Решение № 2554 от 29.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2554 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.ова

Виктория Недева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20241100504495 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК .

Образувано е по жалба от 21.03.2024 г на И. Н. П. ЕГН ********** от гр.София срещу постановление от 07.03.2024 г на ЧСИ №841 Н.М. по изп.дело №20188410403526 , с което е отказано спиране на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК .

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановлението на ЧСИ , тъй по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия повече от 2 /две/ години .

Взискателят „ЕОС М.“ ЕООД ЕИК ******* гр.София счита , че жалбата е неоснователна .

Давността е прекъсвана многократно и не е налице прекратяване на делото по право .

ЧСИ №841 Н.М. излага мотиви , че жалбата е допустима , но неоснователна .

Изпълнителното производство не се е прекратило по чл.433 ал.1 т.8 ГПК , защото са извършвани множество изпълнителни действия , искани са запори и пр.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства , намира следното:

Съгласно чл.435 ал.2 т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказ на ЧСИ да спре изпълнителното производство. Жалбата е подадена в срок и е допустима и съдът пристъпи към проверка на нейната основателност.

Жалбата е неоснователна . Съгласно чл.433 ал.1 т.8 ГПК следва да се прекрати изпълнителното производство ако взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години . В случая жалбоподателят е поискал от ЧСИ не 1 прекратяване , а спиране на изпълнителното производство , но основания за това липсват.

Не е доказана от жалбоподателя хипотеза за спиране на изпълнителното дело по чл.432 ГПК и по друга норма на ГПК .

Само за пълнота трябва да се отбележи , че по делото има извършени множество изпълнителни действия и своевременно са искани такива от първоначалния взискател и правоприемника му . Последно е поискано от взискателя изпълнително действие / запор на банкови сметки/ е от 02.11.2023 г и не е изтекъл двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона .

Налага се изводът , че жалбата е неоснователна . С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя са разноските на въззимаемата страна-взискател от 50 лева юрисконсултско възнаграждение .

Водим от горното СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба от 21.03.2024 г на И. Н. П. ЕГН ********** от гр.София срещу постановление от 07.03.2024 г на ЧСИ №841 Н.М. по изп.дело №20188410403526 , с което е отказано спиране на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК .

ОСЪЖДА И. Н. П. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „ЕОС М.“ ЕООД ЕИК ******* гр.София сумата от 50 лева разноски пред СГС .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2