Решение № 391 от 05.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Пловдив, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20245001000362 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 93 от 21.02.2024 година, постановено по т. дело № 630/2022 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъден А. С. Г., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. „Б.“ №

5, да заплати на З. „Л.“ АД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С.“ № 67А, ЕИК *, сумата от 195 000 лв. , представляваща размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от Д.П.З. и С.М.З. в резултат на ПТП, причинено от А.

С. Г. – водач на автомобил марка Р., модел *, с рег. № *, при което е настъпила смъртта на П.С.З., изплатено от застрахователя по изпълнително дело № * по описа на ЧСИ М.Д.Д., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата за подаване на исковата молба в съда - 09.11.2022г., до окончателното плащане на сумата.

Осъден е А. С. Г., ЕГН **********, да заплати на З. „Л.“ АД, ЕИК *, сумата от 20 600 лв. разноски за първоинстанционното производство, от които 7800 лв. за държавна такса; 12 450 лв. - възнаграждение за особен 1 представител на ответника и 350 лв. за изготвяне на ССЕ.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от адвокат Г. К. – особен представител на ответника А. С. Г. с оплакване за неправилност и с искане за неговата отмяна и за постановяване на ново решение по същество, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск. Твърди се, че първоинстанционният съд е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. Оспорени са обстоятелствата, изложени в исковата молба, като се твърди че те не са установени, че не е доказана причинно следствената връзка между поведението на ответника А. С. Г. и вредоносния резултат. Поддържа се, че съдът неправилно е приложил чл. 300 от ГПК и че е бил длъжен да събира доказателства за последиците от престъпното деяние.

Оспорени са обстоятелствата, че ответникът е автор на процесното ПТП и че неговите действия са довели до смъртта на пострадалия, както и че ответникът е управлявал МПС след употреба на алкохол. Според жалбоподателя искът не бил доказан по основание и размер и следвало да се отхвърли изцяло. Твърди се освен това, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения, като не е назначил поисканите от жалбоподателя автотехническа експертиза, която да установи причините и условията, при които е настъпило ПТП и съдебно-медицинска експертиза, която да установи причината за смъртта на пострадалия.

Направени са и доказателствени искания за допускане на посочените експертизи от въззивния съд, които са оставени без уважение с мотивирано определение в проведеното по делото открито съдебно заседание на 09.10.2024 година.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от З. „Л.“ АД с изразено становище за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски за въззивната инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Поддържа се, че има влязла в сила присъда срещу причинителя на ПТП, която е задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. С нея било установено деянието, авторството и виновното поведение на А. Г. и настъпилата в причинно-следствена връзка с него смърт на П.З., както и че А. Г. е управлявал автомобила в пияно 2 състояние и без свидетелство за правоуправление. Посочено е също, че А. Г. е конституиран и е участвал като трето лице-помагач на страната на застрахователното дружество по делото, по което са определени обезщетенията за неимуществени вреди на Д.З. и С.З. и съгласно чл. 223, ал. 2 от ГПК установеното в мотивите на това решение имало обвързваща сила в отношенията помежду им.

Апелативният съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните намира, че въззивната жалба е процесуално допустима. Тя е подадена от лице, имащо право на въззивно обжалване, а именно от ответника срещу постановеното от първоинстанционния съд осъдително решение. При подаване на въззивната жалба е спазен предвиденият в чл. 259 от ГПК двуседмичен срок.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

По т. дело № 630/2022 година на ПОС е предявен регресен осъдителен иск от З. „Л.“ АД срещу прекия причинител на неимуществени вреди, за които застрахователят е осъден и е изплатил реално обезщетения.

С исковата молба ищецът е претендирал сумата от 195 000 лева, включваща главниците от по 97 500 лева, които е осъден с влязло в сила решение по гр. дело № 1543/2017 година на СГС да заплати на Д.П.З. и С.М.З. като обезщетения за неищумествени вреди от смъртта на техния син, настъпила при ПТП, станало на 21.11.2014 година и които е заплатило реално по изпълнително дело № 185/2018 година на ЧСИ М.Д.. Посочено е, че исковата сума, включваща само главниците в общ размер на 195 000 лева, е заплатена заедно с дължимата законна лихва, съдебни разноски и такси и разноски по изпълнителното производство, с платежно нареждане за общо 284350,44 лева на дата 20.07.2018 година.

В исковата молба ищецът се е позовал на влязлата в сила присъда срещу ответника А. С. Г., с която той е признат за виновен за нарушаване на правилата за движение, довело до процесното ПТП, при което е причинена смъртта на П.З., както и за това, че е управлявал МПС в пияно състояние и без необходимата правоспособност. Досежно размерите на присъдените и заплатени от застрахователя главници на обезщетенията за неимуществени вреди на родителите на загиналия при ПТП, ищецът се е позовал на обвързващата сила на мотивите на решението по гр. дело № 1543/2017 година 3 на СГС, по което ответникът е взел участие като трето лице – помагач на страната на застрахователното дружество.

Изброените по-горе обстоятелства са оспорени в процеса от назначения от съда при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК адвокат Г. К. в качеството му на особен представител на ответника А. С. Г.. Такова оспорване е направено както в първоинстанционното производство в предвидените преклузивни срокове, така и с въззивната жалба, направени са и доказателствени искания, включително за експертизи.

Недопускането на поисканите доказателства от първоинстанционния съд не е в нарушение на процесуалните правила и не води до нарушаване правото на ответника на защита и до неизясняване на фактите и обстоятелствата, относими към спора по делото, което изрично е прието от въззивния съд в проведено открито съдебно заседание с определението, с което е отказано допускане на поисканите доказателства и пред въззивната инстанция.

По делото в първоинстанционното производство е приложено като доказателство НОХ дело № 1447/2015 година на Окръжен съд – Пловдив. По него е постановена присъда № 85 от 26.10.2015 година. С нея А. С. Г. е признат за виновен в това, че на 21 срещу 22.11.2014 година на пътя от град П. за град П. в качеството си на водач на МПС – лек автомобил Р. * * с рег. № *, е нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, което задължава водачите да контролират непрекъснато ППС, които управляват и по непредпазливост е причинил смъртта на П.С.З.в, като деянието е извършено в пияно състояние и е управлявал без да има необходимата правоспособност – престъпление по чл.

343, ал. 3, предложение първо и предложение 7,б. Б, пр. 1 във връзка с ал. 1, б.

В и чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 58 А НК вр. чл. 54 от НК. Присъдата е влязла в сила на 26.09.2016 година. С решение № 107 от 19.04.2016 година по ВНОХ дело № 613/2015 година на ПАС присъдата е изменена само в частта на наказанието, като лишаването от свобода е увеличено от три години и четири месеца на четири години и осем месеца, а в останалата част е потвърдена.

ВКС с решение № 173 от 26.09.2016 година по наказателно дело № 583/2016 година на трето наказателно отделение е оставил в сила въззивното решение на ПАС.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на 4 наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

При наличието на влязлата в сила присъда, посочена по-горе и на цитираната разпоредба на ГПК е недопустимо по настоящото дело да се установяват наново обстоятелствата, които са елементи от фактическия състав на престъплението, за което ответникът А. Г. е признат за виновен.

Присъдата е задължителна за съда по настоящото дело, както и за всички други съдилища, разглеждащи гражданските последици от деянието на А. Г..

Зачитайки задължителността на влязлата в сила присъда, настоящият съд приема, че процесното ПТП е причинено от А. Г.. Противоправността на поведението му се изразява в нарушаване на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, както и в управление на МПС след употреба на алкохол и без валидно свидетелство за правоуправление. С присъдата е установена и причинната връзка между посоченото противоправно поведение, довело до ПТП и настъпилата смърт на П.З..

Доводите във въззивната жалба за неправилно приложение на чл. 300 от ГПК и за необходимостта от установяване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по настоящото дело, са неоснователни по изложените до тук съображения.

Изброените обстоятелства – елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, причинено от А. Г., са установени по задължителен начин в отношенията между ищеца З. „Л.“ АД и ответника А. С. Г. и с влязлото в сила решение по гр. дело № 1543/2017 година по описа на СГС, което също е приложено като доказателство по настоящото дело. С решение № 3024 от 14.05.2018 година, постановено по това дело и влязло в сила на 19.06.2018 година, по искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ / отм./ З.Л. АД е осъдена да заплати на родителите на починалия при процесното ПТП П.З., а именно Д.П.З. и С.М.З., обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на техния син в размер на по 97 500 лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 21.11.2014 година до окончателното им изплащане.

В мотивите на това решение е прието, че са налице основания за ангажиране на отговорността на застрахователя, която е функционално 5 обусловена от тази на прекия причинител на вредата и че авторството на деянието, виновното поведение на А. Г., включително пияното му състояние и управлението на МПС без свидетелство за правоуправление, както и причинно-следствената връзка с настъпилата смърт на П.З., са установени с влязлата в сила присъда. Определен е и размерът на дължимите обезщетения за неимуществени вреди при съобразяване на установените по делото факти и обстоятелства и на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

А. С. Г. е привлечен и е участвал в производството по гр. дело № 1543/2017 година по описа на СГС като трето лице – помагач на страната на ответника З.Л. АД, което е отразено и в диспозитива на постановеното решение.

Съгласно чл. 223, ал. 2 от ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла; то не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни за третото лице обстоятелства или доказателства. В случая не се твърди и не се установява наличие на някоя от предпоставките, при която третото лице може да оспорва установеното в мотивите на решението по гр. дело № 1543/2017 година на СГС, поради което приетото в това решение както досежно предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя, включващи виновното и противоправно поведение на прекия причинител на вредата и причинната му връзка с настъпилия вредоносен резултат, така и досежно размерите на дължимите обезщетения, са задължителни за А. Г. в отношенията му със З.Л. АД.