Определение № 148 от 31.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 148 гр. Варна, 31.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20233100900594 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от “БАЛИК ТУР” АД, ЕИК 200982365, със седалище и адрес на управление:

Варна, район „Одесос”, ул. „Гавраил Кръстевич” № 16, ет. 3 ап. 11, представлявано от изп.директор В.Н., чрез пълномощника адв. И. З. - САК, в качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност на „НАДИН 2005” ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК 103946761, със седалище и адрес на управление гр. Девня, бул. „Съединение” № 72, вх. А, ет. 6, ап. 35, с която е предявен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ за установяване несъществуването на приети в производството по несъстоятелност на „НАДИН 2005” ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК 103946761, вземания на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, включени в одобрения с Определение № 1396/10.10.2023 г. по т.д. № 63/2023 г. на Окръжен съд Варна, представен на 14.07.2023 г., списък на приети вземания, включващ:

1.1. 12034.06 лв., представляващи публични вземания за данъци възникнали до датата на решението за ОПН с поредност чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ;

1.2. 11572.49 лв., представляващи лихви до датата на решението за ОПН с поредност чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ;

1.3. 122.14 лв., представляващи лихви след датата на решението за ОПН с поредност чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ;

1.4. 55 лв., представляващи публични вземания за държавни такси възникнали до датата на решението за ОПН с поредност чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ;

1.5. 3.28 лв., представляващи лихви до датата на решението за ОПН с поредност чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ и

1.6. 0.56 лева - лихви след датата на решението за ОПН с поредност чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ, като погасени по давност.

Поискано е да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

С исковата молба и уточняващата молба с вх. № 27789/15.11.2023 г. е 1 направено искане за приемане на приложените към тях писмени доказателства.

С разпореждане № 1395 от 12.03.2024 г. съдът е констатирал, че исковата молба отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което е разпоредил препис от исковата молба, ведно с доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответниците „НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ”, гр. София и „НАДИН 2005” ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК 103946761, представлявано от К. Н. Т. – ликвидатор, както и на синдика И. К., на основание чл. 367, ал. 1 от ГПК.

В срока по чл. 367 от ГПК ответникът „НАДИН 2005” ЕООД - в несъстоятелност, не е депозирал отговор на исковата молба.

В срока по чл. 367 от ГПК синдикът на „НАДИН 2005” ЕООД - в несъстоятелност – И. В. К., е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил така предявения иск като неоснователен и е поискал същия да бъде отхвърлен. Сочи, че абсолютната погасителна давност по чл.171, ал. 2 от ДОПК, на която се позовава ищеца, е неприложима, защото е налице изключението по чл. 171, ал. 2, т. 2 от ДОПК - вземането е предявено в производство по несъстоятелност.

В срока по чл. 367 от ГПК ответникът „НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ” е депозирал писмен отговор, с който е изразил становище за недопустимост на иска с твърдението, че възражението за погасяване по давност на вземане на кредитор, включително публично-правно вземане принадлежи единствено и само на длъжника, поради което е поискал производството по делото да бъде прекратено.

На следващо място, ответникът е оспорил така предявения иск като неоснователен и недоказан, като е поискал същия да бъде отхвърлен. Счита, че публичните вземания, предмет на иска са доказани по основание и размер и са дължими в производството по несъстоятелност срещу длъжника. Излага съображенията по отношение съществуването и дължимостта на публични вземания за данъци в общ размер на 23 728,69 лв., от които главници - 12 034,06 лв. - лихви - 11 694,63 лв., че основания за публичните вземания за данъци са подробно описаните в отговора декларации, подадени от длъжника по реда на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Сочи, че публичните вземания за републикански данъци са установени с посочените по-горе декларации, подадени от „НАДИН 2005“ ЕООД, по реда на съответния данъчен закон и същите представляват частни свидетелстващи документи относно обстоятелствата, релевантни за определяне на дължимия данък, чиито размери са законово регламентирани и данъчно-задълженото лице е определило въз основа на правно-релевантните по съответните закони факти.

По същество декларациите удостоверявали неизгодни за подалото ги лице факти относно правно-релевантните факти, на база на които е определен и размерът на данъка, като с подаването им дружеството извънсъдебно е признало размера на дължимия от него данък, който следва да внесе в определените в закона срокове. Публичните вземания за данъци се разделяли на: възникнали до датата на съдебното решение за открИ.е на производството по несъстоятелност - 23 606,55 лв., в т. ч. главници - 12 034,06 лв. и лихви - 11 2

572,49 лв. и възникнали лихви след датата на съдебното решение за открИ.е на производството по несъстоятелност, в периода от 27.05.2023 г. до 27.06.2023 г. - 122,14 лв.

По отношение на дължимостта на публични вземания за държавни такси, установени с Изпълнителен лист № 328/18.11.2022 г. по т.д. № 439/2022 г. по описа на ВОС, се излага, че вземанията за държавни такси представляват публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, доколкото по силата на чл. 73, ал. 3 от ГПК държавната такса се събира при предявяване на искането за съгласно тарифа, приета от Министерския съвет, а именно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. Публичните вземания били в общ размер на 58,84 лв., от които главници 55,00 лв. и лихви - 3,84 лв. Публичните вземания за държавни такси се разделяли на: възникнали до датата на съдебното решение за открИ.е на производството по несъстоятелност - 58,28 лв., в т. ч. главници - 55,00 лв. и лихви - 3,28 лв. и възникнали лихви след датата на съдебното решение за открИ.е на производството по несъстоятелност, в периода от 27.05.2023 г. до 27.06.2023 г. - 0,56 лв.

По отношение дължимостта на лихвите върху публичните вземания се излага, че съгласно разпоредбата на чл. 175 от ДОПК за неплатените в сроковете за доброволно плащане публични вземания се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. ДОПК не съдържал специални правила по отношение изчисляването размера на лихвата, поради което се прилагали специалните закони - Законът за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, в който било закрепено императивното правило, че за неплатените в сроковете за доброволно плащане данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва, която е основният лихвен процент плюс 10 пункта.

По отношение твърденията за погасяване на давност на публичните вземания, в отговора се сочи, че съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, като предвид цитираната разпоредба, не е изтекъл дори краткия давностен срок за публичните вземания, установени с Изпълнителен лист № 328/18.11.2022 г. по т.д. № 439/2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна.

По отношение на останалите публични вземания, предмет на исковата молба, се излага, че съгласно чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК давността се спира с налагането на обезпечителни мерки, а съгласно ал. 2 на същия член давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение. В тази връзка е посочено, че видно от писмо с изх. № 3606-4 от 23.06.2023 г. на ТД на НАП Варна, са предприети действия за прекъсване/спиране на давността по реда на чл. 172 от ДОПК. На следващо място, навеждат се твърдения, че давността е спряна и прекъсната на основание чл. 685а от ТЗ с предявяването на публичните вземания пред съда по несъстоятелността с молба изх. № М-24-03-173/23#24 от 28.06.2023 г.

Предявяването на вземанията водело и до непогасяването им по абсолютна давност по силата на чл. 171, ал. 2, т. 2 от ДОПК.

С отговора на исковата молба е направено искане за приемане на 3 приложените към него писмени доказателства, както и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът депозирал допълнителна искова молба, с която се поддържа първоначално изложеното. Оспорва всички наведени от ответната страна с отговора твърдения и възражения. Излага съображения, че приложенията към отговора на исковата молба, представени допълнително установяват, че наложените обезпечителни мерки от публични изпълнители са за вземане по повод ревизия, извършвана на основание Заповед за възлагане на ревизия № 1003048/16.07.2010 г. в размер на 129881,41 лева, впоследствие в размер на 170063, 59 лева по РА № 251004836/13.01.2011 г., и последно по време Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх.№ 5598/2012/000015 от 06.03.2014 г. в размер на 138612,23 лева - главница, 75041,87 лева - лихви от публичен изпълнител И.ка Георгиева, се отнасят до вече отписани по давност вземания на НАП към длъжника, а не за процесните вземания.

По отношение на последните вземания, ответникът не е извършвал действия, които спират давността по смисъла на чл.172, ал.1 от ДОПК, нито има прекъсване на давността, поради наличие на актове, за установяване на публичното вземане или чрез предприемането на действия по принудително изпълнение по смисъла на чл.172, ал.2 от ДОПК.

Сочи се, че е неоснователно твърдението на ответника, че давността по отношение на процесиите публични вземания била прекъсната с предявяването им в производството по несъстоятелност, тъй като към момента на предявяването им - 28.06.2023 г., вече е бил изтекъл срокът по чл.171, ал. 1 от ДОПК.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответниците не са подали допълнителен отговор на допълнителната искова молба.

По допустимостта на предявения иск:

Съдът намира, че така предявеният иск е процесуално допустим. С Определение № 1395/10.10.2023 г. по т.д. № 63/2023 г. на Окръжен съд – Варна, е било оставено без уважение възражение вх. № 18362/21.07.2023 г. на „БАЛИК ТУР“ АД срещу списък на служебно приети вземания на НАП, като този списък е бил одобрен от съда по несъстоятелността с Определение № 1396/10.10.2023 г. Това определение е вписано в ТР на 11.10.2023 г., като от тази дата е започнал да тече предвидения в разпоредбата на чл. 694, ал. 6 от ТЗ 14-дневен срок, който е изтекъл на 25.10.2023 г. Исковата молба е подадена на 23.10.2023 г., поради което и срокът е спазен.

Неоснователно е възражението за недопустимост на ответника НАП, тъй като кредитор на длъжника може да прави възражение за изтекла погасителна давност в полза на длъжника, позовавайки се на чл. 134 от ЗЗД в случаите, когато последният бездейства и изтеклата давност би облагодетелствала кредитора, правещ възражението.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл. 365 ГПК, съдът намира, че иска следва да се разгледа по реда на Глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

4

По доказателствените искания на страните:

Съдът намира представените от ищеца и с отговора на исковата молба на НАП писмени доказателства за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между страните, поради което следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал по делото. Следва да бъде допусната поисканата със същия отговор съдебносчетоводна експертиза.

Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. Това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.