който цедентът по него уведомява цесионера за предстоящо прехвърля на вземания в посочения размер, който подробно са описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от уведомлението. Съгласно представеното извлечение от приложение № 1 към това уведомление на основание чл. 99 ал. 3 ЗЗД цедентът е потвърдил, че в полза на цесионера по договора от 16.10.2018г. е прехвърлено вземане в размер на 102, 62 лв. и че той има правата на кредитор срещу ответника за него.

С договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г. цесионерът „***“ ООД е продал на ищеца по делото вземанията, които е придобил по договор за цесия от 16.10.2018г., сключен с „***“ ЕАД и които са подробно индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение № 1 – „Списък на вземанията“ – неразделна част от този договор. Съгласно чл. 1 ал. 2 вземанията преминават в патримониума на ищеца – цесионер от деня на сключване на договора за цесия /01.10.2019г./, ведно със всички привилегии, обезпечения и други акцесорни вземания, включително изтекли лихви, такси и разноски /чл. 3/. Прехвърлителят е декларирал, че е собственик на цедираните вземания и че те са възникнали и съществуват валидно и отговаря за тяхното съществуване в съответствие с чл. 100 ЗЗД /чл. 4 ал. 1 – ал. 3/.

Цедентът по договор от 01.10.2019г. се е задължил да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне и да упълномощи цесионера да направи това от негово име и за собствена сметка /чл. 6 ал. 2/. С анекс от 10.03.2020г. към договора за цесия от 3

10.03.2020г. цедентът по него е прехвърлил на ищеца вземания, които е придобил по силата на уведомление по т. 1.1.1. от договора за цесия от 16.10.2018г., подробно индивидуализирани в Приложение № 1 към настоящия анекс. Съгласно чл. 4 ал. 4 от него, в приложение № 1 вземанията по договорите за далекосъобщителни услуги са индивидуализирани по характер, длъжник, период, падеж и стойност.

От представено по делото извлечение от приложение № 1 към анекс от 10.03.2020г. по договор за цесия от 01.10.2019г. е видно, че цедентът по посочения договор за цесия издава това извлечение във връзка прехвърляне на вземане в размер на 102, 62 лв. в полза на ищеца спрямо ответника, което произтича от договори за мобилни услуги, подписани преди датата на сключения анекс от 10.03.2020г.

По делото липсва твърдения и данни ответникът да е уведомяван за извършените прехвърляния преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК респ. преди датата на исковата молба. Като приложение към нея е представено уведомление за цесия /лист 23/ адресирано до длъжника, с което - „***“ ЕАД в качеството си на цесионер по първия договор за цесия от 16.10.2018г., действащ като пълномощник на цедента и като цедент по втория договор за цесия го уведомява за извършеното прехвърляне на процесното вземане в полза на ищеца.

От приложеното ч.гр.д. № 3088/2021г. по описа на ВТРС е видно, че ищецът се е снабдил срещу ответника със заповед за изпълнение № 1280/29.10.2021г. за сумата от 102, 62 лв. – главница, както и за сумата от 25, 82 лв. – мораторна лихва за периода 17.03.2019г. – 07.09.2021г. Длъжникът лично е оспорил с възражение в срока по чл.

414 ал. 2 дължимостта на тези вземания, като по указания на съда действията му по подаване на възражението са потвърдени от настойника му по реда на чл. 101 ГПК, с нарочна молба от 21.06.2022г. /лист 90/.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, надлежно оспорена от длъжника с възражение в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. В случая в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК ищецът е предявил иск само за установяване вземането си за главница по издадената заповед за изпълнение, но не и за вземането си за мораторна лихва. В тази връзка ищецът следва да докаже съществуването на валидно облигационно отношение между мобилния оператор и ответника по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 21.11.2018г., изпълнение на 4 задълженията на оператора по него т.е. че операторът е осигурил възможност и е предоставил на абоната твърдените мобилни услуги за процесните периоди, стойността на тези услуги, валидното придобиване на процесното вземане по договори за цесия от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г. прехвърлено съответно на 24.02.2020г. и на 10.03.2020г., както и надлежно уведомяване на ответника по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД за цедиранията на вземането.

От събраните по делото доказателства категорично се установява възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение между мобилния оператор и ответника по договор от 21.11.2018г., имащ за предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги за срок от 24 месеца за телефонен номер ***, при условията на тарифен план с месечна абонаментна такса 21, 80 лв. с ДДС. Възражението за унищожаемост на договора на основание чл. 31 ЗЗД е наведено извън срока за отговор на исковата молба, поради което е недопустимо съдът да се произнася по него.

Служебният адвокат в хода на процеса изрично заявява, че неправи искане за възстановяване на срока по чл. 131 ГПК, с оглед на което релевираното от него възражение за унищожаемост се явява преклудирано. Само за пълнота следва да се отбележи, че дори обсъжданото възражение да беше своевременно релевирано, за неговата основателност не е достатъчен факта на поставяне на ответника под запрещение и то повече от година след сключването му, а следва да се установи, че към тази дата не е разбирал свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Подобно доказване по делото не е проведено, поради което съдът намира, че договора за далекосъобщително услуги от 21.11.2018г. е действителен и валидно обвързва страните по него.