Решение № 33 от 03.02.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Варна, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20233001000320 по описа за 2023 година

Производство чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.

№2585/31.01.2023г. по описа на ВОС, на „Катар Мениджмънт Ейджънси” ЕООД, ЕИК 201815853, седалище град София, подадена чрез надлежен пълномощник адвокат К.

Н., ВАК, срещу решение №583 ог 20.12.2022г. на Окръжен съд - Варна, постановено по т.д. №765/2021г. по описа на ВОС.

С обжалваното решение е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник „НУР ПИЛЕ” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК 203622618, договор за особен залог от 06.11.2020г. с нотариална заверка на подписите с рег. №2772/06.11.2020г. на Нотариус Красимир Катрафилов, рег. № 597 на НК, вписан в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Нур Пиле“ ЕООД (в несъстоятелност) на 18.11.2020г., учреден от „Нур пиле“ ЕООД в качеството му на заложен кредитор с предмет цялото търговско предприятие на „Нур пиле“ ЕООД (в несъстоятелност) за обезпечаване на вземания на заложния кредитор по договор за паричен заем, сключен между ответниците на 29.08.2018г., в размер на 1 160 362 лева, по предявен от А. Л. А., в качеството му на временен синдик на „Нур пиле“ ЕООД (заместен в процеса от назначения постоянен съдник Н. А. Г.) иск с правно основание чл.646, ал.2, пр.2 от ТЗ, срещу „Нур пиле“ ЕООД (в несъстоятелност) и „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД ЕИК 201815853.

Оплакванията във въззивната жалба са за недопустимост, а в условие на 1 евентуалност – необоснованост, незаконосъобразност и неправилност по същество на решението. Позовавайки се и на определение № 270 от 20.04.2022г. на Апелативен съд - Варна по в.ч.т.д .№ 20223001000220, въззивникът твърди, че исковете за попълване на масата на несъстоятелността – главен с правно основание чл.646 ал.2, т.1 от ТЗ, и евентуални - по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ и чл.135 от ЗЗД, всички във връзка с чл.649 от ТЗ, са преждевременно предявени, преди несъстоятелността на длъжника „Нур пиле” ЕООД да е обявена с влязло в сила решение по т.д. № 1066/2020 година на ВОС, съответно недопустими. Едва с решение №525 от 18.11.2022г. по т.д. №1066/2020г. на ВОС съдът обявява в несъстоятелност „НУР ПИЛЕ“ ЕООД, постановява прекратяване дейността на предприятието, прекратява правомощията на органите на длъжника, постановява обща възбрана и запор върху имуществото му и постановява започване на неговото осребряване и разпределение. Следователно, „маса на несъстоятелността“ по смисъла на чл.646 - 649 от глава 41-ва на ТЗ, като положителна процесуална предпоставка за водене на отменителни искове за нейното попълване е налице от влизането в сила на решението по чл.710 от ТЗ, поради което и предявените преди този момент отменителни искове са процесуално недопустими.

В условие на евентуалност се оспорват като погрешни изводите на съда за знание на дружеството – длъжник за наложената обезпечителна мярка - назначаване на временен синдик, респективно за недобросъвестност – извършване на действия без да е известен временния синдик, под чийто надзор длъжникът следва да осъществява търговската си дейност, като се твърди, че оповестяването в ТР на наложената от съда обезпечителна мярка следва сключването на договора за особен залог от 06.11.2020г., а в отклонение от трайно установената практика на ВКС длъжникът не е бил редовно уведомен за наложената обезпечителна мярка чрез някой от изрично посочените способи в ГПК, или чрез друг равностоен на тях способ. Изложени са и твърдения, че вписания в ЦРОЗ договор за особен залог на търговското предприятие на „Нур Пиле” ЕООД от 06.11.2020 година не съставлява действие, с което се застрашават интересите на кредиторите, а е част от нормалната търговска дейност на всяко едно търговско дружество за получени заемни средства, включително и с оглед размера на заема, поради което, противно на мотивите в обжалвания съдебен акт, не е налице знание у несъстоятелния длъжник и кредитора за преферентен ефект на сделката.

При тези основни оплаквания и твърдения въззивникът моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо и исковото производство – прекратено, а в условие на евентуалност – да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и по същество предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са подадени отговори от ищеца - синдик на несъстоятелния търговец и дружеството – длъжник „Нур Пиле” ЕООД (в несъстоятелност).

В съдебно заседание въззивникът „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД), представляван по пълномощие от адвокат К. Н. заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за нейното уважаване по аргументите, обосновани подробно в нея. Доводите на страната са развити подробно и в представена в заседанието писмента защита.

Необжалвалият другар на въззивника „Нур пиле“ ЕООД, представляван по 2 пълномощие от адвокат Д. В., обосновава становище за основателност на въззивната жалба и моли обжалваното с нея решение да бъде обезсилено като недопустимо и да се прекрати производството по делото.

Синдикът Ц. В. М., призован като въззиваема по въззивната жалба страна, не е взел участие. В молба, подадена преди заседанието, заявява, че „поддържа депозирания отговор на въззивна жалба“ (какъвто не е депозиран) като счита, че постановеното от първоинстанционния съд решение е недопустимо, неправилно и неоснователно. Акцентира на факта, че исковата молба, въз основа на която е образувано исковото производство, е депозирана от временния синдик на „Нур Пиле” ЕООД (в несъстоятелност), назначен като обезпечителна мярка, чийто правомощия, обаче, са значително ограничени и същите се концентрират в осъществяване на надзор върху дейността на длъжника, чрез одобряване на сделки и разпореждания, но не и да предявява искове за попълване на масата на несъстоятелността, която всъщност се формира една след откриване на самото производство по несъстоятелност.

По същество повдигнатият пред въззивния съд спор е за непустимост, съответно за неправилност на първоинстанционното решение, произнесено по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ, с което е обявен за относително недействителен сключеният от несъстоятелното дружество „Нур Пиле” ЕООД, ЕИК 203622618, в полза на въззивника „Катар Мениджмънт Ейджънси” ЕООД, ЕИК 201815853, договор от 06.11.2020г. за особен залог на търговско предприятие.

Лансираната от въззивника теза за недопустимостта на първоинстанционното производство се свежда до следните фактически положения:

В Определение №270 от 20.04.2022г., постановено по в.ч.т.д. № 220/2022г. въззивният Варненски апелативен съд е приел, че първоинстанционният съд по т.д.

№74/2022г. на ВОС неправомерно е наложил като обезпечение на предявен от синдика иск по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ (касаещ 7 плащания от длъжника „Нур Пиле” ЕООД към негов кредитор в периода 14.04.2020-27.01.2021г.) обезпечителната мярка “запор върху банкови сметки”, аргументирайки се в мотивите, че исковете са “преждевременно предявени предвид обстоятелството, че образуваното производство по несъстоятелност на “Нур Пиле” не е приключило с влязло в сила решение”. Едва с решение № 525 от 18.11.2022г. по т.д.№ 1066/2020г. на Варненски окръжен съд (ВОС), постановено по чл.717 ТЗ, длъжникът „Нур Пиле” ЕООД е обявен в несъстоятелност.

Според въззивника, решението по чл.711 ТЗ е абсолютна процесуална предпоставка за водене на иска по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ.

Повдигнатият спор за неправилност на първоинстанционното решение въззивникът аргументира с довода, че процесният договор за особен залог на търговско предприятие от 06.11.2020г. предхожда датата решението по чл.630 ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност на „Нур Пиле” ЕООД - решение № 38 от 22.02.2021г. по т.д.№ 1066/2020г. на ВОС, като обезпечаваното с него парично вземане 3 е възникнало преди началото на т.нар. “подозрителен период”. Липсва недобросъвестност на страните по процесния договор в смисъла на знание за увреждане на масата на несъстоятелността и нейните кредитори.

В съответствие с правомощията на въззивния съд, този съдебен състав намира така формулираните във въззивната жалба оплаквания за необосновани и неоснователни.

Относно релевираната недопустимост.

Безспорно е установено по делото, че т.д. №1066/2020г. по описа на ВОС е образувано по подадена от кредитора на длъжника „Нур Пиле” ЕООД „Канарини” ЕООД, ЕИК 202679281, молба по чл.625 ТЗ, вх.№ 20525 от 18.09.2020 година.

С решение № 38 от 22.02.2021г. съдът е открил производство по несъстоятелност на „Нур Пиле” ЕООД, с начална дата на неплатежоспособността 01.01.2020 година.

С решение № 204/31.12.2021г. по в.т.д. №247/2021г. въззивният Варненски апелативен съд е отменил произнасянето на първоинстанционния съд в частта относно началната дата, като е приел за такава 15.04.2020 година. Това решение не е било допуснато до касационно обжалване и е влязло в законна сила на 13.10.2022 година.

Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото исково производство, е подадена на 3.11.2021г. от назначения с решението по чл.630 ТЗ временен синдик.

Процесният договор за особен залог е сключен на 06.11.2020г., т.е. след подаване на молбата по чл.625 ТЗ от кредитора „Канарини” ЕООД.

В този фактически и правен контекст въззивникът необосновано повдига спор за недопустимост на предявения иск по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ поради неговата преждевременност, позовавайки се на мотивите в определение №270 от 20.04.2022г. по в.ч.т.д.№ 220/2022г. на Варненски апелативен съд. Правомощията на първоинстанционния съд в исковото производство по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ да произнесе въпросите по допустимостта на отменителния иск не могат бъдат ограничени от мотивите на въпросното въззивно определение, постановено в друго съдебно производство. Последното не е от категорията определения, посочени в чл.274, ал.3, т.2 ГПК – “определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие”, и тези мотиви нямат правопреграждащ ефект спрямо компетенцията на исковия съд по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ. Упражняването на правомощията на назначения по чл.630 ТЗ временен синдик, в това число и по отношение на исковете по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ, не е обвързано от изискването за влизане в сила, т.е. със статут на необжалваемост, на постановеното от ВОС по т.д. № 4

1066/2020г. решение № 38 от 22.02.2021г. за откриване производство по несъстоятелност на „Нур Пиле” ЕООД. Подобно разбиране противоречи на възложените от законодателя цели на чл.630, чл.658 и чл.646 ТЗ. Ясно и в повелителен ред законодателят в чл.646, ал.2 ТЗ определя за релевантен момента на подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Тълкуването и прилагането на фактическия състав на иска по чл.646, ал.2 ТЗ, при което воденето на отменителния иск в смисъла на неговата процесуална допустимост се измества към датата на влизане в сила на решение по чл.630 ТЗ е “contra legem” и следва да бъде отхвърлено като явно необосновано.

Преждевременността на исковото производство не може да бъде основано на възможността за обжалване на решението по чл.630 ТЗ. Съгласно чл.641 ТЗ, отмяната на решението за откриване на производство по несъстоятелност поражда действие от момента на вписване на влязлото в сила отменително решение в търговския регистър.

По силата на чл.235, ал.1 ГПК съдът в исковото производство по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ е длъжен да се съобрази с незабавното изпълнение и последиците на произнесеното решение за откриване на производство по несъстоятелност като по отношение на отменителното решение по чл.641 ТЗ исковия съд е обвързан от него, когато същото е влязло в сила. Следователно, застъпваната в контекста на обжалваемостта на решението по чл.630 ТЗ теза във въззивната жалба за преждевременност и недопустимост на исковото производство по чл.646 ТЗ следва да бъде отхвърлена като необоснована.

Необосновано е схващането на въззивника, че процесуалните предпоставки за водене на исков процес по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ включват решението по чл.711 ТЗ.