Решение № 294 от 28.09.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Бяла Слатина, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20261410100070 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Макроадванс“АД, ЕИК:201127485, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Г.С.Р.“№147, ет.5, ап.14 срещу Н. Х. Х., ЕГН:**********, с адрес: с.Г., ул. „Г.Д.“№37, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 159,33 евро – главница по Договор за стоков кредит № 350241, сключен на 10.05.2018 г. между „Банка ДСК“ЕАД и Н. Х. Х. и 60,78 евро – лихва за забава по договора за кредит за периода от 21.07.2022 г. до 20.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 21.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 463 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.07.2025 г. по ч. гр. д. № 794/2025 г. по описа на Районен съд – Д..

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД вр. с чл.86 от ЗЗД.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответника е представил отговор.

По делото са събрани писмени доказателства и е приета съдебно – счетоводна експертиза. Приложено е ч.гр.д.№794/2025 г. описа на РС-Д..

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Ищецът „Макроадванс”АД e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение 1 на парично задължение срещу Н. Х. Х. за следните суми: 1 377,36 лв., представляваща главница по Договор за стоков кредит № 350241 от 10.05.2018 г., ведно със законна лихва за период от 21.07.2025 г. до изплащане на вземането; 531,36 лв., представляваща законна лихва обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница за периода 20.07.2022г. – 20.07.2025 г.

По получената заповед за изпълнение в законоустановения срок длъжника е подал възражение по чл.414 от ГПК. Поради което ищецът е предявил срока по чл.415 ал.1 от ГПК иск за установяване на вземането си.

В исковата молба е посочено, че предмет на иска са само част от претендираните в заповедното производство суми.

В исковата молба се твърди, че на 10.05.2018 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор, и Н. Х. Х., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за стоков кредит № 350241, по който кредитора е предоставил на длъжника кредит в размер на 1581,23 евро (3092,61 лв.) със срок за изплащане до 10.11.2020 г.

Посочва се, че на 25.09.2019 г. е сключено Допълнително споразумение за цедиране на вземанията към Рамков договор за покупко – продажба на вземания от 24.04.2019 г., по силата на който ищецът е придобил вземанията по отношения на ответника , съгласно процесния кредит. Сочи се, че ищецът е упълномощен от „Банка ДСК“АД да уведоми длъжника за сключения договор за цесия, поради което на ответника е изпратено уведомление за извършено прехвърляне на вземания. Цитирано е, че съгласно практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжника следва да бъде уведомен за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба.

Поддържа се, че е налице неизпълнение към процесния договор за стоков кредит, като съгласно чл.2 от договора крайният срок за издължаване е бил 10.11.2020 г. С оглед настъпване на падежа, всички дължими вноски падежират, задължението става изцяло изискуемо.

Поддържа се, че не е налице плащане от страна на Н. Х. Х. за пълно погасяване на задължението, която обуславя правния интерес на ищеца.

Предвид тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения се иска от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение. Претендират се и разноски.

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК ответника е подал писмен отговор.

Изразява становище, че иска е допустим, но неоснователен, необоснован и недоказан.

Направено е възражение за погасителна давност, като ответника изтъква, че е самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Съгласно чл.110 ЗЗД вземанията се погасяват с 5-годишна давност, която според ответника е изтекла към датата на подаване на заявлението, алтернативно към иска по чл.422 ГПК, като съдът отчита настъпилите факти до 2 приключване на делото, включително изтичане на давността.

Посочва, че липсват доказателства за реално предоставяне на кредита, не са представени платежни документи, фактури и приемо – предавателни протоколи. Сочи, че представяне на договор не доказва реално възникване на задължение.

Оспорва валидността на цесията, тъй като липсвало надлежно уведомяване, като съгласно чл.99 от ЗЗД цесията имала действие спрямо длъжника от съобщаването й.

Поддържа, че са налице неравноправни клаузи в договора и същия е недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради нарушения на изискванията на чл.11 ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12 ЗПК. Липсват условия за прилагане на основния лихвен процент. От договора не се установява какви разходи се заплащат и как е сформиран ГПР. Сочи, че в погасителния план не се съдържат задължителните според ЗПК компоненти включени в погасителните вноски.

Сочи, че процесния договор не отговаря на изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК и чл.11 ал.1 т.12 ЗПК.

Посочва, че не е установено как е сформирано ГПР от 43,14 %, както и че ГПР и общата сума на плащанията несъответстват на действителните, тъй като е предвидена застраховка, която да се плаща разсрочено. Сочи, че клаузите в договора са неравноправни и съгласно Директива 2005/29/ЕО, поради което и клаузата за общия размер е неравноправна и влече недействителност на договора в неговата цялост. Посочено е, че общият размер на кредита, усвоен от длъжника е 3092,61 лв., но от съдържанието на представения договор не се установявало на ответника да е отпуснат кредит в размер на 3092,61 лв. Сочи, че предоставената сума е 2648 лв., а разликата до 3092,61 лв. се състояла от начислена застрахователна премия в общ размер на 444,61 лв., която не е част от главницата, а са разходи по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК.

Твърди се, че в процесния случай страните са установили при сключване на договора задължение за покупка на застраховка „Стандарт“, като дължимостта на застрахователна премия е определена при сключване на договора, което е следвало да бъде съобразено при определяне на ГПР, но в случая не е взета. Сочи, че в процесния случай размерът на действително приложения ГПР надхвърлял законовото ограничение по чл.19 ал.4 от ЗПК.

Поддържа, че са налице неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗПК, по отношение на застрахователните пакети, която е уговорена във вреда на потребителя.

Посочва, че съгласно чл.21 ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит имаща за цел или резултат заобикаляне на закона е нищожна, поради което и процесния договор е недействителен.

Сочи се, че застрахователната премия неправилно е включена към общия размер на отпуснатия кредит вместо към размера на разходите. Твърди се, че липса и стандартен европейски формуляр за сключена застраховка. Застраховането е условие за конкретния кредит, поради което се налагало извод,че премията би следвало да е разход, а не част от отпусканата сума. Застрахователната премия се превеждала директно на застрахователя и в нито един момент сумата не е била на разположение на потребителя.

3

По тези и други съображения, моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

В с.з. процесуалните представители на страните по делото не се явяват, същите са депозирали молби и становища. С допълнително становище от ищецът във връзка с подадения от ответника отговор на исковата молба е конкретизирано, че с исковата молба се претендира единствено главница в размер на 159,33 евро /311,63 лева/, което е сбор на сумите, дължими за главница по вноски 28,29 и 30 по Погасителен план, падежирали на 20.08.2020 г. – 10.11.2020 г. Искът по чл.422 от ГПК се смята за предявен от датата на подаване на заявлението (21.07.2025 г.). Поддържа, че съгласно ТР от 21.11.2024 г. по т.д.

№3/2023 на ОСГТК на ВКС давността на вземанията за главница по договор за кредит е 5годишна и тече от настъпването на падежа на всяка вноска. Към 21.07.2025 г., давността е прекъсната съобразно чл.116, б. „б“ЗЗД, не е изтекла давността за претендираното с исковата молба вземане за главница.

Представя писмени доказателства фактура

№110388770/10.05.2018 г. за закупуване на телевизор и мобилен телефон и фактура №110388771/10.05.2018 г. за удължена гаранция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от правна страна:

По отношение на материалноправната легитимация на ищеца, съдът намира, че съобразно представените по делото писмени доказателства във връзка с извършената цесия, се установява, че първоначалният кредитор "Банка ДСК" EAД прехвърля вземанията по сключения с ответника договор за стоков кредит на ищеца "Макроадванс" АД, поради което, именно последният е титуляр на процесните вземания. По делото не са представени доказателства, че цесията е съобщена на длъжника, доколкото изпратеното до същия уведомително писмо не е получено от него, но поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, същата следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която, новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /така Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 на I- во т. о. на ВКС; Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., на ВКС, Т. К., II- ро отделение. /. Законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването и тъй като цесионерът действа като пълномощник на цедента - налице е изрично овластяване на цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, видно от приложеното на л. 22 по делото пълномощно. В случая препис, от уведомителното писмо е връчен на ответника, заедно с препис от исковата молба, поради което, съдът намира, че цесията му е съобщена /Решение № 123/24.06.2009 г. по т. дело № 12/2009 – ІІ т. о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. В този смисъл, изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 прeдл. I от ЗЗД, с което 4 прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Освен това, длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване, само ако едновременно с това, твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомяването, доколкото уведомяването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. В случая, ответникът не твърди, че е извършил плащане на прехвърлената с цесията сума, поради което, ищецът се явява носител на процесното вземане. С оглед на това, съдът счита, че е налице надлежно уведомяване на ответника за извършеното прехвърляне на вземането и спрямо него, цесията е породила действие, като налице е задължение на ответника към ищеца по процесния договор за кредит от 10.05.2018 г.

От фактическа страна по делото безспорно се доказа, че между "Банка ДСК" EAД, в качеството на кредитор, и Н. Х. Х. като кредитополучател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем. Първоначалният кредитор е банкова финансова институция, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.