Определение № 640 от 14.02.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 640 гр. София, 14.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20238002101030 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№ 3735 от 22.11.2022 г., подадена на 21.11.2022 г. от ответника по иска „КТМ ЕКС” ЕООД чрез адвокат И. З. от САК срещу въззивно Решение № 99 от 21.09.2022 г. по в.гр.д.№ 185/2022 г. на Окръжен съд – Търговище.

Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 6 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, е процесуално допустима.

Ответникът по касация Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез процесуален представител – Областен управител на Област Търговище, е подала отговор на жалбата чрез адвокат А. Н. от АК - К.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно.

Претендира разноски.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение, след частична отмяна на Решение № 163 от 13.04.2022 г. по гр.д.№ 17/2021 г. на Районен съд - Търговище, ответникът „КТМ ЕКС” ЕООД е осъден да предаде на Държавата владението върху 1/2 идеална част от апартамент, находящ се в гр.

Търговище, кв. "Запад", бл. 25, вх. Б, ет. 4, ап. 12, идентификатор ***, с площ от 67,45 кв.м., заедно с избено помещение № 47, заедно с 1,37 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Решение № 163 от 13.04.2022 г. по гр.д.№ 17/2021 г. на РС - Търговище е потвърдено в частта, с която е признато за установено спрямо ответника „КТМ ЕКС” ЕООД, че Държавата е собственик на процесния имот – 1/2 идеална 1 част от описания апартамент.

Разгледан е иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Държавата против „КТМ ЕКС“ ЕООД относно собствеността върху 1/2 ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. Търговище, кв.

"Запад", бл. 25, вх. Б, ет. 4, ап. 12 основан на твърдения, че Държавата е придобила имота по силата на присъда и съдебно решение за конфискация и отнемане в полза на държавата.

Както присъдата така и решението са вписани преди да бъде вписано постановлението за възлагане на ЧСИ, от което ответникът черпи права върху 1/2 ид.част от описания недвижим имот. Ответникът е оспорил иска с довод, че вписванията по отношение на имота не дават основание да се счита, че държавата може да противопостави правата си срещу неговите. От писмените доказателства е установено, че М. И. А. е осъден за извършено от него престъпление, като му е наложено наказание лишаване от свобода с Присъда № 33 от 19.06.2007 г. по н.о.х.д.№ 505/2006 г. на ОС – Търговище. Със същата присъда е наложена и конфискация на 1/2 идеална част от седем броя недвижими имоти, между които и процесния апартамент. Присъдата е потвърдена и е влязла в сила на 23.04.2008 г. С влязло в законна сила на 30.12.2010 г. Решение № 53 от 08.12.2009 г. по гр.д.№ 240/2008 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, на основание чл. 28 във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД, отм.), е постановено отнемане в полза на Държавата от М. И. А., съпругата му М. О. А. и СД „Алабаш-Алиев, Идаетов и СИЕ“ недвижими имоти, включително останалата 1/2 идеална част от процесния апартамент. От приложените обезпечителна заповед и съдебно решение (л.л. 192 и 195) е видно, че на 19.10.2006 г. е вписана обезпечителната заповед, с която е наложена обезпечителна мярка „възбрана“, като обезпечение на бъдещ иск на Държавата, чрез бившата Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност, върху цитирания недвижим имот. На 19.06.2008 г. е вписана исковата молба, претенцията по която се ползва от допуснатото обезпечение. На 11.10.2010 г. е вписана възбрана върху 1/2 ид.част от апартамента по партидата на М. А., а кредитор е ответникът „КТМ ЕКС“ ЕООД. На 16.06.2011 г. е вписано отбелязване, направено по вписана искова молба, като е посочено отнемането на процесния апартамент и гараж на [улица] [населено място], т.е. вписано е решението. На 26.09.2011 г. е вписано и съдебното решение, с което се конфискуват и отнемат в полза на държавата редица имоти от семейство А., включително и процесният имот, включващ апартамент и гараж. На 06.10.2011 г. е вписано постановление за възлагане на недвижим имот чрез публичен търг по ГПК, за 1/2 ид. част от процесния имот, с купувач „КТМ Екс“ и длъжник М. И. А.. По отношение на М. А., от справката на АВп на нейно име, няма вписване на постановление за възлагане в полза на „КТМ ЕКС“ за неин дълг. На самото постановление за възлагане, приложено по делото като копие, поредният номер акт № 84, съвпада с извлечението от АВп на името на М. И., а срещу него ответникът не е водил изпълнителни дела. Номерът е този по изп.д.№ 81/ 2011 г. на ЧСИ С. А.. За „КТМ ЕКС“ ЕИК 201171629, по справката от АВп е видно, че на 11.10.2010 г. е вписана възбрана върху 1/2 ид.част от процесния недвижим имот, собственост на М. А., като тя е длъжник (л. 25 от делото). Съдът е приел за служебно известни фактите по изпълнителното дело № 81/ 2011 г. на ЧСИ С. А., 2 което е приложено по в.гр.д.№ 155/2022 г. и гр.д.№ 16/2021 г. на РС – Търговище, по което на ответника „КТМ Екс“ ЕООД е била възложена половината от процесния имот. Посочено е, че тези факти са известни на съда и на страните по делото, защото настоящото дело и в.гр.д.№ 185/2022 г. на ОС – Търговище са разгледани в един и същи ден, едно след друго, от същия състав на съда. Съдът е съобразил и гр.д.№ 9/2021 г. на ОС – Търговище, по което докладчик е и докладчикът по в.гр.д.№ 155/2022 г. на ОС – Търговище. И трите дела касаят искове за собственост на различни недвижими имоти, отнети по един и същи ред, като делата се водят между същите страни, в еднакво качество. От копието на изпълнителното дело е установено, че ИД № 121/2010 г. е образувано в РС – Търговище на основание представен от „КТМ ЕКС“ ЕООД изпълнителен лист срещу М. А., издаден от РС – Варна, за сумата 50 000 лв., законна лихва върху нея и разноски от 1 000 лв. Предприети са първоначални действия и е наложена възбрана върху процесния недвижим имот и върху други имоти, вписана на 11.10.2010 г. Изискани са и данни от НАП за наложени възбрани и наличие на задължения на длъжника. Изпратено е писмо от 15.02.2011 г. от НАП, в което пише, че се представят 11 на брой удостоверения. От тях по делото има само за апартамента, за който пише, че няма задължения. За обезпечителни мерки не е отбелязано нищо. В последствие, през м. март 2011 г. делото преминава по молба на взискателя към ЧСИ С. А. от [населено място]. При него е образувано под № 81/2011 г. Той на свой ред също изпраща уведомление по чл. 458 ГПК до НАП. От там получава отговор за образувано принудително изпълнение срещу длъжника за 155 914,78 лв. Впоследствие 1/2 ид. част от имота е продадена на публична продан и възложен на „КТМ ЕКС“ ЕООД с постановление от 21.07.2011 г. На 04.08.2011 г., с протокол за въвод във владение, „КТМ Екс“ е въведено във владение на възложения имот. Посочено е в протокола, че жилището е отворено принудително и е поставен нов патрон, а ключовете са предадени на представителя на купувача М. М. М.. Същият е бил надлежно упълномощен за въводите по делото от адв. В., упълномощена по изпълнителното дело от взискателя. Налице са доказателства за експресно извършени публични продани на голям брой недвижими имоти, чиято стойност със сигурност надхвърля многократно задължението на ответницата А., по което е осъдена – 51 000 лв., като към това се прибавят лихви и разноски по изпълнението. Видно от изпълнителното дело, ЧСИ не е назначил по нито една публична продан оценка на имотите и сам, по незнайно какви начини е определил оценката, при която следва да се извърши продажбата. Въпреки това, само началната цена за единия имот е била 91 000 лв. – 75% от пазарната и тя надхвърля значително дълга. Длъжницата не е възразила и не се е защитила по какъвто и да било начин, а първият ответник е участвал по всички публични продажби и е получил почти, ако не и всички недвижими имоти – апартаменти, гаражи, земеделска земя.

На практика цялото недвижимо имущество на М. А. е било прехвърлено на „КТМ ЕКС“ ЕООД. По изпълнителното дело не е направено нито едно искане от г-жа А., тя се е съгласила с всички действия, не е възразила и срещу това, че по нито едно възлагане ЧСИ не е извършил разпределение, не е определил разноски, не е изчислил какво е погасено и какво остава. Налице са фрапиращи нарушения на закона по отношение на целия процес по изпълнителното дело, след като то е преминало при ЧСИ Ст. А.. Служебно известно е на 3 съда и това, че с оглед незаконосъобразните си действия по това и по други изпълнителни дела, ЧСИ С. А. Г. е разследван и осъден за престъпления по служба, лишен е от права да упражнява професията си и към момента не може да упражнява тази професия завинаги.

От правна страна е прието, че в тежест на ищеца е да установи, че е носител на правото на собственост по отношение на спорния имот и основанието на което е придобил правата си.

При условията на пълно и главно доказване е следвало да докаже факта на придобиването на имота, както и това, че ответникът упражнява фактическата власт, без да има основание за това (оспорвайки по този начин правата на ищеца). Събраните по делото доказателства сочат, че ищецът е придобил права по отношение на процесния имот в цялост - по силата на конфискацията, наложена с присъдата и отнемането му в полза на държавата с влязло в сила съдебно решение, което е вписано на 16.06.2011 г. По отношение на идеалната част, за която спори ответникът, същата е придобита по силата на решението за отнемане в полза на държавата от М. А.. Ответникът „КТМ Екс“ ЕООД основава възраженията си на постановление на ЧСИ за възлагане на 1/2 ид.част от недвижимия имот, като имотът е придобит след изнасяне на публична продан, а самият взискател е бил участник в проданта.

Това постановление е от 21.07.2011 г. и е влязло в сила на 28.07.2011 г. Няма данни то да е било вписано, защото вписването на подобен акт на 06.10.2011 г. касае ответника М. И. А., а не съпругата му, която е била длъжник по делото. Безспорно както решението и присъдата на съда, така и постановлението за възлагане, са актове, с които се прехвърля правото на собственост върху съответния недвижим имот и това са актове, които подлежат на вписване по силата на чл. 112, б. „а“ ЗС. По силата на чл. 113 ЗС, при конкуренция на актове, подлежащи на вписване, актът, който е вписан по-рано, може да се противопостави на следващия по вписване акт. Т.е., при конкуренция на правни основания, предимство има този акт, който е бил вписан по-рано. След като отнемането на собствеността от вторите двама ответници е вписано на 16.06.2011 г., всякакви други актове не могат да бъдат противопоставени на правата на Държавата, която е придобила на основание влезли в сила съдебни актове. Дори и да се приеме, че именно постановлението от 21.07.2011 г. за възлагане в полза на „КТМ ЕКС“ ЕООД е било вписано на 06.10.2011 г., то тази дата е последваща. Т.е. „КТМ ЕКС“ ЕООД не може да противопостави своя акт на държавата, която е придобила собствеността на валидно правно основание и то е оповестено преди акта на дружеството. Както е видно от изпълнителното дело, в нарушение на разпоредбата на чл.

484 ГПК, при описа на процесния имот, ЧСИ Ст. Г. не е изискал от службата по вписванията данни дали върху имота вече има наложени възбрани и не е описал в протокола задълженията на длъжника към държавата. Това е грубо нарушение на закона. Не са описани и наложените преди това възбрани както от данъчната администрация, така и от комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, просто защото не е направена справката. Както е видно от справките, още през 2005 година има вписани възбрани за задължения на ответника А., а през 2006 година е вписана възбраната върху целия имот, като обезпечение на бъдещия иск на държавата за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност. По силата на чл. 401 ГПК, възбраната, наложена като обезпечение на иска, произвежда действието, предвидено в чл. 453 ГПК, т.е. на обезпечения 4 кредитор не може да се противопостави прехвърлянето на имота или учредяването на вещни права върху него, независимо на какво основание. След като има вписана възбрана върху процесния имот още през 2006 г. в полза на държавата, то няма как да й бъде противопоставено нито вписването на възбраната в полза на „КТМ ЕКС“ ЕООД от ДСИ през месец октомври 2010 г., нито самото постановление за възлагане, защото те са направени няколко години по-късно. В обобщение е прието, че държавата е придобила правото на собственост върху процесния апартамент 12. Не са споделени доводите и възраженията по отношение на начина на осъществяване на принудително изпълнение спрямо СИО, която е бездялова и как тя се прекратява. Съобразно уредбата както в СК, така и в ГПК, в момента, в който спрямо дела на единия съпруг се насочи принудително изпълнение и се реализира, СИО се прекратява. Неоснователни са и възраженията за липса на идентичност между имота, отнет в полза на държавата и процесния. В тази връзка няма изложени доводи, а възражението е бланкетно. По отношение на това кой владее и държи имота е прието, че ответникът поначало отрича да владее или държи имота. Това становище обаче категорично е опровергано от доказателствата по изпълнителното дело, съгласно които дружеството е въведено във владение за общо три имота – процесния, този на ул.