Протокол № 74 от 21.03.2025, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 74 гр. Варна, 21.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Д. Ив. Шинева Чипева

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000054 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:10 часа се явиха:

По реда на чл. 142 ал.1 ГПК:

Въззивникът „Телемонд“ ООД - в ликвидация, редовно призован, представлява се от адв.М. В., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Въззивникът „ТЛК България“ ООД гр. София, редовно призован, представлява се от адв. Н. С., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Въззивникът „Комида“ ЕООД гр. Варна, редовно призован, представляват се от адв. Д. В., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата страна Г. Г. К., редовно призован чрез адв. З. Ж., не се явява, за него се явяват адв. Ж. и адв. С С, редовно упълномощени и приети от съда отпреди.

Въззиваемата страна А. Л. Н. с адрес гр.Варна, нередовно призован, съобщението върнато с дата на доставяне 11.03.25 г, тоест не е спазен срокът по чл. 56 ал.3 ГПК, се явява лично.

Адв. В.: Няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.

Адв. С.: Моля, да се даде ход на делото.

Адв. В.: Моля, да се даде ход на делото.

Адв. Ж.: Да се даде ход на делото.

Адв. С: Да се даде ход на делото.

1

Въззиваемата страна А. Н.: Уважаеми апелативни съдии, въпреки нарушената процедура по призоваването ми, не възразявам за гледането на делото.

Съдът, с оглед изявлението на въззиваемия А. Н., намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Съобразно определение № 97/19.02.2025 г.

Страните заявиха, че са запознати с определението.

Производството е след връщане на делото от ВКС с оглед отмяна на решение № 192/ 2023 г. постановено по в.т.д. № 239/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

Адв.В.: - Поддържам въззивната жалба.

Адв.С.: Поддържам въззивната жалба.

Адв.В.: - Поддържам жалбата.

Адв.Ж.: - Оспорваме въззивната жалба, поддържаме си отговора.

Въззиваемият Н.: - Аз съм изразил моето становище още на първо заседание и към настоящия момент няма промяна в него.

Адв. В.: - Ново доказателствено искане нямам, но от името на „Телемонд“ ООД - в ликвидация, дружеството, което представлявам бих искал да инвокирам едно ново възражение, което до този момент не е направено.

Бих искал да го мотивирам с няколко изречения и да обоснова, защо то следва да бъде разгледано. Правя възражение за погасяване по давност на правото на А. Н. и неговия процесуален субституент да търсят по исков ред паричната равностойност на дружествения дял определен по реда на чл. 125 ТЗ във връзка с чл. 517 ал.3 ГПК. Това е дружественият дял на А. Н., който в резултат на уведомяването по реда на чл. 517 ГПК в изпълнителното производство е с прекратено участие. По същество, дяловото участие на А. Н. е прекратено на 03.06.2016 г, когато това уведомление за прекратяване е стигнало до А. Н..

Смятам, че давността започва да тече от този момент, като тя е изтекла на 03.06.2021 г. Смятам, че възражението следва да бъде разгледано, защото това е нов факт, който е възникнал в хода на производството. Исковата молба е 2 предявена на 06.10.2019 г., а погасяването на това право настъпва в хода на производството. В контекста на определението на ВКС за допускане на касационно обжалване и съответно решението, с което е върнато за ново разглеждане настоящото производство, материалноправният въпрос, за който е допуснато, е правото на ищеца и на неговия процесуален субституент да предявят иск за нищожност на процесните сделки, при наличие на вземане по реда на чл. 125 ТЗ, във връзка чл.517 ГПК. Самият ВКС казва „ако междувременно вземането не е погасено“. В този ред на мисли смятам, че правният интерес на ищеца и на неговия процесуален субституент да се удовлетвори, както много пъти сме заявявали в настоящото производство е по реда на чл.125 ТЗ, в изпълнение на процедурата по чл. 517 ГПК. Това право не е упражнено към днешна дата и смятам, че същото е погасено, поради което намирам, че ищецът и неговият процесуален субституент нямат правен интерес и делото следва да бъде прекратено. Моля да уважите искането направено в настоящото съдебно заседание и да прекратите производството.

Адв. С: - Първо считам, че току що направеното възражение отдавна е преклудирано. Вярно е, че то не е могло да бъде направено с отговора на исковата молба, защото към онзи момент, на изтичането на срока за отговор, твърдяната от колегата погасителна давност все още не е била изтекла.

Въпреки това, това възражение е можела да бъде релевирано пред първата инстанция преди обявяване на делото за решаване, дотолкова доколкото колегата каза, че давността е изтекла през 2021 г., а първоинстанционното решение е постановено в края на 2021 г. Второ, със сигурност то е можело да бъде направено и със самата въззивна жалба дотолкова доколкото това е възражение по същество. То не е направено с въззивната жалба, а Вие знаете, че дължите произнасяне в рамките на правилността на решението само по изложените във въззивната жалба доводи, така че това възражение отдавна е преклудирано. Ако настоящото дело се точи още десет години, вероятно колегите ще се сетят за още много възражения, но ние сме в процесуална рамка, която трябва да се спазва и тези възражения, особено когато става въпрос за ключово възражение за давност, не могат да се въвеждат в процеса, в зависимост от това кога страната по делото се е сетила за съответното възражение. С това се изчерпва становището ми по допустимостта на току що направеното възражение. Считам, че то е дълбоко неоснователно, по следните причини: Ответникът „Телемонд“ ООД е в ликвидация, съгласно чл.517 ал.3 3

ГПК изр. 3 дружеството се обявява в ликвидация само ако и доколкото не бъде изплатена релевантната стойност на дружествения дял. След като производството по ликвидация е открито, настъпва една значителна промяна в правоотношенията и взискателят вече има право да се удовлетвори от ликвидационния дял, а не от вземането по чл. 125 ал.3 ТЗ, причината за това е, че става въпрос за две алтернативни оценки на дружествения дял, които се дават в различни моменти във времето и в различен контекст. Вземането по чл. 125 ал.3 ТЗ бидейки алтернатива на вземането за ликвидационен дял, съществува и може да бъде реализирано само доколкото дружеството вече не е обявено в ликвидация. Това е целта и на целия институт по чл. 125 ТЗ, да се избегне ликвидацията на дружеството, характерна за персоналните дружества.

Тогава обаче, когато до такава ликвидация се е стигнало, както е в случая, отношенията вече се регулират на базата на типичното вземане на ликвидационен дял удовлетворяване, от което в крайна сметка и нашият доверител преследва чрез настоящото дело, така че за никакво погасяване по давност в случая не може да се говори и за никакво отпадане на правния интерес. Както сме заявили още в исковата си молба и в крайна сметка тази теза издържа и пред ВКС, ние се борим доверителят ни да може да се удовлетвори от ликвидационния дял на А. Н., а не от вземането по чл. 125 ТЗ, което така или иначе според все още господстващата практика на ВКС по балансова стойност е в нулев размер, така че считам направеното възражение, както за преклудирано и безкрайно закъсняло и в този смисъл недопустимо, така и за неоснователно.

Адв.Ж.: - Присъединявам се изцяло към казаното от колегата С.

Въззиваемият Н.: - Вземането е погасено по давност.

Адв.В.: - Във връзка с определяне на равностойността на дружествения дял и съответно облигационния дял, смятам, че практиката е категорична и в производство по чл. 517 ГПК, равностойността се остойностява по реда на чл.

125 ТЗ, а ликвидацията служи само ако има вземания те да бъдат събрани и съответно да се изплати равностойността определена по реда чл.125 ТЗ, така, че оспорвам и смятам за неоснователни изложените от колегите твърдения.

По отношение на наведеното твърдение, че ако ще творим практика да се изплаща на база на ликвидационен дял, то правя възражение по отношение на това изобщо, че е погасено и правото за получаване на ликвидационен дял, 4 като мотивите ми, това е само при условие, че Вие не приемете, че следва да се уважи първото възражение, второто е при условията на евентуалност. Към датата на започване на производството по ликвидация и съобразно началния баланс, когато смятам, че е първата дата, когато може да възникне това право, тя е на 27.04.2018 г., когато е приет началният баланс, той е публикуван, към тази дата вземане за ликвидационен дял ищецът не е имал. Съответно, като алтернативна дата 29.09.2019 г., когато е заключителният баланс, тогава също не е имал, ако сметнем и най – късната дата от сега споменатите, петгодишният давностен срок за получаване на ликвидационен дял отдавна е изтекъл.

Адв. В.: - Аз възразявам и настоявам с колегата, да определят в какво качество изразяват това становище, дали в качество на взискател или в качество на процесуален субституент в производство по чл. 134 ЗЗД. Колегата твърди, че неговият клиент би се удовлетворил от ликвидационния дял на Н. в производство по ликвидация, което обаче има два елемента - ако той е кредитор, а той е не кредитор и това е установено с влязло в сила решение по иск по чл. 135 ЗЗД или ако взискател, който има право да наложи запор на вземането на Н. от ликвидационен дял, това ще бъде крайният ефект на търсената и с това производство защита. Само, че ако Н. няма право и то е погасено по давност да претендира вземането си за ликвидационен дял, то това ще обезсмисли и правния интерес от воденето на тези искове, които са чисто такива за връщане обратно на активи в патримониума на дружеството, така защото да се увеличи ликвидационният дял на Н.. Да направим разлика дали в случая възражението произтича от качеството на взискател, като ликвидационната процедура е само правна последица от това, че дружеството не изплатило дела си. Ликвидационната процедура е приключила на 20.09.2016 г. с нула вземане на А. Н.. По аргумент от определението на ВКС за допускане до касация аз също считам, че няма правен интерес от водене на иска си по отношение на представляваното от мен дружество „Комида“ ЕООД гр. Варна, тъй като правният интерес в решението на ВКС е обоснован, като възможен само по отношение на иска за нищожност за извършена на дружеството „Телемонд“ ООД разпоредителна сделка, но не и от трети лица „Комида“ ЕООД гр. Варна и „ТЛК България“ ООД гр. София. Нашето становище е, че недопустим по отношение на втория разгледан като главен иск за нищожност на сделката между Комида“ ЕООД гр. Варна и „ТЛК 5

България“ ООД гр. София.

Адв. С: - Нито един от колегите, въпреки, че колегата се възползва от реплика, не каза в контекста на чл. 266 ГПК, който е приложим в настоящия случай, какво му е попречило на него и на клиента му с въззивната жалба да формулира това възражение за давност, при положение, че твърди, ча давността е била изтекла през 2021 г., която предхожда твърдяната дата на изтичане на давността. Нека все пак като правим възражения да обосноваваме и тяхната допустимост.

Съдът като съобрази направените възражения в условията на евентуалност за погасяване на вземанията на А. Н. с произход дружествен дял и ликвидационен дял становището на насрещните страни намира, че доколкото възраженията са свързани с допустимостта на предявените искове, по тях съдът ще се произнесе с решението.

Страните заявиха, че нямат други доказателствени искания.

Съдът счете делото страна, поради което за изяснено от фактическа и правна

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

Адв.В.: - Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените изцяло атакуваното първоистанционно решение на основанията подробно изложени в жалбата. В допълнение на написаното, бих искал да подчертая няколко основни елемента, а именно липса на правен интерес поради погасяване на правото, което направихме в днешното съдебно заседание. На второ място, искам да уточня, че към датата на прекратяване на членственото правоотношение на А. Н. по реда на чл. 517 ГПК, а именно на 03.06.2016 г. датата на връчване на предизвестието за прекратяване, процесуалният субституент не е имал вземане от А. Н.. Сделката, за която се твърди, че е нищожна, тя е извършена преди датата на прекратяване на участието и изобщо последващите права от това. На самостоятелно основание, А. Н. не е имал вземане и за ликвидационен дял и съответно за равностойността на своя дял по реда чл.125 ал.3 ГПК във връзка с прекратяване на неговото членствено правоотношение. Видно от началният баланс, който е приет в първа инстанция, видно и от окончателния баланс, вземане за ликвидационен дял и изобщо, за каквато и да било равностойност, който притежава А. Н. не е 6 имало.

Разпечатката съдържа 54 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b54eb865-0be3-454a-95ea-6a52e0d691ee