Решение № 4 от 08.01.2024, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Първомай, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20225340100523 по описа за 2022 година

Предявени са първоначални обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК и във вр. с чл.

146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и насрещни обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.

9, ал. 1 от ЗПК.

Първоначалният ищец Р. Ш. Ш., ЕГН: **********, с настоящ адрес: *******, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д. В. М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:

*******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от И. В. Д. и Д. В.

Н. в качеството на управители и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Г. Г. Г., че сключеният помежду им Договор № ******* г. за предоставяне на потребителски кредит, а при условията на евентуалност, че клаузата на чл. 5 от него, са недействителни.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на обвързващ страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******* г. ответникът предоставил заем от 1 500, 00 лева на ищцата, която следвало разсрочено на 18 вноски да го възстанови на кредитодателя и да му заплати възнаградителна лихва от 525, 00 лева при параметри за годишен лихвен процент от 35, 00% и годишен процент на разходите от 49, 66%.

В изпълнение на чл. 5 от посоченото съглашение, според който кредитът се 1 обезпечава с поръчителство, предоставено от дружеството „Фератум банк”, заемателката сключила с него Договор за гаранция, с който се задължила да му плати възнаграждение от 1 485, 00 лева.

Навежда се, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не удовлетворява императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК.

Изтъква се, че в съдържанието му и в погасителния план не фигурират общият размер на дължимата се за договорния срок възнаградителна лихва, условията за издължаване и за прилагане на годишния лихвен процент, компонентите на всяка вноска и тези за определяне на годишния процент на разходите.

Наред с горното, заобикалял чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява последният да надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, доколкото при пресмятането на величината му не е включена таксата от 1 485, 00 лева.

Нищожността на уговорката по чл. 5 се обосновава с доводи, че накърнява добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП поради нееквивалентност на насрещните престации и обусловеност на отпускането на кредита от подписване на договор за гарант с предварително посочения такъв „Фератум банк”.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 397/06.02.2023 г., с който първоначалният ответник чрез пълномощника си пледира за отхвърляне на първоначалните искове като неоснователни.

Релевира, че оспореният договор за кредит е сключен между страните от разстояние и съдържа посочване на годишния процент на разходите, изчислен по формулата в Приложение № 1 към ЗПК, уговорения лихвен процент, който е фиксиран и не подлежи на промяна, лихвата в парично изражение и общата сума, дължима се от потребителя.

Пояснява, че при кандидатстване за заем всеки кредитоискател разполага с избор да сключи договор за гаранция с поръчител, предложен от кредитора – а именно с „Фератум банк” – Малта, или с друг по свое предпочитание, и доколкото следователно получаването на обезпечение в първия вариант не е задължителна услуга, предпоставяща кредитирането, предвиденото за нея възнаграждение, не участва при формирането на годишния процент на разходите.

Отправя насрещни претенции за осъждане на първоначалния ищец да му заплати сумите от 1 500, 00 лева – главница, и 525, 00 лева – възнаградителна лихва за периода от 18.06.2022 г. до 10.11.2023 г., дължими се по Договор № ******* г. за предоставяне на потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 06.02.2023 г., до окончателното им изплащане.

С твърдение, че до момента заемателката не е издължила нито една от вноските по кредита, насрещният ищец обективира волеизявление за обявяването му за предсрочно изискуем на основание чл. 6 от индивидуалния договор за заем и чл. 13, ал. 1 от приложимите към него Общи условия.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът по насрещните искове чрез довереника 2 си депозира Отговор вх. № 855/16.03.2023 г., с който ги оспорва с възражение за недействителност на кредитното правоотношение по съображенията, изложени в първоначалната искова молба, а при условията на евентуалност моли за разсрочване при режима на чл. 241 от ГПК на изпълнението на присъдените задължения на 24 вноски.

Редовно призовани в открито съдебно заседание, първоначалният ищец не се явява и не изпраща процесуален представител, като с Писмени становища вх. № № 1063/03.04.2023 г. и 3480/19.10.2023 г., депозирани от довереника му, поддържа исковата молба и отговора на насрещната такава, а първоначалният ответник и насрещен ищец чрез пълномощника си пледира за отхвърляне на първоначалния иск и за уважаване на насрещните претенции.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

От приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им в електронна форма Договор № ******* г. за предоставяне на потребителски кредит (л. 5 и л.

27 – л. 29) и приложимите към него Общи условия (л. 41 – л. 52), в сила от 07.04.2021 г., първоначалният ответник, регистриран в Регистъра на финансовите институции на Българска народна банка (БНБ) с предмет на дейност предоставяне на заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими такива, отпуснал на първоначалната ищца паричен заем от 1 500, 00 лева. Последната, предварително информирана за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 30 – л. 38), получила заемната сума и се задължила да му я възстанови и да му заплати лихва от 525, 00 лева при фиксиран лихвен процент от 35, 00%, или да престира общо 2 025, 00 лева при годишен процент на разходите от 49, 66%, изчислен на база общ разход от 525, 00 лева и отчитане на следните допускания: валидност на съглашението и неизменност на разходите по него за уговорения срок, изправност на договарящите и незабавно и пълно усвояване на кредита. Погасяването му следвало да се осъществява на 18 месечни анюитетни вноски в периода от 25.06.2022 г. до 17.11.2023 г., подробно описани по падеж, величина и компоненти в неразделен към контракта Погасителен план (л. 39 – л. 40).

В индивидуалните уговорки по чл. 9 и чл. 11 и в общите по чл. 12 и чл. 9.8. са регламентирани правата на потребителя да се откаже от договора и да изиска извлечение по сметка за извършените и предстоящите платежи, както и редът за тяхното упражняване.

Чл. 5 от заемния договор със съдържанието от придружаващия първоначалната искова молба екземпляр (л. 5), което се различава от това на представения с отговора такъв в частта досежно наименованието на гаранта (л. 27 – л. 29), гласи, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank (Multitude Bank в екземпляра към отговора) в полза на кредитора, и след одобряването му от него, което се извършва с това на заема, обезпечителната уговорка не подлежи на отмяна нито от кредитополучателя, нито от обезпечаващото чуждия дълг лице.

3

Според встъпителните дефиниции и чл. 5 от Общите условия преди договорното обвързване заемодателят оценява кредитоспособността на кредитоискателя въз основа на достатъчна информация, в това число придобита от него, и ако счете за необходимо – и от справка в Централния кредитен регистър или в други бази данни, използвани в Република България, като взима предвид обезпечението, което същият може да предложи, за да повиши вероятността да бъде кредитиран, без да я изключва (в какъвто смисъл е общата уговорка по чл. 5.7.) – поръчителство от одобрен от кредитодателя: а) гарант – юридическо или физическо лице, или б) поръчител – посочено от кредитоискателя физическо лице.

Заемателката в качеството на „Клиент” подписала по електронен път и Договор № ******* г. за гаранция (поръчителство) (л. 6) с гарант в лицето на „Фератум банк” („Ferratum Bank p. l. c.”) (с настоящо наименование „Multitude Bank p. l. c.”), със седалище и адрес на управление в Малта, вписано под № 178 в Регистъра на БНБ, съгласно приложените разпечатки от интернет страницата й www.bnb.bg (л. 110 и л. 140), и под № С56251 в Регистър на компаниите, Малта, съобразно Сертификат за регистрация от 01.10.2022 г. (л. 141). „Фератум банк“ се задължило да отговаря спрямо кредитора „Фератум България” ЕООД солидарно за всички задължения на първоначалната ищца по горецитирания кредитен контракт до размера от 6 000, 00 лева срещу такса от 1 485, 00 лева, платима от нея на гаранта разсрочено по Погасителен план (л. 7) – неразделна част от договора за гаранция, чрез 18 месечни вноски, еднакви по падежи с тези по заема. В пункт 4.3 към чл. 2 на стандартната преддоговорна информация е указано, че въпросното възнаграждение не участва в общия разход по кредита и в годишния процент на разходите по него, доколкото касае допълнителна услуга, която не е задължително условие за кредитирането.

При кандидатстване за заем чрез онлайн платформата на сайта на първоначалния ответник www.ferratum.bg, извадка от който е поместена в Молбата му вх. № 1509/10.05.2023 г. (л. 108), потребителят трябва да маркира избора си измежду две опции „Гаранция от Фератум банк” или „Личен гарант/поръчител” и в случай че предпочете първата, интерфейсът визуализира падежи и размери на месечните такси за услугата по гарантиране, които ще дължи. В уверение на практическата приложимост на втората алтернатива в търговската си практика „Фератум България“ ЕООД е депозирало Справки за одобрени и допуснати от него кредити на потребители, кандидатствали с личен гарант за периода 2016 – 2022 г. (л. 111 – л. 117), и Договори за поръчителство № № 1107706/04.01.2022 г. (л. 118 – л. 121), 1114555/21.01.2022 г. (л. 122 – л. 125), 1115674/24.01.2022 г. (л. 126 – л. 129), 974032/20.01.2021 г. (л. 130 – л. 133) и 979767/03.02.2021 г. (л. 134 – л. 137).

Видно от представеното с Молба вх. № 700/02.03.2023 г. Извлечение от счетоводната система на кредитора (л. 65) плащания за издължаването на процесния кредит не са постъпвали.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

4

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл.

26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.